ОБРЪЩЕНИЕ ОТ ТАЙНСТВЕН МИНИСТЪР

dani kirilov valdes

Здравейте!

Аз съм Дани, ама много хора ме наричат министър Барни, затова предпочитам да се представя така. За конфиденциалност, понеже шефът каза “Забранявам писане във Фейсбук, Дани Кирилов!”, и не искам да разбере, че съм нарушил заповедта му и да ме обвинява, че възпалявам поданиците. Шефът е строг господар, а на мен заповедта ми за назначение от бая време я вее вятър, ама не на бял кон. Все пак обаче, аз съм човек на юриспруденцията и мисля, че ми е конституционно право да изразявам мнението си, от чисто гражданска гледна точка. Още повече, че хиляди и хиляди мои сънародници скочиха в моя защита, за да мога да продължа да посипвам щедро с мъдрости народонаселението. Но, да ви кажа какво мисля, че се отклоних бая от основната си идея.

Всички, които са по площадите сега, какви смятате, че са? Хубаво, някой може да каже, че протестите са късно, след работно време. И че всички ходят да изразяват гражданската си позиция, късайки от възможността си да прекарат по-дълго със семействата си или просто да си починат. Ама, замислете се, тия смърфове щяха ли да имат енергия да се джуркат като алтави по улиците и площадите, ако се раздаваха на 110% на работните си места? Нямаше да имат. Щяха да са преуморени, да се приберат вкъщи, да си пуснат Гъмбол или някое друго анимационно, както правя аз например, и да се наспят на спокойствие. А те какво? Това не било законно, онова не било законно. Абе, чакайте малко, нека направим експертиза! Аз ли знам кое е законно, вие ли знаете? Нямате ниво да обсъждаме тоя въпрос заедно, гольовци! Щом шефът е сложил пищови, пачки по петстотин евро и кюлчета на нощното си шкафче, естествено, че е законно. Виж, ако някой от вас го направи, няма да е толкова законно, но правото е деликатна наука и може да се тълкува според дадения казус и експертизата. Съгласете се, че държавата е прекалено заета, за да опазва всичките си крайбрежни територии от разни Спондж Бобовци и да назначава така наречените “бели хакери” във всяка институция. “Държавата, това съм аз”, беше казал някой. Не знам кой, ама беше велик. Може и да е Фред Флинтстоун, в Бедрок той беше най-велик, ама не си спомням вече. И сега к’во? Като шефът каже, че няма нужда да доказва каквото и да било за барселонски къщи, кюлчета, пачки и пищови, аз да взема да му чупя хатъра ли? Не сте познали, смърфове и смърфиетки! Никой разумен министър не би постъпил по този начин, каквото и да говори римското право за доказване на произхода на имущество. И, остави другото, и почетния председател подкарали. С лодки. Гумени. Абе, спрете се, бе! Точно тия ли няколко километра от стотиците ни брегова ивица ви трябват? Скръндзи долни! Като чичо Скрудж сте! Бъдете по-широко скроени. Ето, например, като мен. Целувайте ръка на правилните хора и бъдете загадъчни в изказванията си в социалните мрежи. Приятен ден!

P.S. Шефът каза за Фейсбук, факт. Ама, за Инстаграм и Туитър нищо не спомена. Даже канал в Ютуб мисля да си направя. Полагам тези грандиозни усилия не заради себе си, не си го и помисляйте. Аз съм скромен човек. Просто небивалият интерес към явно недостижимата ми мъдрост превръща каузата ми в дълг към обществото не само на България и на Европа, а и в световен мащаб. Не, че нещо, ама никой в историята не е правил по-сполучливи алегории и метафори, базирани на творчеството на Cartoon Network. Следвайте ме! Ще има изненада след изненада!

---

Текстът е публикуван в Биволъ.

Колаж: Валдес Радев