ПОПА, ДАСКАЛА, КМЕТА И ФЕЛДШЕРА В УСЛОВИЯТА НА КОРОНА ВИРУС

corona pop

– Даскале, само искам да те предупредя да си мълчиш! Поканил съм те тука чисто формално. За да имаме кворум, един вид.

– Може пък да дам някой полезен съвет, но Вие сте кмет на селото, така че няма да ви се противопоставям. И без това чакам четири години до пенсия, а с тази зараза дали ще ги дочакам е друг въпрос.

– Затворихме училището, оттук се прибираш право вкъщи. Палиш печката, профилактираш се със спирт, буркани с паприкаш, цепиш дърва, че нещо застудя, за да се поддържаш в тонус и всичко ще е наред, няма от какво да се притесняваш. Прав ли съм, другарю фелдшер?

– Почти. Даскалът е навлязъл отдавна в любимата възраст на корона вирусът, така че определено има риск за него, но мерките, които му предписахте, биха помогнали да осъществи една ефективна превенция.

– Не разбрах половината ти думи, но както и да е. Искам първо да поговоря с поп Ставри, защото от неговите думи пък нито една не разбрах. Вчера. На службата.

– Велики пости са, другарю кмет! Ако нещо съм съгрешил, моля да ми бъде простено, не съм го направил с умисъл.

– Не бе, не ща да влизам в ролята на Началника и да те мисля съгрешил ли си, не си ли съгрешил. Това вие ще си го изприказвате, когато му дойде времето. Друго ми е интересно. Казваш на клира, верно, четири бабички беха, ама все са си некъв клир, нали не бъркам? Та, казваш им да не се притесняват от корона вируса, защото Господ ги пази и всичко ще е наред.

– В Божия храм злото не може да проникне, другарю кмет!

– Това добре. Но, колегите на другаря фелдшер твърдят тъкмо обратното. Точно на места, на които се събират възрастни хора, хора със слаба имунна система, точно там удря корона вирусът. А християните сега нали постим. Е, вие по-често, аз само, докато спя, но не ми е това мисълта. Искам да кажа, че имунната система се скапва от постите. Добре, нека се изразя по-богобоязливо. Срива се и не може да устои на външни…

– Агресии?

– Айде, агресии да е. Казах ти, даскале, да мълчиш! Та, докторите казват, че трябва да се затваряме по домовете си, да излизаме само в краен случай и да вземем мерки, за да засилим организмите си. А вие, поповете, сте тъкмо на обратното. Да обменяме кихавици и кашлици в църквата, да подлагаме душата и тялото си на изпитание чрез пост. Обясни ми, дедо попе?

– Неведоми са пътищата господни, чадо мое, другарю кмет…

– Добре де, неведоми, неведоми, няма да споря с теб…

– Иска да каже, че учените не могат да дадат никакви отговори за лечението му. Това знам аз, а фелдшерът да обясни повече…

– Даскале, казах ти да мълчиш, защото от много умуване няма никаква файда.

– Нека да ги накараме всички да си стоят по домовете, пък после ще му мислим.

– Казваш да им организираме една карантина?

– Ще оставим само хлебарницата и гастронома отворени. Да си седят вкъщи, пък после ще видим.

– Кога после?

– Когато му дойде времето, знам ли. Колегите не казват кога ще отмине и дали изобщо ще отмине.

– Господ е рекъл, че когато се натрупат много грехове и всичко се изпепелява. Като Содом и Гомор.

– Имаш предвид да изпепелим селото ли, дедо попе?

– Не другарю кмет. Само ще ги държим на пости. Хляб, тоалетна хартия. Хляб, тоалетна хартия. И цигари. Някой каза, че само два процента от пушачите са заболели от корона вирус, Бог да ги пази и тях в грехопадението им!

– Нека се съберат всички на площада и да им обясним как да си мият ръцете, как да използват дезинфектанти, как да познават първите признаци на заразата.

– Това ще им дойде повече. А наближават избори. Покрай тия вируси може и да е трудно да събера достатъчно гласоподаватели.

– О, ти, другарю кмет, само ако знаеш колко са ни спаднали продажбите на свещи в църквата…

– На мен от болницата в града пък не ми изпращат никакви консумативи. Правя се, че ги лекувам като им избърша носа с една марля със спирт и това е.

– От учениците ми няма нито един заразен. Чудя се защо спряха учебните занятия.

– Казах даскалът да не се обажда! Попе, ще направиш ли молебен?

– Да, чадо другарю кмет!

– Ама, го снимай и го качи в ютуб, за да не се събират много хора на едно место, че ситуацията е сериозна.

– Но така никой няма да си купува свещи и реликви, другарю кмет.

– Свещена простота!

– Казах даскалът да не се обажда!

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.