Фейсбук хейтър

От една седмица нашият автор, писателят Стоян Николов – Торлака, е блокиран в социалната мрежа Facebook. Причината са съмнения дали използва истинското си име. Въпреки, че е изпратил копия от личните си документи до момента няма реакция от Facebook администраторите.

Торлака, както е известен Стоян Николов е артистичен псевдоним, който не фигурира в гражданското му състояние, но в комбинация с името и фамилията на автора го идентифицира еднозначно и неоспоримо. Той е достатъчно известен и популярен автор, издал няколко успешни романа и колумнист в Биволъ от години. Абсурдно е да се смята, че като използва псевдонима едновременно с двете си имена той е нарушил правилата на социалната мрежа, според които членовете трябва да се идентифицират с имената си по паспорт.

Публикуваме гневния текст на Торлака по този повод и изразяваме подкрепа на редакцията и на журналистите в Биволъ с неговата справедлива кауза. Ще разследваме причините за блокирането, които намирисват на цензура и ще му помогнем да получи възмездие за причинените щети в личен и професионален план.

Биволъ

Гейлорд сакърс, дето уж се водят на българския клон на Клюкарника администраторчета, взели та ми блокирали профила. Поводът – да ми били верифицирали името, щото, видиш ли, не било сигурно дали съществувам. Сега, чичко Гугъл вика, че за Стоян Николов – Торлака има 9 110 резултата, собствено във Фейсбука съм намятал сума ти снимки, мои и на семейството ми, отбелязал съм чинно всички възможни видове информации и начини за контактуване с мен… Както казах обаче, това с „верификацията“ е само повод. Всеки, който се е разровил малко из писанията ми, знае каква е причината.

Иде реч чисто и просто за пладнешка цензура в най-чист вид. Ердогановщина и путинярщина, но в условията на „стабилност“, „европейско семейство“, „ценности“ и всякакви други високопарни пОДки майни.

Гейлорд сакърс ми искаха да им пусна три (!) документа, които да удостоверяват, че аз съм аз. Силно възнегодувах, защото това по буквата на закона е склоняване към престъпление от тяхна страна. Дори и господин полицай не може да изисква да му представя личните си пасавани, без да има логично обяснение защо го прави. Пък камо ли някакви си пикльовци, които не са оторизирани да имат достъп до каквато и да е конфиденциална информация, макар и на всички ни да е ясно, че в несвяст пълнят бази данни на разузнавателни бюра и корпоративни HR-и отдели.

Поразпитах насам-натам, нали си имам предостатъчно оперативно интересни заради активната си гражданска позиция приятели, та се оказа, че кажи-речи половината от тях са блокирани, били блокирани или натирени по друг начин, само и само да им се затвори устата набързо. Или поне да бъдат стреснати, за да млъкнат най-после недоволните от Пожарникаря-слънце, Властелинката на бузлуджанската летяща чиния, Цацаратурата и изобщо всички красоти в целия спектър на политико-административно-обществения живот у наЗЕ. Трябват дитирамби, не разни гнусни критикари.

Няма да ви казвам колко съм псувал. Това наистина си е пладнешка цензура в една страна, която е част от Европейския съюз. Опитах да проведа диалог с гейлорд сакърс, за да ги попитам на базата на какво ме блокират, но, познайте – точно, както и почти всички държавни администрации, Клюкарникът, уж частен и на Зуки, на практика няма работеща обратна връзка. Ако всичко започва все повече да ви прилича на репресия, подобна на тази от страна на силовите структури, не сте сбъркали. Само трудово-възпитателният лагер липсва, но внушението е ясно и директно.

Отново прочетох, този път още по-внимателно, правилата на Клюкарника, после отново и отново, и не открих и буквичка от тях, която да съм нарушил. Не намерих също така и проблем с името и прякора ми. Допитах се до юристи. В частен разговор бяха почти единодушни. Да, по закон гейлорд сакърс не са оторизирани да ми искат лични документи, макар и да мога да скрия част от данните, но на територията практиката е такава, че могат да го рпавят необезпокоявано. Сетих се че, когато един близък роднина си създаде първия мейл през живота само, за да си направи Фейсбук и най-после успя, Зуки му предложи мен за приятел моменталически. Откъде знае системата му за роднинството ни? Ама, айде да избегнем теорията (практиката) на конспирациите. Спомних си и за огромните бази лични данни, които изплуват перманентно в нета и се продават на безценица, ама преглътнах, признавам си.

Грозната истина е, че Клюкарника ми е много полезен по работа, защото съм независим автор и ми е нужно всяко едно поле за изява на гражданската позиция и творчеството ми. А Фейсбукът е ненадминат в това отношение, дума да няма.

Не, не, не си го и помисляйте! Ако бях соросоидец или рубладжия да съм си дръпнал още петнайсетина профила още отдавна и хич да не ми пука за който и да е от тях, че го били закрили. Аз съм чисто и просто идеалист и наивник, който вярва, че нещо щяло да се промени към добро на територията.

Става въпрос за хиляди приятелства и последователи, които понякога не смеят, понякога не искат или не могат, а друг път просто ги мързи да кажат нещата, които аз изричам на глас. Те чувстват малко или много съпричастност към мислите ми, обменяме идеи, пък и се разширява кръга на недоволните от идиотщината, в която превърнаха държавността ни властниците през последния почти три четвърти век.

Та, преглътнах, снимах три лични документа, закрих най-личните данни и пратих, какво да правя? Е, вече втора седмица копелетата гейлорд сакърси ги разглеждат и ни вест, ни кост. Междувременно по мейли и телефони сума ти хора се скъсаха да ме търсят, да не би да съм ритнал топа. Не съм. И нямам намерение да го правя скоро, сакърси, така че вие ще си ми възстановите профила, няма къде да ходите, та ако ще да се наложи да ви съдя, а аз ще продължа да се държа неуважително с вас, защото единствено това заслужавате, мижитурки!

Всяка година виждаме как се срива индекса на свободата на словото по медиите в страната ни. Е, доскоро поне социалните мрежи бяха някаква свободна зона, където, ако не псуваш наред и не си бахти хейтъра, рискуваш само някой да те блокира или махне от френдлиста си. А сега гле‘й к‘во ста‘а! Ама аз не се отказвам лесно, гейлорд сакърси. Законите в ЕС се спазват по-стриктно от тия в Цацаратурата, та няма да се поколебая и натам да се обърна…

 


Teкстът е публикуван в Биволъ