Чудя се кога всякакъв вид властимащи у нас ще проумеят, че в Европейския съюз през XXI век думата „задължително” звучи смехотворно, нелепо и отблъскващо… Явно носталгията по комунизма е прекалено силна сред неговите отрочета и никакви промени и съвременни тенденции не могат да ги накарат да преразгледат поведението си.
Ето, разбесувалите се напоследък членове на Светия синод отново се напъват в училищата да се въведе задължително вероучение. Те искат предметът постепенно да стане част от програмата на всички ученици от 1 до 12 клас. Към съшитите си с бели конци аргументи църковните деятели прибавят и ”железния” довод, че в Сърбия и Русия (все държави, известни с демократизма си) изучаването на религия вече е задължително.
Не вярвам да има трезвомислещ човек у нас (независимо православен християнин или не), който да не е възмутен от поведението на висшия клир. След като се оказа, че почти всички членове на Светия синод са бивши агенти на Държавна сигурност, след като само преди седмици те узакониха поредното си уродливо чедо, наречено „архонтство”, претендират да обучават децата ни на висши християнски ценности…
Единствената стъпка в тази посока, която поне на мен ми изглежда логична, е изучаването на история на религиите в гимназиалния клас.Подобно нововъведение би помогнало на учениците да си изградят обща представа за различните учения и да направят информиран избор. Ако имат вътрешна потребност да изповядват дадена религия, разбира се. Всичко останало е средновековно, маниакално и натрапчиво.
Защото общението с бога е въпрос на личен избор и никое дете не трябва да бъде принуждавано да слуша проповеди, когато все още не е узряло за тях. И без това учебните програми са препълнени с ненужна информация, която затормозява учениците и не им позволява да се концентрират върху истински важните знания. Като това, че ГЕРБ е спечелила последните избори и Бойко строи магистрали например. На никого не е необходимо да се увеличават още повече учебните часове и обема на информацията.
Всъщност, не на никого. Необходимо е на лакомия църковен клир. За тях задължителното църковно обучение ще означава нови пари, които да влизат в бездънните им джобове. Също както и въвеждането на смехотворната титла „архонт”…
Откъде накъде явно неадекватните към диманичните промени в съвременния свят попове ще казват, че родителите и образователната система не могат да възпитават децата достатъчно добре и е необходима и тяхната намеса? На какъв език ще проповядват? На църковнославянски ли? Не се ли усещат, че Кирил и Методий, с които се гордеем толкова много, са се борили с цялата закостеняла църковна система, за да могат славянските народи да слушат проповедите на разбираем роден език? А сега, заради закостенялостта на съвременните църковни служители, ние отново не разбираме какво ни говорят свещениците в църквата… Как ще стигнат до сърцата ни, като не знаем какво ни казват? С палене на свещи и кръстене от дясно на ляво ли?
Нали Христос е любов? Как така задължително вероучение тогава? Задължителна любов? Типично в стила на Светия синод и агетите на ДС, с които той е пълен. Тъй като те не се чувстват сигурни нито във вярата си, нито в способността си да предават тази вяра на останалите, искат да я легитимират като задължителна.
Щом твърдите, че желаете децата ни да опознаят бога, направете така, че църквите да са привлекателно място, на което ние да ги заведем. Както Христос ви учи, бъдете близо до хората. Не се изключвайте от обществото, сещайки се за него само когато имате изгода. Бъдете достойни за уважение и хората ще търсят опора срещу несправедливостите на живота в църквата. И ще доведат децата си със себе си.
Проповедите на Исус задължителни ли бяха? Хората го следваха, защото виждаха, че е различен, чист, скромен, самоотвержен, нали? А вашите проповеди няма да бъдат посещавани, дори и да са задължителни. Защото не сте различни, чисти, скромни и самоотвержени. Вие сте по-земни, дребнави и прозаични и от самите нас, затова нямаме нужда да попиваме примера ви, камо ли да ви поверяваме децата си.
Един от доводите ви за въвеждане на задължително вероучение беше, че децата трябва да имат страх от бога, защото сега не ги е „шубе” от никого и правят каквото си поискат. Именно това показва истинската ви същност. В убеждението вие се облягате на страха, задължителното и принудата. Защото не сте достатъчно силни и вярващи да вмените религията си доброволно. Аз не искам децата ми да се страхуват от бога. Ако изобщо имат нужда той да е част от живота им, искам да го обичат. Огромният проблем на българите, причината да живеем толкова зле и да се чувстваме толкова нещастни е, че изпитваме прекалено много страх и злоба и прекалено малко любов. Задръжте страха за себе си, господа! Нито ние, нито децата ни ви го щем!
Прадедите ми не са имали избор дали да бъдат християни или не. Те са ставали и оставали такива по подражание и задължение. Родителите ми също не са имали избор. Те е трябвало да не са християни, защото пак някой друг, този път Партията, е решил. Е, няма да позволя и децата ми да нямат избор. Когато му дойде времето аз ще им обясня кои са Христос, Мохамед, Буда и Тангра, та дори и Шива, ако е необходимо.
Ако проявят интерес, ще направя всичко възможно, за да им помогна да открият бог в себе си. Ако са в труден момент, бих ги подкрепил във вярата им. В никакъв случай обаче не бих се съгласил някой да им отнема личния избор, когато са още деца и да ги приобщава към тази или онази вяра. Това, че православието е официалната религия у нас, за мен не означава нищо.Едва ли в XXI век държавите трябва да имат официални религии. По време на османската власт да си православен е било не само религиозен, а и етнически избор. Сега това не е така. Може да си избрал Буда или Тангра за свой бог и въпреки това да си истински патриот.
Не се нуждаем от задължителното ви вероучение, църковни деятели! В момента нашето общество има нужда да се научи как да е свободно и смело. Има нужда и от морални ценности, които наистина са свързани с религията, макар и не толкова, колкото ви се иска да ни убедите. Те обаче няма да бъдат придобити задължително.
Ако искате да помагате на обществото в това отношение, мислете как да привлечете повече хора на неделните си училища. Ако ги имате, разбира се. За тази цел ще ви се наложи да спрете да постоянно да се джафкате на дребно, да изчистите имената си на агенти и предатели и да се откажете да раздавате титли на дявола в лицето му на непочтен бизнесмен.
Ами помислихте ли за нещо друго? Та нали ако вероучението е задължителен предмет, трябва да поставяте оценки!? Не би ли било върхът на лицемерието и падението, ако започнете да раздавате оценки на вярата? Засрамете се най-после! Вместо пример за себеотрицание и подражание, вие се превърнахте в банда досадници, достойни единствено за присмех и пренебрежение. Не говоря за всички църковни служители, разбира се. Имам предвид онези, които дават облика на Българската православна църква…
Най-лошото обаче е, че идеята за задължително вероучение май допада и на политиците. Няма нищо чудно, тъй като с колкото повече догми и „задължителности” се напълнят главите на горките дечица, толкова по-лесна ще бъде промивката на мозъците и превръщането им в поредната „тухла в стената”. Не трябва да позволяваме това. Нека дадем шанс поне на децата си най-после да превърнат България в страна на свободни хора…