Докога бе!? Докога ще си правите каквото искате в държавата на дедите, бащите ни, на нас и на децата ни и ще обяснявате, че имало закони!? Законите са за нас, баламурниците, за вас остава само да си пиете „кайвето“ с (не)етнически партии. Доскоро ми беше странно, че всички го правите, но явно има някакъв подмолен замисъл в цялата тази история.
Няма мислещ човек в България, който да не е е пределно наясно, че трябва да се направи съдебна реформа по най-бързия възможен начин, а доста от нас са наясно и какви трябва да са фундаментите й. Не е особено сложно да го схванеш, дори е изключително просто, като да събереш две и две направо.
Физиците обаче твърдят, че две и две никога не прави точно четири, защото атомите във Вселената са в постоянен обмен. Да, убеждавам се все повече в това. Ето например атомът Радан. Така се обмени, опа, реформира този атом, че се чудя как да го мулекуляризирам. Нека ви обясня защо, че доста хора през живота ми са ми казвали, че съм прекалено краен, но аз все пак мисля, че просто съм обективен човек, да може би прекалено откровен, но обективен.
Гласувах за тая пиеща кафе гад и за шибаната му партия, няма да си кривя душата. Възложих надежди на него. Лично на него. Персонално. Повярвах му. Подведох се по следващия политически проект, дето ще направи така, че да живеем по-малко зле. Нали това ни е целта, колкото и да е тъжно, да живеем не добре, а по-малко зле. У наше село, къде му викат България, е така отдавна. Поне от седемдесет години.
Та, въпреки че Меглена Пръмова, опа, Кунева, извинете ме за антитоталитарния лапсус, е горда, макар и по дипломатически обрана, част от структурите на Реформаторския блок, въпреки че ни го наби четвъртит по времето на онова недоразумение на природата, Царя, и то неколкократно, отидох и пуснах бюлетина за тях. Въпреки че дори и те не знаят колко партии са в този шибан блок, въпреки че от птичи поглед си личеше, че нещата вътре не са читави, а единствената цел е да се докопаме не до кокала, а до мръвката.
Правех си тънки сметки, признавам си. „Ако Реформаторският блок помогне на ГЕРБ да изтласка БСП и ДПС от властта и да озапти малко тъпотиите на Бойко и на Цвъки Цвък, все е нещо, все ще е някакъв напредък…“. Тънки сметки, дебели тояги зад врата…
Въпреки всичко, аз гласувах за тях. На последните парламентарни избори. Признавам си без бой. През дедовия ми е за тайната на вота. Ние така или иначе не правим избор от десетилетия. Ние просто си го начукваме все по-дълбоко. Избор нямаме, защото до властта се допускат само такива като Бойко, Лютви и Радан. Тоест, хора, които няма да променят нищо.
Горе-долу, по-скоро горе, отколкото долу, защото съм убеден, че съм прав, ние, българите, нямам предвид етническите, а българските граждани, сме поставени в шах с пешката. Когото и да изберем, за когото и да гласуваме, където и да опитаме да намерим смислен или поне поносим „Обществен договор“, както е казал Джон Лок, винаги сме преебани здравата. Няма как да не сте наясно с това.
Лошото в личен план е, че аз съм един от малкото балъци, дето са наясно с това и въпреки всички доказателства, че Родината ни е тотално бездържавна, продължавам да причинявам на себе си и на семейството си живота в нея. Защото я обичам, мисля си… Друго обяснение не мога да намеря. Поне не и логично, освен ако не съм мазохист.
Радан пък изглежда стойностен човек. Всъщност, поне ми изглеждаше, вече не е така. Обран, говорещ с аргументи и разумни доводи, начетен… Обаче се оказа, че и той, като всички ни, си има недостатък. Обича да пие кафе човекът. Извинявам се, на турски кафе май беше „кайве“.
Ама жули кафенце не двамата с Боби, както пееше едно време „Уикеда“, а с човек, дето, поне според себе си, владее тънкостите на лингвистиката ни матерна до съвършенство и използва невероятни словесни съчетания, за да изкара черното – бяло, а пък бялото – черно… Именно с такъв човек шибна едно кайвенце Радан, моят избор на парламентарния вот.
Всички в България виждаме, че правораздавателната система не работи. Полицията не работи. Прокуратурата не работи. Съдът не работи. Големите престъпници бягат от страната, а държавата се прави, че си играе на криеница с тях, кокошкарите получават присъди за по петнайсетина години, истинските кукловоди на тази извратена парадигма са в сянка и официално се водят с имущество, равностойно на това на добрия войник Швейк, убийците на пътя си шофират и са с условни присъди, пирамиди, фараони, не знам какво си…
Раданчо, извинявай за това, че се държа фамилиарно, но мога да си го позволя, тъй като съм гласувал за теб и съм ти се доверил. Безрезервно. Ти пък ми го начука така яката, че ще живея в беззаконие поне още няколко години. Да ти е сладко „кайвето“. В „Етъра“, до Габрово, само на няколко километра от центъра на Родината ни, даже върху пясък го правят.
През къде ли ти е на теб за нашата Родина. Кажи-речи, през където на цялата ни политическа класа. Без значение на цвят, ляво, дясно, център, етнос. Аман от продажници, които ламтят за власт!
Надеждите ми бяха не, че ще пиеш „кайве“ с Лютвито и ще се разбирате под масата как да отложите неотложимото, а че ще направиш нещо за Родината ни. На следващите избори ще ти сложа сметана в „кайвето“, Радане! Лично. Ще се напия яката предишната вечер, за да ти киселее сметанката… На мен в момента ми киселее, но аз съм си виновен, че ти повярвах, че ще е само главичката, мили мой национален предателю…
Статията е публикувана в сайта Биволъ.