Знам, че мина доста време от онова знаменателно събитие със свалянето на гащите пред дерибея и позакъснях с реакцията, но все пак си мисля, че мога да бъда извинен, особено при положение, че моята пътеводна светлина, моята Светая светих Реформаторският блок постъпиха по идентичен начин. Те надигнаха глас, та реших и аз да се изкажа по темата.
Много години вече станаха, откакто Банкенджи Баце има имидж на оня мъжкар, дето гледа смръщено, разпорежда се на тоя и на другия, дори и да няма правомощия за това, излиза от водата сух, от всеки свой гаф извлича грандиозни дивиденти, затваря със замах устата на всички журналисти, протестиращи, изобщо всякакви плямпала, които се опитват да поставят под съмнение харизмата и свещенодействията, извършвани от негова страна в името на нашето добруване. Дори прекалено много години, струва ми се…
Но му се получава. Поне до скоро му се получаваше отлично. Репортерки му пипаха мускула, присъстваше във всеки мокър сън на средностатитическата самотна (не задължително неомъжена, просто усещаща себе си като неудовлетворена, направила грешен избор, все още потръпваща от страсти) лелка. Рязането на лентички, гръмогласните му изказвания, императивният му тон, имиджът му на човек, който не цепи басма на никого и говори на простонароден език сякаш му осигуряваха комфорт, за какъвто си би мечтал всеки политик.
Каквото не успяваше да си привнесе като народна любов чрез тези „достойнства“, се допълваше с по-нелицеприятни средства – безрезултатни спецакции с помпозни имена, гърмене на бушони (буквално и преносно), политически и икономически чадъри, вербална девалвация на темите, които истински вълнуват обществото, замеряне на същото това общество с помпозни опорни точки и откровени лъжи… Сякаш така желаната „стабилност“ (на статуквото) можеше да продължи вечно. Коварният план вървеше. В началото със замах, после криво-ляво, но пак си вървеше. Къде со кротце, къде со благо, къде со малко кютек.
Настана време обаче, когато Банкенджи Баце изведнъж се оказа в доста по-различна позиция от оная, комфортната, дето беше свикнал с нея. Всъщност, изобщо не стана изведнъж. Беше доста постепенно. Българинът е доказал, че обича месиите, та ако ще да са водопроводчици, изказващи се за генно инженерство. Стига да са решителни и да изплюват постулатите си самоуверено.
Стабилност. Магистрали. Борба с престъпността. Развитие. Европейските ни партньори. Пред Румъния сме по всички показатели. Здравеопазването си е супер. Образованието също. Съдебната система още повече. Да не говорим за това колко скъпи коли караме, бидейки сами по себе си разглезени мрънкачи заради ниския си (според всички международни статистически данни) стандарт на живот.
С времето даже и на лелките обаче им дойде повечко, спряха да се подмокрят от суровия поглед и мъжественото му излъчване на Банкенджи Баце, а опорните точки започнаха да отпадат една по една, а миналата седмица и на талази, на талази. К‘во стана бе, Банкенджи Баце!?
Къде ти отидоха мъжествеността, евроатлантическата ориентация, впереният в светлото бъдеще поглед и стабилността? Бююк ли ги отнесе? През турска граница, дето го даваш като хубава Яна на заптиетата. Въпреки Конституцията на Република България, на която поради нещастни стечения на обстоятелствата си служител-самодържец, въпреки всички международни спогодби и простички морални ценности. Или пък си свил ушите заради една контрабандна схема за износ на папироси за брадатите психопати от ДАЕШ? Кой знае…
Това, което лъсна и е сигурно обаче, има няколко аспекта. ГЕРБ заминава по пътя на БСП със сигурни крачки. На Столетницата спряха да вярват дори и червените бабички в качеството им на титаново електорално ядро, лелките пък, изпълняващи същите функции за партията-това съм аз(!) приключиха с илюзиите си за мачото, дето мачка наред и налага безкомпромисната си воля, реже, уволнява, причинява инфаркти и „Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам“. С нервните жестове, избухвания, подхлъзване покрай въпросите в сутрешни блокове, вадене на вода от девет кладенеца и надупвания на югоизток, гарнирани с теманета. не става тая работа.
Стана ясно и, че Банкенджи Баце всъщност е оплетен в ужасяващи не само вътрешно, а и външнополитически зависимости и измъкване няма, независимо колко често изкарва от гардероба призраците на бежанците и „ако не съм аз стабилността си замина“. Най-важното, което вече не знам как не ни е извадило очите на всички е, че ако продължаваме да пазаруваме от щанда на това, с което разполагаме като политическа класа, в обозримо бъдеще сме пътници. За момента мафията си има държава, което явно успяваме да преглътнем с кървави сълзи, но скоро и Руската мечка и (или) Анадолският вълк ще си имат допълнителна територия.
Е, не е задължително да е официално, но управниците ни си имат по-сериозни интереси от това дали се превръщаме в бутафорно образувание, което само номинално се води държава. Който разбрал – разбрал, аз съм убеден, че на Банкенджи Баце тези перспективи са му пределно ясни, но хич и не му дреме. Важното е да се усвоят повече средства по време на мандата. Надявам се последния!
Статията е публикувана в сайта Биволъ.