Айде да карам направо. Господин Валери Симеонов, не наложеното от президента вето върху Изборния кодекс е национално предателство. Вашето битуване в Народното събрание и управлението на страната е национално предателство. Защо ли?
Много просто. Защото въпросният Изборен кодекс, в чието „изковаване“ така дейно участвахте, е зловещ анахронизъм, в основата на който стои намерението на вас, вашата партия, вашия „фронт“, правителството и валпургиевата ви клика да отнемете и малкото останали възможности на българския гласоподавател да промени поне нещо в мракобесническото бездържавие, което налагате целенасочено и безмилостно.
Защото голяма част от нацията живее извън пределите на България, така че кой сте вие, че да измисляте всевъзможни начини да възпрепятствате гласуването й? Другите, тези, които останахме тук, имаме конституционно право, а не задължение, да дадем вота си или да не го направим. И не можете да ни вменявате как и дали да го упражним. Колкото и тъмни да са добите, по които се събирате, всичко е ясно като бял ден. Поне за тези от нас, които си правят труда поне малко да се замислят.
Освен „национално предателство“, ветото било и „в името на собствени политически амбиции“. Явно на Плевнелиев. Това ваше твърдение, господин Симеонов, щеше да е смешно, ако не беше стряскащо. За толкова големи олигофрени ли ни имате, нас, българския народ, че мислите, че ние не осъзнаваме, че всеки политик има „амбиции“? Нека да допуснем, че Росен Плевнелиев иска да се кандидатира за втори президентски мандат. В което няма нищо лошо. Да предположим и че налага ветото за да си вдигне рейтинга. Въпросът ми е: И какво от това?
Безкрайните пазарлъци между партиите от управляващата коалиция относно неслучилата се съдебна реформа, наглото недоразумение, наречено Изборен кодекс, и продължаващото свободно падане на държавността не са ли „в името на собствени политически амбиции“? В никакъв случай не искам да изкарам Плевнелиев светец. Само казвам, че той е в пълното си право да наложи вето, особено на съшит с бели конци Изборен кодекс, който така или иначе нарушава основни права на гражданите и би паднал в Конституционния съд. Така че, вие, поставен от сценаристите на тази бездарна пиеса в главната роля, нямате никакво право да словоблудствате, че друг е национален предател или защитава своите интереси.
Според вас, господин Симеонов, зад ветото стоят пет или шест човека. Тези думи са толкова смехотворни, че чак не знам има ли нужда да се разискват. Защото почти всеки българин има повече от пет-шест близки, роднини или приятели в чужбина. Над милион наши сънародници, прокудени от безхаберието на политическата клика. Изпращащи ежегодно милиарди левове, за да издържат роднините си, докарани от вас, политиците ни, до ръба на оцеляването.
Но, дори и да оставим тях настрана, пак думите ви са смехотворни, господин Симеонов. Ако не бяхте толкова самовлюбен и целеустремен в защитата на среднощните шуробаджанашки договорки между вас и останалите крепители на „стабилността“, щяхте сам да видите, че и тук, на родна земя, издевателствата ви върху Изборния кодекс накараха хиляди хора да се противопоставят остро. Всъщност, вие няма как да не сте го забелязал. Напоследък основното занимание на псевдопатриотите в България е да забелязват, да размахват назидателно пръст и да симулират дейност.
И като част от сговор с ДПС определяте президентското вето, господин Симеонов. И рисувате мрачни картини колко депутати щели да вкарат те и ДОСТ в следващото Народно събрание. Ама сметките ви пак грешни излизат. Защото, да забраним на всички българи в чужбина да гласуват заради изселниците в Турция, е равносилно на това да отрежем здравата ръка заради болния пръст. Още повече, че напоследък етническата партия май разчита повече на купени гласове, отколкото на изселнически, но това е друга тема. Важното в случая е, че развивате такава конспиративна теория, че чак аха(!) и да забравим къде е ключът от бараката.
А той се крие в заключителната част на изказването ви, господин Симеонов. „…така че горко й на майка България…“. Горко й, наистина, горко й…
Докато хора като вас имат трибуна, от която да решават съдбините на Родината и да говорят за национални предателства, горко й. Горко й, докато подобни хора си лепят етикета „патриот“.
Само че се вижда и надежда за майка България. Ако обществото реагира по подобен начин на всяко безумие, което излиза от Народното събрание, ако и президентът се съобразява със законите и мнението на здравомислещите и налага вето, надеждата е жива. И все повече хора ще наричат „национално предателство“ това, което си е лепнало така комфортната опаковка на патриотизма.
Статията е публикувана в сайта Биволъ.