Мълчанието на блейките

bosia

За мой срам не познавам лично Кольо Босия, признавам си. Пиша това и онова срещу всяка следваща власт, участвам в тоя и оня протест, но когато той започна гладната си стачка, осъзнах, че всъщност нищо не правя.

Слушах му едно интервю. После и второ, а и трето. Половин нощ загубих в това. Не, спечелих я, да се поправя. Той не е пишман дисидент, не „пледира“, „разконспирира“, скача, защото не е червен… Не, неговата гладна стачка не е заради това.

Колко години минаха, откакто разни умници се подиграват с инициативите, които предприема бай Кольо Босия? Един път да го видяхте на Слънчака? Със златен ланец или костУмЕЦ на „Dolce & Gabbana“? Е, негов приятел го бил возил в десетгодишен мерцедес, това той и сам си го каза чистосърдечно, тъй като по някои медии го били набедили.

Ако сме искрени и не си кривим душите, ако не сме политизирани, маргинализирани, сепарирани, спиртизирани, вуду-изирани, обаче няма как да не признаем едно – Босия е смел и решителен, мъж, който с кръв, пот, мятане на домати и глад стои в зараждането, не, по-скоро възраждането на българското гражданско общество.

Разбира се, не става въпрос за „гражданско“ в буквалния смисъл на думата, защото в свят на високи технологии можеш да си информиран и да не бъдеш пасивен като член на обществото си, та ако ще да живееш в най-малката паланка на Балканите. А, примерът не беше подходящ – ще се намери европредседател, който да ви присъедини… Както и да е.

Босия е странен. Изглежда странно, мисли странно. Но това е само на пръв поглед. Доколкото знам Архимед, Да Винчи или Айнщайн също не са били сред най-нормалните членове на обществата, в които са живеели. Не сравнявам Кольо Босия с тия личности, не ме разбирайте погрешно. Просто казвам, че той е фигура, която, подобно на тях, оставя следа в историята, макар и най-вероятно не в подобни мащаби,

През последните години се нагледахме на стотици партии, партиийки, граждански формации, неправителствени организации, правителства, господа и дами, „имащи експертиза“, представители на тази или онази инспекция или дирекция. Срещнахме се челно с фераритата на спечелилите еврофондовете земеделски „производители“, с усвояващите по инфраструктурата, с камионите на „прочистващите гората“, с „равнопоставеното“ партньорство както на запад, юг, север, така и особено на изток.

Нагледахме се на всякакви коалиции, исторически компромиси, клики, разбирателства под масата, слагачество, лицемерие, псевдодисидентство, дележи на баницата по всички възможни начини. Свидетели сме на подобни схеми и процеси и в момента, макар и Световното първенство по футбол да ни отклонява вниманието, както и сватбите на Албиона, то се знае.

Е, при Босия не е така. Босия може да е всякакъв, но е искрен. И е радетел за гражданско общество, колкото и наивно да звучи това.

Босия не гладува безплатно, има си цена, има си и цел. Прави го, за да ни набие шамарите на нас агнетата, които си кротуваме и само помахваме с късите си опашки, когато ни обградят вълците.

Да, гражданско общество се създава трудно и бавно, сам той го каза в едно от интервютата, които му изслушах. От какво значение обаче е това? Десетилетия минаха. Какво, ако президентът се престори на съпричастен? Че дори и доскорошният европредседател да вземе отношение (той обича да го прави), какво ще промени това?

Затова примерът на Босия трябва да е заразителен. Не, не казвам, че всички трябва да мятаме домати или да гладуваме до изнемога. Единственото, което твърдя е, че трябва да сме абсолютно непримирими към меркантилността и лицемерието на властимащите.

Босия не се свени да е непримирим. А добрият пример е заразителен. Дано да съм прав, защото думите ми са просто вербална магия и не съм убеден, но ми се ще да вярвам в тях…


Tекстът на Торлака е публикуван в сайта Биволъ.