Нова година, нов късмет!

nova godina

Когато си в относително равновесие със себе си, никога не си в подобни взаимоотношения с околния свят. Да, не звучи нито логично, нито съобразно нормата, камо ли пък смислено, но лично за мен е така и истински вярвам в това. Особено по празниците, най-вече по коледно-новогодишните.

Един щял да отказва пиенето, друг цигарите, трети – месото, а четвърти всички тях накуп, плюс няколко други порока, две-три разприятелявания и напускане на сегашната си работа, която за пет-шест години му е дала само твърдата увереност, че шефът е bullshit. Умилително! Самото намерение да катарзничиш с вълшебна пръчица е умилително… Но, да започна отзад напред.

И моят шеф е bullshit, това е безспорно. Постоянно е под пара, беснее за най-малкото детайлче, не щади никого, включително и себе си, псува, чупи, позволява чуждо мнение само в определените за целта моменти, а, ако се стигне до крайно решение и не се случи каквото е измислено… Да не си насреща му. Особено, ако си той. За зла участ аз няма как да напусна шефа си, без да си тегля въжето. Как да си одереш кожата и да я смениш? Дори и да го направиш, нравът си няма да промениш. Особено, ако нямаш особено желание да го правиш. Пък аз нямам.

Знам, че не съм най-слънчевата личност, направо съм си темерут, но така се чувствам себе си. Себеизразявам се, един вид. Да, може би по един садистично-мазохистичен начин, но идвам от ада на вътрешните си борби, та не ми е особено важно кой какво си помислил за липсата ми на такт, толерантност и/или тактически подход. Факт, такъв съм си, но не чакайте да се променя нито през следващата година, нито през следващите седем-осем петилетки, ако Вселената ми е отредила толкова. Е, после може да се кротна, ама, познавайки се, едва ли…

За напускането на работата няма какво да приказвам. Аз може и да напусна селото, но селото не може да напусне мен. Всичките ми молекули са така просмукани от проклетото писане чак на атомно ниво, че напускане тц! Даже и да исках, а аз не искам. Въпреки нервите, разпарчетосването на личността на толкова части, че шизофрениците ми изглеждат като бахти аматьорите, безсънните нощи, вътрешните и външните… бля-бля! Няма да напусна работата си, защото я обожавам, живея с нея и не се сещам за нещо по-вдъхновяващо и лично, което мога да правя в професионален план.

Виж, от двама-трима приятели бих се освободил, но и това няма как да стане, защото си имам само толкова. Колкото и лицемерно да твърдя, че са десетки пъти повече. Приятели и добри познати не е едно и също, колкото и да ни се иска. Тук изпитвам известни притеснения, защото съм безсилен пред Вселената. Който не се е родил, не е умрял, знам и не ме е страх от това, но дано не ме освобождава от приятели, защото го направи неведнъж и белезите по мазолестата ми душа още кървят.

От няколко други порока бих се отказал. Бих остъргал и последните остатъци лицемерие от себе си, бих спрял да гледам по половин серия венецуелски сапунки веднъж-дваж месечно, когато сън ме не хваща повече от обикновено даже и за моите стандарти, бих почнал да си режа ноктите на краката по-често, за да не си късам чорапите, бих спрял да си мятам същите тия чорапи из целия апартамент… Бих започнал да псувам по-рядко без причина, но то всъщност причина винаги има (за един нервак като мен), та поне пред децата може и да започна да се сдържам, макар и да е твърде малко вероятно. Има и други красоти на характера ми, с които не се гордея, ама си ги търпя, симпатични са ми и би ми било носталгично, ако ги загубя, та за момента ще се въздържа.

Месото (по възможност печено на жар) си ми трябва не само от чисто животинска лакомия, макар и тя да е в основата на желанието ми да го консумирам. Нито съм омагьосан от опцията да стана изтънчен като веган, обличащ се в пРАжоли на публично място, нито искам да започна да припадам във фитнеса от немощ, нито намирам нещо нередно в убиването на животни за храна. Наречете ме скот, не ми пука. Само помислете за колко време овцете ще опасат всичко и ще превърнат света в пустиня, ако изтребим всички хищници, върнем се към не-месоядството и пуснем тревопасните да живеят на свобода… Искам да ям месо, мозъкът и тялото ми имат нужда от него, и ще го правя и през следващата година, живот и здраве. Точка.

Същото важи за пиенето и пушенето. Харесвам си пороците. Не, не се гордея с тях, но не се и срамувам. Да, спирам за няколко седмици през година-две, но само, защото ми се обостря удоволствието от етилеца и никотинеца. Освежително, един вид. И през 2018-а мисля да го направя. Но няма да е от самобичуване, повярвайте ми. Чувството за вина е нещо, което тотално не ме интересува, ако изключим законите на Вселената и Конституцията на Република България. Моралните критерии всеки може да запази за себе си и да се съобразява с тях, те са нИщо „искрено и лично“.

Ще ми се през 2018-а да си осигуря (само от мен си зависи) повечко време за децата, физическите упражнения и екзалтацията сред природата. Другото е скука. Рано или късно се превръща в скука, а от скуката по-голяма беда няма, драги ми Смехурко. Дори и относителната хармония със себе си, дори и самоусъвършенстването до шлифован диамант не са по-голяма беда…

Всеки може сам да прецени колко диаманти в характера си да шлифова, до каква степен и кога да го направи. Айде, наздраве, че новогодишието наближи!


Ако ви се чете още от Торлака, може да поръчате всяка от книгите му "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Иваил цар" в нашия МАГАЗИН.