Радослав Цвятков, Варна:

"Торлак, докладваха ми, че в тази съборетина се бил родил някакъв драскач. Съвсем случайно в раницата ми се намери един истински роман, та им викам на местните - "Гледай ве, каунь, ей това е литература, не някакви лигави либовни истории, сънища в летни нощи и прочие смехове"  - 
такива поздрави праща Radoslav Tsviatkov от Страдфорд на Ейвън пред родната къща на Шекспир 

radoslav tsviatkov england

Елена Василева:

"Само преди половин час един мил куриер ми донесе "Иваил цар " от Стоян Николов-Торлака. Дъщеря ми веднага я отмъкна за да си я вози в количката, но аз успях да си я върна обратно, не без яростната и съпротива, разбира се.
А сега сериозно-имам големи литературни и емоционални очаквания. Изгарям от нетърпение. Торлака е един от най-ярките и категорични творци днес. Но не е само това. Той не се плаши от цензура, политици и тем подобни. Неговият глас е винаги силен и истински. И съм сигурна, че всичките ми очаквания за тази книга ще се оправдаят. А ако все още не сте прочели дори първите му книги, то веднага се поправете!"

elena vasileva

Кирил Кирилов, Китай

Школата по българска северозападна летература у Китай просперира. Кирил Кирилов се оплаква, че нито може да си стигне до книжлето заради местните читателки, нито па до читателките - заради книжлето...:)

kiril kirilov 2016

Александър Петров, Пловдив:

"Новата книга на Торлака е исторически роман – нещо, което от дълго време чакам да напише. Причината е, че силната страна на Стоян е историята. Не само има образованието, но и притежава умението да вниква в историческите извори. Като добавим таланта да пише, получаваме гарантирана епичност. Точно такъв роман е „Иваил цар“ – епичен. Тук не става дума за литературния род „епос“, а за грандиозното усещане за величие, което създава „Иваил цар“. 
Въпреки че е роман за българската история, написан от българин, в него няма и капка шовинизъм. Нашият цар не е най-мъдрият, най-умният и най-смиреният човек на света. Той е груб, див и понякога – жесток. Невинаги ще го харесвате, но винаги ще го уважавате, защото не се влияе от тълпата, не се примирява с мястото, което първоначално му отрежда обърканата територия, наречена Средновековна България. Всяко решение се взима с твърдост и непоклатимата увереност на човек, който знае, че е на този свят, за да остане в историята и никога да не бъде покрит с праха на бъдещите векове. Всяка стъпка се прави без страх от смъртта, а отсъствието му може да ви стресне на моменти.
Иваил е сложен човек, който "говори с Бог", но се държи като езичник; до себе си има хора, които го обичат, но пак се чувства самотен. Понякога ще ви радва, понякога ще ви дразни, както тези, които са ви най-близки. За него се носят противоречиви слухове, но всички са верни и толкова окончателни, че след тях може да се постави точка:

Копеле.
Селянин.
Воин.
Цар."

Мария Кендичева, Пловдив:

„Пестих я. Мноооого я пестих, но... уви, свърши! И да, тази* наистина беше най-смешната, най-духовитата и най-подходяща за скорошен прочит с децата. До преди да излезе третата част бях сигурна, че голямата ми любов ще си остане "Северозападен романь". Там се влюбих в героите, в историята, в Северозапада (без дори да съм била там). Някак "Автономията????" ми дойде по-натоварена откъм политика. Пък ТЕ и без туй много не си го слагат на сЪрце за нас обикновените, та избягвам в малкото си спокойни и приятни моменти да ГИ споменавам и да им отделям време. Ама, не съм сигурна. То баш тогава след раждането е известно на всички, че жените имат някои хормонални изтрещявания и бягства от реалността, та може проблемът да си е в моя телевизор ;) Но... Сега дочетох "Май ше ни бъде..." и... Още си я "примлясквам". Като след добра вечеря. Не знам. Не може ли човек да има две любими? Благодаря, Стояне! И пак ще чакам."

* "Май ше ни бъде..."

maria kendicheva mshb

 

Надежда Дурдова

А дали са красиви читателите на Торлака!? Ей го тука Тодор. Цели две книги му е взела Надежда Дурдова, да си уплътнява свободното време.

nadezhda durdova

Красимир Каменов, Видин

  • krasi-kamenov-01
  • krasi-kamenov-02
  • krasi-kamenov-3
  • krasi-kamenov

Видинскио естет, журналист, общественик и гастроном Краси Каменов от Видин е цар на летературно-кулинарните натюрморте. Макар че то не е и баш натюрморт тва, оти рикиата и летературнете произведенеа са живи същества. За книгите е ясно - нали они създават нови светове. Ама пък и "спирт" иде от латинското "спиритус", дека значи "дух".
Значи преправяме определението за декорациите на Краси от натюрморт на "натуралньо великолепее".

Мария Панчева:

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!"

Тихомир и Бела

Тихомир и Бела знаат кък да си използват тераската най-целесъобразно  
А техните приятеле Джон Мурати и Валентина сума време са ги лъгали, че книгите на Торлака са се свръшили по книжарниците, само и само да им поръчат книжлета директно от афтуро с афтуграфец, и да им ги занесат за подарък, кога се видат. И те го те - подаръко на централно место 

tihomir i bela

 

А за Иваил цар какво да ти кажа....влюбена съм!:)) ще му пристана ей!:) много нещо си направил и ако бяха онези времена направо се женя за него:)

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

viktor-savakov.jpg

Фейсбук

Loading ...