Христо Димитров:

"Тоя текст може да бъде разпъван на кръст, разчекван, стискан, разчепкван, преобръщан с хастаря навън и всеки път ще дава по нещо ново. Той, както съвсем вярно казва Фенера, не е за "едното ильене". За мен той е история за всеки един запуснат и обезлюдяващ се край в България. История за човеците в местата без хора, но и за хората без място. Ако щете, история за корените. В едно интервю Торлака споменава "магически реализъм". Да, има и такива практики. Неслучайно е посочено, че в селото няма църква, още една отпратка, че мястото е забравено сякаш и от Бога. И хората си намират нови стожери на упованието. Защото им е як коренът и винаги ще се пръкне някой упорит филиз, който да разпъпи. И накрая, за да ви уверя у мощта на критическио ми талант, ще ви занитя и с позоваване на Библията, където пише очен млого интересни работи за корените: "Не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе." (Римляни 11:18). Или пък "А когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха." (Марк 4:6). Та, за кво ильене иде реч, това е роман, избликнал от сълзите в сърцето на Торлака. Ама той го раздава мъжкар и не плаче, затова се прави, че се или. Пък вие вече сами решавайте дали ще се креотите или ще се цифкавите. Има матриал и за двете."