Северозападен речник*

severozapaden rechnik

A

àбен  - захабен, изхабен, тъп
абѝч - неспособен, неумел човек, неудачниик
ала - хала; в преносен смисъл луд, див, неконтролируем човек
артише - да ти остане нещо

Б

бадивà - напразно; бам бадива - безвъзмездно, без да искам нищо в замяна
бадънь – бидон
балдър - бедро; обикновено се използва за въздебело бедро
банкова джанка – сорт големи джанки
бàпка - дупка, трап, пещера
бàра – река
барабѝняк – мравка
балдисам – преуморявам се, капвам от умора
барабѝняк – мравка
батисам – съсипвам, унищожавам
бàфнем - разкажа, издам някого; изклюкаря
башкà - различен от другите, асоциален; башкà шашав – особняк
бек я́рин - мъж, изоставен от жена си
беломуняв - с прекалено блед цвят на кожата; обикновено и с много светла коса
беневреци - белодрешните панталони на западната народна носия; богато украсени с шевици по кантовете
бибѐ  - пате
бибиткам - надувам клаксона
битàнка - побойник, нехранимайко
биковѝт - здрав, силен, първосигнален, отстояващ позициите си
бла – бълха
близнѝм - раждам близнаци
бобóвица – дълъг прът, по който се вие бобовото стъбло
бóтор – пън
брез – бял
брег – освен за „бряг“ се използва и за „стръмно място с не особено голям наклон“
бреца - звук, издаван от коза; в преносен смисъл “Жено стига си брецала!”
бръмбайосканье – удряне, блъскане, звукът от удряне или блъскане
брус – точило за метални сечива
бръстец – студен полъх
буам – бия; удрям нещо или някого; в преносен смисъл трепя се от работа
бубам – бия някого или нещо
буедàк - място, обрасло от високи треви и/или храсти; неподдържано, запуснато място
бутурньоствам - подбутвам, унижавам, неглижирам
бучав – рошав (от Ерден)
буче(а)вица - висок шум
буцуняк - надут, нацупен, неприятен човек
бътвам се - падам, спъвам се
бювам - бълвам; в определени случаи се използва в смисъл на повръщам
бювóч – 1. гадна храна; 2. повръщано

В

вàнгълци - сплъстени косми покрай ануса със засъхнали по тях нечистотии
вария – голям чук, около десет килограма
варкам – бързам
ваявица – специално пригодено място в реката, на което водата пада от високо и изпира вълната; в преносен смисъл – меле, бой
вѝдело - светлата част на деня
вепър - глиган, мъжко диво прасе
влакà – род
врабче – може да се използва за всяка пойна птица, с изключение на врабчето, на което се казва „дживгар“
врабчово сръце – страхливец
вратнѝца - дворна врата на къща
вратня́к - врат; в определен контекст се използва и за удар с отворена длан (шамар) по врата
връло - стръмен склон
врътóглав - ненормален, луд човек
врътóкав – човек, който се върти много

Г

гашник – маргинален тип
гецко - нещо готино, яко
гѝжа – лоза
глàмав - човек, който се е отдал на нещо до самозабрава
глис – червей
глъчим - говоря с някого; глъчим го - карам му се
гньетѐм – плюскам; ям некултурно; в преносен смисъл – правя груб секс (за мъж)
гнявим - мачкам, бия
гнякне – звук, който издава тялото на човек или животно, когато падне от високо или се удари силно в нещо
гнясам – удрям силно, блъскам
гнясанье - необуздан секс
граваям - търкалям, боря се, бия се с някого
гребàска – дращи с нокти
грѐздей - пирон, чвор, мъжки полов орган
грома – тропа; нещо създава силен шум
груава – грухва, строполява се
гръджав - слаб, хилав
гръцмунь – гръклян
гуменици – цървули
гъгнем - говоря прегракнало
гътне – да събори някого или нещо
гьоджа (ме) – нещо ме гложди, тормози ме отвътре
гьоджав - кльощав, болнаво слаб
гьостерица – дебела тояга

Д

дѐбре - най-вече, още повече, камоли пък
дедовия - половият орган на дядо ми; питам си дедовия - все ми е едно, безгрижен съм, изобщо не ми пука
дека – къде
дѐкам – карам се на някого
джàнарка – джанка
джапам - стъпвам, ходя, ходя през блато или тресавище
джваньок - нещо сдъвкано и изплюто
дживгàр – врабче
джинка – порода дребеб петел; в преносен смисъл – дребен, злобен, агресивен човек
джуруяк - муцуна на прасе; в обиден смисъл човешко лице
дзевам – развиквам се, реввам
дзепам – отварям си устата, без да произнасям звуци, опитвам се да си взема въздух
дзиндзирикам – треперя неконтролируемо от студ
дзвръкла - дупка, пещера, използва се метафорично за долната част на правото черво, ректума, ануса и вагината
дзръкеле – очила
диня – пъпеш (да не се бърка с „лубеница“, което означава „диня“)
донадя – добавя
донаюям - донапия - висша форма на напиване
дреньосвам – удрям с пръчка от дрян; алегорично – бия някого много
дръва – дърва за огрев
дръвя - дървета (растението)
дръжайе – дървена дръжка на земеделски или селскостопански инструмент
дуд – черница
дудна – говоря постоянно, без да спирам; мърморя; досаждам на другите с говоренето си
дуня – дюля

Е

емвам се – забързали се
ендък - трап, дупка, пропаст, пропастна пещера
ептем - наистина; много; превъзходна степен (най)
ерча се – пъча се, придавам си важност
ечанка - булка гъба

Ж

живодерняк - тиранин, човек, който ти сваля кожата от гърба
жмулим – правя секс без особено желание
жмуьо - обидно, унизително обръщение
жóяв – много слаб
жубѐркам – ям, похапвам
жуленье - пиене

З

забъквам се – задавям се
заврътнячим - ударя по врата с отворена длан
зàглава - зад билото на планината; колкото се може по-надалеч (Връви заглава! – Отивай на майната си!)
загрѐзва- разхвърчава се на всички посоки
занѐмим (да занемим некого) – да накарам някого да замлъкне, да стане ням
запѝщен – запушен, преграден
затискóй - саморъчно направена тапа за дамаджана или за друг стъглен съд за течности; обикновено е от вестник, какалашка или дървесни листа (най-често орехови)
зàтра - отнесен човек, льольо

И

изврънат - много дебел човек; мъж с огромен корем
изгъгвам  - говоря прегракнало
изджугам – измуфтя, изкрънкам
изжлембен - изчанчен
изкилиферчил - изкривил, извратил, взел неприятна посока
изклесяк - пренебрежително обръщение към човек, изразяващо предположение, че за родителите му бременността с него е била непланирана
изкорубен - счупен, разбит; в преносен смисъл негоден, неизползваем
излундзи- 1. удари; 2. (да те излундзи) да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение и да получиш мускулни схващания
ѝзместо – подред
изокам – извикам
изрѐбрим - да ударя някого
изрепчвам - пъча се; правя се на силен; показвам колко съм силен
изтресквам (се) - правя секс с някого
изувам се – събувам се
иядим – доживявам до хиляда години
ияк (ияковина) - люляково дърво

К

казмà - права лопата
какая́шка - царевичен кочан без зърната
кам – къде
камберица – вид чушка; преносно – глава
камàра - много; прекалено много
кандилкя - клати, разклаща; в смкисъл за чаша с алкохол - отпива едва-едва
кандисам – да се съглася; да склоня
каракóняк - митично кръвопиещо същество; вампир
качамѝлкя – дърво, с което се бърка качамак
кикѐрчим - катеря, изкачвам се
кимвам - освен за обичайния поздрав с поклащане на глава се използва и като удрям някого
кинем – късам
киселица - дива ябълка (Malus sylvestris)
кияк - хлапе, малко дете; използва се като пренебрежително обръщение
клàпавци – чехли
клес, клесовиня – сперма
клефунь - твърдо изпражнение
клецам - правя секс
климбуцам - клатя се
ковнем – освен  в нормалния смисъл означва и за удрям някого рязко
козиняк - тъкан, направена от козината на животно, обикновено коза
кóлик!, кóликав! - колко голям!
компир – картоф
конóщип - попово прасе (Gryllotalpa gryllotalpa)
кóняк – гръдната кост на пиле или кокошка, заедно с месото по нея
кóстеница - костенурка, дрът на костеница - стар като костенурка
котленкя - меден, калайдисан съд, обикновено използван за доене на домашен чифтокопитен добитък (овце или кози)
кощрамба - лека жена, курва
крàкна – правя крачка
креóтим (се) - смея се високо, без да се съобразявам с околните
кротушка - риба малка кротуша (Romanogobio uranoscopus)
кръжа - дълго натрупвала се мръсотия
кръндей - маргинал; човек, който е доста под нивото на околните
кръпей - цепеница, сцепено дърво за огрев
кукуруз – царевица
кукуржянка - стъбло от царевица
кулен - царевичен кочан заедно със зърната и листата
куртолисам - да бъда в мир със себе си; да се успокоя; да се отпусна
кутам – крия се; крия нещо
кюфна – падна, преносно – умирам
къдея - хурка

Л

лаасе - може би, като като че ли, сякаш, пренебрежително „надявай се”
ландзим – бия
лендзя се - смея се, усмихвам се широко, смея се на глас
леà – леха
ливàгье - градини в околността на селото
лигурище - дълго необработвана земя, която се ”обръща“ с права лопата и се оставя за угар
лизгам – пързалям се
лис – плешив
лиска - слюдеста, люспеста скала
лискóвиня – тънка дълга жилава пръчка
ломотим – мърморя, говоря си сърдито под носа
лóмпар - разплут, много дебел човек
лубеница – диня
лугье – хора
лундзим - бия или правя секс необуздано
лупнем – да ударя
льохав - не достатъчно разумен, бавноразвиващ се
лъчкам - хълцам

М

магазà - мазе, зимник, изба
макя – освен като „майка“ се използва и като „нищо подобно, изобщо не е така, няма нищо такова“
малѐшка – кутре
маѝа – дървена дъска в конструкцията на покрива
маѝца - ръка от лакътя надолу
манàрче - брадвичка; манара – брадва
мандрамуняк - грозна жена с леко поведение; курва
мандръсам - правя доминантен секс
маторец – стар овен, който от много време води стадото; в преносен смисъл – грубиян, простак
мàчка – котка
мѐрдень - вътрешно дървено стълбище
мертек – дълга и права дъска
мечка - северозападен коктейл от вино и лимонада
мешина – корем
меям - меля, прен. - говоря, бъбря
мирва – мълчи
митията овца - овца, болна от чернодробна фасциолоза (болест, известна още като чернодробен метил)
мишка - използва се както за домашната мишка (mus musculus), така и за човешка мишница
млъзѐм – доя
мóре – абе, не е така; изразява несъгласие или недоверие в изказаното мнение
мотовилкя - дървен уред за намотаване на вълнена прежда
мóчам – пикая
мръзлица - много студено време
муанем - ударя; изпия на екс; изям наведнъж
музувирлък - злонамерена клюка; клевета: интрига
мундза - лице, физиономия

Н

навѝяк – голяма копа сено
нагньитам - тъпча здраво
нагръчвам - натискам, притискам
наѝа - от османската териториална единица “нахия”. Използва се в смисъл на близката околност, поречието
накокръжвам се - възбуждам се, получавам ерекция
накостръжвам – наежвам, настръхвам
налундзим – да нахлузя
наплатисам – да ударя много силно някого /нещо
натамия – много тежък предмет
натрътил - навел се, надупил се
наюя - налюлее; в преносен смисъл – напие
ньел – зъл, опак човек
непрекръшнячван - с непречупен гръбнак
неу̀метен - неграмотен, неможещ, неспособен
нефелѐн - негоден, неможещ, неспособен, неадекватен
ниел - зъл; ниел на жлът барабиняк - зъл, агресивен като дребна, жълта мравка
нога – крак
нужник - външна, дворна тоалетна в селска къща

О

óбги - кори за тесто
обрàз – буза
огалàтим – наяждам се; в преносен смисъл – имам успех в нещо, с което съм се захванал
ограваздим – да се кача на нещо
огръйе - деколте; част от дрехата, разположена около врата
одекам – нахокам
оджàк – голяма зидана камина
озявница, озяве – възглавница
окам – викам
окап(л)як - негоден за нищо човек; използва се за обида
окикерчим – покатеря
олам (холан на турски), айде олам! - да се махаме, да вървим
олисвѐтим - пребия, убия
олисел – оплешавял
опалѝя – зла орис, съдба, предначертание
опиня – запъвам се, напрягам се
опрóстил - отпуснал се, заспал, загубил съзнание
опупен(а) – с голям корем
ореше (се) - викаше колкото има сила
óрей – орех
отвàам – отивам
отдънък – оттатък реката; от другата страна на нещо
оти – защо, защото
отма – отведнъж; от раз
отóди – отива
отчръпна – отчупя
офянквам – говоря, без да кажа нищо конкретно
ояндзим – да се кача на нещо

П

паздѐрки (пъздерки) - дребни клечки, които остават след изчукването на лен или коноп
палàш - непородисто, улично куче, пес
паприкаш - ястие със запържени домати, чушки и други зеленчуци. Може да има и яйца.
пелѐшки - малки кожени израстъци, висящи от врата на яре или коза
пенджер – прозорец
перàшка – великденско яйце
печеня́к – много здрав камък
пишлегар - хлапак, дете, досаден тийнейджър
пищѐж – каменен бент на река
плавя – промивам злато
плюска - мазол, пришка
побуял – човек без работа, шляещ се човек
поврачам се, поврътиням – връщам се, връщам, обръщам се около оста си
подфръкàт (прилагателно) – превъзбуден, много енергичен, в добро настроение
пойдех - тръгнах; тръгнах си
пол(у)верняк - човек, който се е сменил вярата; не може да се разчита на него; достоен е за презрение
поокръвям се - събирам сила, надавам тегло, ставам по-силен
послу̀шах се – свърших си работата
пранги – вериги
пребàтам - премятам се, претъркулвам се
прекинем – да пречупя нещо или някого; да ударя много силно нещо или някого
прекрóсним – да прекаля, да сбъркам
прекръшнячим – да прекърша гърба на някого
прерипам – прескачам
пресламбàчим – претъркалям се по корем, прехвърлям се през нещо по корем
претрошвам - пречупвам
прѝзнем - покажа се
приклопим – затворя, преносно – спипам, заградя някого
приодàнец – човек, дошъл от друго населено място
пристануша – годеж
проглобен - пробит, негоден за нищо, за изхвърляне
просуане - 1. да пропадне (за пръст, камъни); 2. да бъдеш подложен на продължителното влияние на вятър или течение (да те просуане)
пръвѝца – първи път
пръделник - задник, дупе; използва се в отрицателен контекст
пръжено – пържени яйца с чушки, миш-маш
пръйѐвина - изгорена, смръдлива животинска козина
пръцела – дворно място
пуанем - ударя силно
пукяшем – умирам
пупа – коремче; корем на малко животно или дете
пупнем – мърморя; виж „дудна“
пъквам – показвам се
пьоска - керамичен съд с плоска форма, който обикновено се използва за съхранение и употреба на алкохол
пюскам – ям неприлично; ям много

Р

раат – почивка, рахат, спокойствие
разжлембен – загубил формата си, отпуснат
разклимбучкан - разклатен; обикновено се използва за течност в корема на човек
разландисвам се – губя си времето
размитам – показвам прекомерно уважение пред някого, подмазвам се
разпарчетосам – да разглобя или да счупя нещо на съставните му части
разплул (се) - огромен, безформен, заемащ пространството, в което попадне
разпоретина - лека жена; курва
разпръчвам (се) - използва се основно в сексуален контекст (разгоня се); също така обаче има значение и в смисъл на “правя си каквото си искам”, “забавлявам се, без да обръщам внимание на ничие неодобрение”
разчепàнка - пръчка, която в единия си край е разклонена, чатал
рàпнем- да ударя нещо или някого
рѐбрим - удрям някого през ребрата, в преносен смисъл - правя секс (за мъж)
рѐпчим - изпъчвам се, правя се на мъж, без да имам покритие
ресовачка – пръчка, която в единия си край е разклонена
рѝтли – странични прегради на каруца
ручим - вдигам силен шум, бръмча
ръски – песъчинки, прашинки

С

сàньи – шейна с плазове
светлосур – светлосив
свинàк, свинакóвина - вид дребен габър с чепати, криви клони
сгняви - натисне, смачка; в преносен смисъл се използва както за “смачках от бой ...”, така и “правих доминиращ секс със ...”
сгруяк - обида, буквално - грохнал човек
сгръчен - болезнена, напрегната мимика или гримаса; сгърчено тяло
син-котлен – толкова тъмносин, та чак черен
сине – обръщение на възрастен човек към млад, без значение дали имат родствена връзка
сисам – суча
скàли – каменни стълби
склепаторен - събран от различни парчета, нееднороден, невзрачен
скóмино – неприятно усещане
скрибуцанье – скърцане
скоросмрътница - много силна домашна северозападна ракия
скутам – скрия
слуням се - ходя напосоки, движа се безцелно
слутам се – ходя по улиците безцелно, шляя се
слутняк – зло митично същество; в преносен смисъл – човек, който не се занимава с нищо, пройдоха
слушам се – върша си домакинската работа
смитам – преча на някого
спареняк - съсухрен човек
спаружен - стар, съсухрен
сплàщам – сгъвам; преносно използва в случаи като „сплащам фас“ – пуша бързо цигара; „ше те сплатим одве“ – ще те пребия
спотурам се - спъвам се, влача си краката
сприя - силен, буреносен вятър
стеня - мрънка, говори колебливо
стока - животни, животните в стопанството
столóвка – ръчно плетена постелка за седалката на стол
стришам се – потреперват ми раменете и/или горната част на гърба от силна положителна или отрицателна емоция
стръчвам се - изтичвам колкото мога по-бързо
стъвиня се - стъмва
суглет – да прегори, да стане прекалено сухо (за ядене)
суек – малък; дребен (пренебрежително)
сур – сив
суросинкяв – сивосин
сурвам - свличам, смъквам се
съвиня се - съмва се
съпикясвам се - справям се, смогвам, идвам на себе си
сътвер - едро митологично същество; в прозаичен план обикновено се използва за огромен човек или друг вид бозайник
съглам - с ума си, трезвен

Т

тай се – мълчи
тàраба – дъсчена ограда или дъска, която е част от дъсчена ограда
таралясник - стара, развалена кола; в преносен смисъл - лека жена, курва
тàферен – свестен, човек на място
тенчасам - превръщам се в тенец; вампирясвам
теферич - прохладно, просторно, приятно място
трескам (се) – удрям, в преносен смисъл - правя секс
троним – роня
тръни ми – някаква част от тялото ми е изтръпнала
тулуп – дебелак
турта – питка, погача
тутма - полегато възвишение (обикновено с малко площадче) в рамките на населено място
туч – кръгъл метален капак от печката, който се вдига, за да се сложат дървата; в преносен смисъл - смотаняк
тъпкач - северозападен мачо, плейбой, голям сексуален субект

У

удевам – буквално - вдявам игла; в преносен смисъл -подразбирам, схващам
укьо – вуйчо (брат или братовчед на майката)
улав – човек с психически отклонения или умствена изостаналост
у̀рбулешката – правя нещо грубо
уру̀глица – знаме
урунгел – грозник
уруспия – лека жена; курва (тур. руспу)
уяндзвам се - покатервам се, качвам се
удзерепил - опулил, втренчил
улендзим - усмихвам се широко
умулузвам - ставам по-мързелив
урап(л)як - изгризана ябълка; в преносен смисъл – обида
урбулешката - грубо, рязко, стремглаво, без да се съобразявам с когото и да било
уруглица – импровизирано знаме, което се носи най-отпред, когато сватбарите отиват да взимат булката
урунгел - кръвопиещ вампир: в преносен смисъл - лош човек
уруспия - от турското руспу - лека жена; курва
уръф(л)як - буквално - човек със скъсани дрехи; преносен смисъл – неудачник
ускоре – в най-скоро време
учуван - отгледан съм

Ф

фарàж - малка лопата за смет
фейско - нещо готино, яко
физгам – пързалям се
фулим – обиждам, хуля

Ц

цедѝло – платнено пособие за носене на товари, което може да се използва и като бебешка люлка
цепленка – тънко парче дърво , отделило се от дънера при цепенето
цинка -  ръми леко и продължително
циу - нещо, което е свършило до дъно
циция - стиснат човек; скъперник
црън муж – див планински лук

Ч

чеели – всякакъв вид обувки за носене извън дома
челенкя - цицина; оток на челото
чият – инатлив; твърдоглав
чмим – спя
чръв – червей
чувам – освен слушам, се използва и като отглеждам: „чувам стока“ – отглеждам животни; „чувам деца“ – гледам деца
чудо-чучуято - нещо страхотно; в отрицателен смисъл огромен хаос

Ш

шака – длан
шàнец – канавка
шашав, шашю - луд, ненормален
шашавица – глава
швикам - свиря с уста
шиблѝки – ниски трънливи храсти покрай път или пътека
шибнем – да ударя някого или нещо
шийок – дървено приспособление за пробиване на дупки за разсад; в преносен смисъл - голяма глава
шпора – фурна на печка (понякога и като цяло за печка на дърва)
шишим - правя секс, еба (за мъж)
шмундел - неопределена като значение обидна дума
шугавелняк - човек, страдащ от шуга; обидна дума
шукна – да издам звук, да гъкна
шунда - женски полов орган в обиден контекст
шупя – куха, празна
шущàва - дива местност; горски дебри; необитаемо пространство
шушумига - човек, който не е за освидетелстване, но не е съвсем наред

Щ

щрóка - кир, мръсотия; щрокав – кирлив

Ю

юрвам (се) - рязко забързвам ход; да ходя бързо, без да обръщам внимание на нищо (тур. юруш)
юснем – удрям; пия на екс

Я

ягмóсва се – разваля се, съсипва се, отива напразно


 

*Речникът е публикуван като допълнение към трилогията "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...". Книгите може да поръчате ТУК.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

dinko-herakal.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...