Новини

Диви дол - актуално, Емисеа 14

Информационен бюлетин на Вела Тропоската

radiotochka 14 a
- Драги дивидолчанье и други жителе на поречеето! – Имам удоволствеето да ви представим четринаеста новинарска кореспонденцеа на „Диви дол - актуално“.

Времето:

Баба Марта я дофанахме у сравнително добро настроенее. Нема дъж, нема снег, нема мъгли, температурете са приемливи спремо предходньите. Я немам забележки. Дават го да става йоще по-топло тиа дньи. Я немам нищо против, че дръвата почнаа да свръшват и нема кво да фръгаме у кюмбето. А си требва. Не мое да дзиндзирикаме, ние да не сме у Средновековеето, да го еба?

Спорт:

Парената Въшка ги е намерил тия, къде изпотрошили джамовете. Трима били. По непотвърдени данни са яли бой първо йоз ньего, а после са ги шамарили и техньите. Кво да ви каем? Кой кво сам си напраи, никой не мое да му го напраи. А и грешките на растежо требва да бъдат наказвани, та да се не повтарат. Разбира се, сички знаате, че я съм дръта мома и приказвам за възпитанеето само теоретично, като Карл Маркс за икономиката, ама мислим, че така е правилно да се постъпва.
Верно, спортните новиньи за вчера и дньеска не са особено свръзани с конвенционалнете спортове, ама па оно и шотландцете фръгат едни трупи по ливадете, та да видат кой ше стигне по-надалеко, ама никой нгьи не намира маана.

Из живото:

Баба Марта бързала
Мартенички вързала
Бели и червени
Морави зелени…
Има и йоще, ама тва е на Йордан Стубел, не е мое, та само да загатнем.
Колко и емоцеонално да прозвучи, некво ми се дорева издзаранка като ги гледам бабичките преди лебарницата, кък си връзуват мартеници, все от китайските, за по дваесе стотинки. Сетих се едно време кво беше. С ония влънени конци, бойдисани с варени обелки от червен лук… Убус. Сега глобализацеата завладе и пенционерете. А и они немат ни овци, ни желанее да се занимават. Децата нгьи избегаа, унуцете нгьи избегаа. Закво да си праат трудо? На доизживеванье и те така те…

- Биби Цветнио основал нова религеа. Като видел, че се изпролетева, а благоверната му наредила да излигури с правата лопата целио нгьи двор декар и полвина, казал, че става спиртис. Според собственьите му думи тва било съчетанее от будис и спирто-прекалено-консуматор. Сега е седнал на чръвено-бел китеник поди една слива на Равни брег и юска. Еде, колко да не умре йозглади, ама на пиенье набада яко.
Лично он твръди, че целта му е да постигне просветленее и да открие тайните на битието, житието, преходното, непреходното, живото и смрътта, ама, колко и непрофесионално да е у ролята ни на журналис, ние сметаме, че просто се е пропил йоще повече и са го изгонили от дом.

- И пак да се врънеме къде Баба Марта. Нема да ви здрависвам и да ви досадиям с пожеланеа за еди кво си. Ше ви разкаем един виц, мое и за басня да го приемете, къде сама съм си го измислила.
Отоди некъв момчуряк, сирак бил, при боба си и й вика, че сакал да се жени за една мома от селото. Ама тва било преди млого време де, нема живи, къде да помнат така ли е, не е ли така. Боба му го питала луд ли е или на луд дреите носи. Тиа били най-беднио род у целото поречее, кък ше си зима жена йоз тех?
Он й отврънал, че я обича, оти са й кревени образете, оти са й бели глезеньете и й е стройна снагата. Бабичката се сетила, че е на Баба Марта деньо и тва требва да е знак да склони. Тамън да си отвори джуруяко и улетел муж й. Он бил подслушал сичко на кючалката.
- Мани я боба ти кво ти орати, сине! – рекъл он и се залетел, та го прегрънал – Я коги я зех за жена, она беше дупена една камара пъти от полвинята село, ти за една беднус ше се тормозиш! Зимай я, я ше платим сватбуката!

С вазе беше Вела Арнаудова - Тропоската
---
Ей, ако не сте разбрали, книжлетата на Торлака, къде е писал за Диви дол, сa "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...". Мое да ги намерите ТУКА.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

koleda-06-a.jpg

Фейсбук

Loading ...