Бистра Ристо Ботевата и ретрограднио Меркурий

Бистра Ристо Ботевата си пасна на позицеата на софийска домакиня един път. Верно, поработи малко време жената, ама като видеа с възюбенио й Киро Негоднио, че математиката нги излаза само от ньеговата заплата, па мининкио им кияк, Васко, требва да се води и да се прибира от децка ясла, па минава през детски пубертет и боледува бая често, рекоа, она да се превръне у тва, къде римлянете му викали лар според кръстословиците и некои научни трудове. Демек, да защитава семейното огнище.

Добре, ама Бистра быстро (кък па му викат руснацете) се изучи на леснотия. Отклопи гуреливи очи, заведе мининкио на ясла, па после се прибере, мине задлъжителните тоалетни нужди, забръка си едно ароматно кафенце и крак връз крак пред телевизоро докъде обед. Единственото й движение беха две. Пак ше го напишем, оти ше си помислите, че съм сбръкал нещо, ама не е верно. Единственото й движение беха две.

Баба Гина Чвръстата

Тъй като казахме наплъно еднозначно, че ше почнеме разказете за героите от трилогеата по азбучен ред, без да обръщаме вниманее на кой колко време за участее е имал у книгите, нека да нарушиме правилото на моменто. Оти така повелява шашавио ни мозък.

Подфащаме с баба Гина, къде немаше да е пръва у списъко. Ньеа я знааме само като оплаквачка къде краю на „Автономията????“, ама таа жена имаше славно и благочстиво минало, колко и да сме я описали през пръсти.

Португалската връзка на Биби Цветнио*

- Ало, татко, честит рожден ден! Да си жив, здрав, да иядиш и се така биковит* да си!

- Ааа, ти ли си!? – надигна се Биби Цветнио от лехата и зафръли найлоно на ебем си стрън – Благодарим! Айде, чао, че съм се зафанал те тук те…

- Какво си се зафанал?

- Какво!? – Биби само тва му требваше, та да си изкара сичкио яд, дека му се беше насъбрал – Вече и „какво“ почнааме да викаме, така ли? „Какво“ ше думаш, коги те поканат да приказваш по телевизоро, ама тва нема кък да стане, я ти давам гаранцеа! Они португалци по наште канали дават само, като играат Порто или Спортинг у УЕФА-та! На баща си мое и „кво“ да каеш, он нема да ти се обиди, нали е прос сеянин, не е като тебе!

Осезаемо присъствее

- Е, не мое да ги нема, та ако ще на врато си да стъпнеш! – удари по скованата от кой кво дръво е намерил маса Наско Балдисалио*.

- Има ги, ама само у кухавелата ти проста! – не му остана длъжен Вайо Кожодеро и се загледа у залезо между тия преплетени като криви пръсти у на дръта бабичка скута клоняци.

- Добре, урапяк*, де кажи ми, откъде сме дошли ние на таа планета? – размръда се нервно Наско, отклопи кутията и виде, че вътре цигари нема. Събеседнико му не пушеше, а другите от ловната дружинка си беа пошли по-рано, оти баш вчера се не беа скарали с женоро си и те така им повелеваше инстинкто.

Син камик си требва за домато

Бай Руско си го знаеме от време оно, къде се вика. Верно, явна се само за неколко изреченеа, ама още у пръва глава на „Северозападен ромянь“, коги участва заедно с половината си рода у последнио групов секс у живото на Юбица, като по тоа начин стана неволна част от откючването на процесете, дека са описани у целата трилогеа.

Имаше кви ли не нови препарате за пръсканье на домато, ама бай Руско си знааше ньеговото. Беше традиционалис у повечето отношенеа на дваесе, па камо ли на седемдесе и неколко, на колко го фащаме у конкретнио момент. Затва и верваше само на месинговата си машина за пръскянье, и она вече префрълила на попрището жизнено средата, па и очукана, се едно я е била Берковската артилереа.

Две и две никога не прави четири

Едно време имах учител по история, когото няма да назова, защото такива имена не се изричат по повод и без повод. Макар и вече няколко години да ровех по таваните на приятели, да обикалях библиотеките и да събирах всяка стотинка, за да си набавям историческа литература, главата ми беше просто разоран чернозем, чиито любознателност и склонност към възвеличаване на миналото можеше твърде лесно да я превърнат в свърталище на всякакви налудничави идеи. Пирамиди, строени от извънземни, изчезнали континенти с цветущи цивилизации, древни народи с космически градове.

Щом така е станало, така е требвало да стане

За разлика от баба Гина, къде ви разпраих вече за ньеа, бай Ламбо Слекшото е експлоатиран бая повече от бездарното ми перо по време на чутовното създаванье на трилогеата „Северозападен романь“, „Автономията????“ и „Май ше ни бъде…“. Барабар с магароко му Добрин. Затва и некои от вазе мое да го познават като склепаторена личнуст, ама те, да открехнеме още малко вратичката къде периодо, у който Добрин даже не беше и заплануван…

Те така, предизборно

Бай Пенко беше най-големио хаховец у целото село, въпреки ярусната конкуренцеа. Никой не знааше къде оди по цел ден, ама само да се заприказваше за ньего или даже човек да се сетеше за светлата му личнус и те ти го те, излата като из нищото.

Оня ден ич ни съм си мислил за тоа сгруяк, па камо ли да съм изговарал на глас нещо за ньего. Нема. Бех се покикерчил на разжлембената стлъба, та да изрежем асмалъко, че ората почнаа да ми се смеат вече, оти закъснех с барем месец. През целото време се молех на Бога да не груане таа градобитнина, дека скръца поди краката ми. Вече съм префрълил седемдесетако, да го еба, и едно паданье значи да си строшим нога, да се залежим и да ме зароват за неколко месеци.