Смрадливите гащи на ГЕРБ

Както обикновено медиите в милата ни рОдина извъртат всеки политически скандал под такъв ъгъл, преди да го представят пред обществото, че да се фокусираме върху възможно най-безболезнения за силните на деня ракурс. Вече няколко години около ГЕРБ се сипят чифт след чифт вонящи мръсни гащи. Нямаме време да се замислим дори чии са, и вездесъщият Бойко Борисов изскача пред камерите, посочва ни виновника, който моментално бива безмилостно разкостен от медиите.

То не бяха калинки, Румяна Желева, Ана-Мария Борисова, Трайчо Трайков, Сергей Игнатов, Мирослав Найденов, че дори и спретнатият юпи с шизофреничен тембър Симеон Дянков излезе с не съвсем изрядна лична хигиена… И след безцеремонното изритване на всеки от посочените (а и на много други) доверчивият български избирател, за пореден път пуснал бюлетината си за новия месия, си помисляше „най-после вече няма да смърди”. Но около ГЕРБ отново се разсмърдяваше много скоро. И вездесъщият тайфун, смятащ себе си за Крали Марко, но носещ нежното прозвище Буда, отново се развихряше, изплювайки поредният виновник.

Ако посмекчим метафорите и алегориите, едва ли е нужно някой да ни припомня колко пъти Бойко Борисов, в ролята си на министър-председател, използваше бушони, за да си спаси кожата. И то, поне за мое огромно учудване, успешно. Сияйният ни водач безкомпромисно подлагаше на другарски съд уволнените си министри, а те нямаше какво да кажат, дори и да искат. Или поне нямаше кой да ги чуе, защото щом Бойко ги отсвиреше, медиите дружно им обръщаха гръб и не се и сещаха за златното правило на журналистиката да представят всички гледни точки.

През първата година-две от управлението, когато натиск върху ГЕРБ на практика отсъстваше, министрите се надпреварваха да правят гаф след гаф и общо взето им се разминаваше. Когато обаче тук и там недоволните започнаха да надигат все по-високо глас, се оказа, че Бат’ Бойко е много сговорчив и отстъпчив и с лека ръка започна да фокусира народния гняв върху определен човек от своето обкръжение и да го отстрелва за неистово удоволствие на тълпата.

Да, но нищо не се променяше. Чиято и министерска глава да паднеше, следващите мръсни гащи неминуемо зацапваха светлия пейзаж на икономически стабилната ни, опасана от всички страни с магистрали и непрекъснато давана за пример от европейските институции страна.

Налагаше ни се да отмиваме блудкавия вкус на постни пици с мездренска бира; да гледаме как Човекът глас се жалва не само, че е неразбран от сънародниците си творец, а и че въоръжени командоси нахлули в дома му, за да го арестуват погрешка; да броим стотици хиляди фалирали фирми и стотици милиони за подслушване; да слушаме как със спестявания служител на МВР може да си купи 5-6 апартамента; как ако ядосваме Вездесъщия, той ще пусне шистовия газ напук…

А хората от обкръжението му си отиваха един след друг. На всички първоначално бе гласувал пълно доверие, всички до един го бяха подвели, във всички до един той се беше съмнявал отдавна, но еди-кой-си случай бе прелял чашата. Имаше си модел за озвобождаване на народната пара… И човекът си отиваше, но скоро се оказваше, че или не е той тоя с мръсните гащи, или има и друг, който още не е открит. Много хора тогава си задаваха въпроса „Абе, ако Бойко са го подвели, значи не става за ръководител на екип. Ако ли пък не са, значи е знаел какво се случва и вината е негова”. Доста логично. Да, но такива въпроси си ги задавахме наум или в камерни компании, защото медиите не си позволяваха да занимават Въздесъщия с подобни питания.

Постепенно се оказа, че кажи-речи управляващите всички министерства в правителството бяха подвеждали доверчивия господин Борисов и си заминаваха, придружени от шумен другарски съд пред медиите (на някои ведомства неколкократно). Изключение правеха няколко министри и премиерът нямаше да се забави да жертва и тях, защото недоволството нарастваше все повече. Мащабът на протестите в края на тази зима обаче май му дойде изневиделица и не можеше да продължава да стеснява кръга, уволнявайки Нона Караджова, Тотю Младенов и Вежди Рашидов, да кажем. Трябваше да се покаже пред народа воля да се реже месо и Бойко побърза да го направи. Бяха поискани и получени оставките на най-приближените му сподвожници след Цветан Цветанов – Мирослав Найденов и Симеон Дянков. В прочувствено слово премиерът отново показа разочарованието си, че е подведен, че е гласувал доверие, което не е оправдано (защо се сеща след 3 години и половина!?) и че е готов на промяна.

Хората обаче този път прозряха, че промяната, която той предлага, е само пепел и плява и не се прибраха по домовете си. И всеобщият любимец на народа от преди няколко години, който спечели почти половината гласове на народа през 2009-а, подаде оставка. Сега вече между гневните въпроси, обвиненията, разочарованието на хората от поредното пропиляно време и него, самият лидер на ГЕРБ, стоеше само още един бушон. Само един човек беше заедно с мистър „Най-експертен премиер в историята на България” от самото начало до момента. Наричаният негова дясна ръка Цветан Цветанов.

И ето, че въпреки героичните усилия на всички в партията, въпреки личната закрила на самия лидер, бившият министър на вътрешните работи ще бъде хвърлен на лъвовете. И то още утре, щом си свали имунитета. Дума да няма, гащите на Цветанов са омазани и то здраво. С показни арести на невинни, с подслушвания на още по-невинни, с фалшиви бюлетини, нерегламентиран натиск и имоти, далеч надвишаващи доходите, с кръвта на Златко Баретата пред Съдебната палата… Въпросът е обаче дали след като той бъде отсвирен, около Буда ще спре да смърди? Това, впрочем, е риторичен въпрос. Още повече, че след като виждат съдбата на приближените на господин Борисов и колко лесно той ги окаля и се разделя с тях, за да изкара себе си чист, едва ли ще се намерят нови бушони, склонни да поемат куршумите с гърди на амбразурата като Матросов.

И тогава наистина ще се разбере чии са смрадливите гащи, с които ни засипва така щедро ГЕРБ…

 

Стоян Николов - Торлака