Залезът на доминиращата раса (Част 1)

the coliseum

През последното половин хилядолетие европеидната раса* сякаш има безспорно, постоянно нарастващо, надмощие над всички останали. Този процес изглежда необратим до средата на ХХ век. Няколко десетилетия по-късно обаче все повече хора започват да подозират, че  превъзходството й във финансов, образователен и културен план е „колос на глинени крака”. Сега, вече във второто десетилетие на новото хилядолетие, ситуацията изглежда така, като че ли ние, европеидните, не само сме преминали зенита си, но почти сме прекрачили ръба на чисто физическото оцеляване, както десетки култури и общности преди нас. Дали подобна теза е поредната теория на конспирацията или реализирането й е въпрос на време? Преценете сами…

Великите географски открития от XV – XVIII век превръщат хронично страдащото от недохранване и междуособни войни население на Западна Европа в най-богатата и просперираща част от човечеството.

Смелостта на стотици мореплаватели, жаждата за богатства на хиляди авантюристи и упоритостта на безброй колонизатори налагат предците на съвременните испанци, португалци, англичани, французи, холандци и италианци като господари на кажи-речи целия свят. Според популярната фраза слънцето никога не залязвало над земите на Карл V – владетел на Хабсбургската империя, което е исторически факт. Папа Александър VI пък разделя новооткритите земи между Испания и Португалия (по 26-ия паралел, съгласно договора от Тордесиляс)…

От двете Америки, Австралия, Африка и Далечния Изток в хазните на европейските държави се изливат хиляди тонове злато, а след „откриването” на картофите, повечето бобови растения, доматите, менюто на обикновеното население вече е значително по-разнообразно и калорично и то гладува доста по-рядко…

Горе-долу в същия период Руската империя „отвръща на удара”, нанасян й в продължение на векове (по времето, по което тя все още представлява купчина малки или по-големи княжества) от източните номади, познати в историята под общото название монголи или татари. Както и в случая с Великите географски открития, шепа смелчаци осигуряват на Москва владението над по-голямата част от Централна Азия,покорявайки огромни държави с многобройни армии. Без да полагат големи усилия, царете в Москва се оказват владетели на грамадна територия, включваща земите от Балтийско на запад до Берингово море на изток и от Каспийското езеро на юг до Северния ледовит океан.

По онова време изглежда, че европейците налагат тотална доминация над останалата част от света. Това усещане се засилва през XVIII и особено XIX век, когато двете Америки, Австралия, Африка и почти цяла Азия вече се намират под властта или силното им влияние.

Заради нарастващото с главоломни темпове богатство, развитието на науката и усвояването на нови територии, европейците и техните потомци, разселили се на близо и далеч, се увеличавали със сигурни темпове.

Макар и да забавят и разколебават този процес до определена степен, двете световни войни и деколонизацията, започнала в средата на ХХ век, не променят особено равновесието на силите.

Западноевропейците се изтеглят от колониите натоварени с огромни богатства. Освен това почти навсякъде те залагат началото на етнически, религиозни и културни конфликти, които да им гарантират, че при нужда могат лесно да се намесят и да отстранят от власт всеки неудобен управляващ. А, и нещо много важно! Все още именно те владеят благата на бившите си колонии. Начинът обаче е много по-ефективен и „демократичен” – чрез компании, инвестиции и концесии…

САЩ също преживява най-добрите си години след Втората световна война. Наплашени от смазващата сила на СССР, демонстрирана в титаничния сблъсък с Хитлеристка Германия, западноевропейските страни (чрез създаването на НАТО) делегират големи правомощия на задокеанските си съюзници. Паралелно с това (и отчасти заради него) американците стъпват чрез капитала си на почти всяка точка извън страните от Източния блок и се превръщат в очите на по-голямата част на света в символ на богатство, новаторство и сила.

Цяла Източна Европа пък е част от тираничния и безпардонен, но стабилен за определен период от време и силен във военно отношение комунистически лагер. Повечето хора, живеещи от тази страна на Желязната завеса, не са нито богати, нито щастливи, а още по-малко пък свободни. Те обаче се радват на определена доза сигурност (макар и изкуствено поддържана) в социален и материален аспект, което им позволява да изпълняват най-важната функция на всяка живо същество – репродуктивната.

Макар тогава, в първите десетилетия след Втората световна война, слънцето все още да грее ярко за европеидната раса и доминацията й сякаш като похлупак да задушава развитието на останалите, на хоризонта вече се появяват облаци. Двуполюсността на света принуждава големите противници да привличат все повече „играчи” в своите отбори. По този начин много държави от т. нар. Втори и Трети свят получават възможност да се възползват не само от военните, но и от техническите и материални достижения на „елита”.

Режимите в десетки страни (Турция, Куба, Южна и Северна Корея…) са щедро „помпани” с пари и всички необходимо, за да бъдат контрапункт или просто да „бъркат” в очите на съседите си от вражеския лагер.

Едновременно с това до „обетованата земя” получават възможност да се доберат и стотици хиляди жители на колониите (на запад) или участници в различните разменни програми на студенти и кадри (на изток). Те бързо доказват, че в „белите” страни се живее значително по-добре и го вършат по най-естествения начин – работят здраво, правят всичко възможно да останат там, където са, и се размножават с невероятна скорост. За разлика от „домакините” си…

–––––

*Много учени твърдят, че от биологична гледна  точка съществуването на расите и разделянето на човечеството по този признак, е безсмислено. Генетичната разлика между два произволно избрани индивида е едва 0,1%, като само 8% от тази една хилядна от процента несъответствие се дължи на евентуални расови различия. Подобна вариативност се наблюдава дори между сънародници, обитаващи съседни населени места…

Според теорията европеидната раса първоначално обитава Европа, Предна Азия, Иран, Индия, Северна Африка. В конкретния текст под това понятие се разбират народите, живеещи в момента в Европа, или тези, чиито предци са напуснали Стария континент през последните няколко века.


Kъм:

- Залезът на доминиращата раса, част 2

- Залезът на доминиращата раса, част 3