Седим си ние с Киро Слепока и си разговаряме на тема защо ме е излъгал предишната вечер, че има четиресе‘ в последното раздаване на сантасе, възползвайки се от явно неадекватното ми състояние, следствие от прекомерна употреба на спиртни напитки. В интерес на истината, подобно поведение не ми се случва често. Най-много пет, до шест пъти на седмица.
И така, както дебатираме, работата отива рèзко на бой, Киро още по-рèзко се опитва да смени темата.
– И без т‘ва държавата ни опустя, а тия сега искат да ни вземат и децата… – след навеждане на глава и въздишка, продължи гъгниво. – Кой Господ ни наказа така да се мъчим цял живот?
– Чакай сега – отвърнах. – Това, че ме издебна да съм пиян и ме излъга, че имаш четиресе‘ на сантасе не е проблем, а че норвежците ни искат децата е проблем, така ли?
– Абе, Петко ти не си с всичкия си! – посегна той към чашата си и отпи юнашката.
– Колко деца са ни взели гадните норвежци? – не се отклоних от мисълта си, въпреки че той въртеше страшно очите си срещу ми.
– Е, не знам, но по телевизията казаха…
– Че са ни взели деца ли?
– Не, ама искали да…
– Да, взеха ни деца! – спрях го на средата. И без това нямаше какво повече смислено да каже. – И в Норвегия, и в Швеция, и във Франция, Испания, Италия, Щатите, Канада… Чак в Австралия. Една камара ни взеха. За да работят там и да живеят нормално, без да слушат какви глупости се говорят по телевизията. Ти на колко си Киро?
– Наближавам четиресе‘ и три.
– Колко деца имаш? – опитах се въпросът ми да е толкова императивен, колкото си беше и в действителност.
– Нямам деца, много добре знаеш – той се объркваше все повече, което ми даде още повече мотивация да го притисна до стената.
– И какво те плашат норвежците в такъв случай? Какво биха могли да ти вземат?
– А на другите…
– Да си чул някой норвежец да е взел българско дете, което не е във фертилна възраст? И то на работа, не да го вземе от тях като злите тролове от митологията им скандинавска?
– Ама и във вестниците пишеше… – продължи да упорства той.
– Децата на тия, които имат деца, бягат на запад само, за да търсят по-добър живот – не му позволих да продължи. – А такива като политиците ни ги гонят с забутват на терминала с крадливите си дирници и папите, дето ги благославят да строят срутващи се пътища. Същите са като теб. Дали лъжеш на карти или крадеш милиони си е все тая. Като веднъж станеш паразит много трудно можеш да се откажеш. Обикновено е за цял живот.
– Но те искат да не си бием децата и да не ги определяме „момиче-момче“… – Киро Слепока определено губеше душевно равновесие, а и се опитваше да излезе от темата за отявлената му агресия спрямо пияната ми личност, проявена в играта ни на карти предишната вечер.
– Аз моите си ги бия, когато преслушат – отвърнах спокойно. Очевидно бях спечелил спора и можех да си играя с глуповатите му емоции. – Пък и Надя си я наричам Надя, а Веселин – Веселин. До момента нито един норвежец не е дошъл да ми ги вземе. За сметка на това идваха от Общината да ме питат за кого ще гласувам на европейските избори и да ме подсетят, че ако сбъркам бюлетината, нищо чудно да се върнат и да има някой и друг акт за овчарника ми.
– И мен ме посетиха – прокара пръсти през вече оределите си къдрици Киро. – С номер **, иначе солени глоби за кукурузените ми ниви. Ама това не променя нещата! Норвежците са голяма пасмина.
– Пасмина си ти, дето ме излъга, че имаш четиресе‘ снощи – излязох си, без да поздравя и добавих. – Пасмината е другаде, не на север от Балтийско море, ако и там да си има гнилоч…
---
Статията е публикувана в сайта Биволъ.