Откъси

"Северозападен романь", глава 1 - "Таралясник до таралясника, мила моя майно льо..."

Severozapaden roman predna korica www 

Коги Братан улете у хоремаго като манарче у тенеке с меко сиренье, слънцето беше още на два остеня нади врълото зади егреко на Ефрем Беснио, къде живееше най на запад у селото. Въпреки че беше средата на следобедо, ниското, широко като балдърете на Марикя от долната ма’ала, помещение се пръскаше по шевовете. Некой ше каа „било е празник”. Празник – на Муко мъдата. Нема нищо такова.

Истината е съвсем друга и ‘секи, кой познава Северозападо поне толко, колко оня урапяк Евгени Минчев познава женското тело, я знаа. У тоа беден, отруден, изнурен, забра’ен и от Гявола край се пие за стра’ от дзаран до дзаран. И поради таа причина една селска кръчма нема кък да не е плъна.

 

На Братан, по прекор Чворо, му требва’а само неколко дръпания от сплатенио фас време, та да разбере, че мо’е да си отдъъне. Лаасе имаше шанс и да му се размине. Изкорубеното упияндурчено общество на селото беше нагръчило на ебавки друг и току-виж се не сетили за сестра му. Не, они обезателно ше се сетат и ше му разкатаат пичката мила майчина, ама мо’е и да не е днеска. Особено, ако изплъни плано си кък го беше замислил. Нека обаче ние се врънеме малко назаде, използвайки похватите на художествената литература, да й го намаам у човката гръбава. По тоа начин и вие, къде не знаате колко уши имате на главата, ше мо’е да сфанете с к’во ви тръкам времето. Абе, тръкам ви, и без т’ва се чудите от к’во да умрете и по цел ден си ровите из носо и другите анални отверстия. Та, те така те стана.

---

Сестрата на Братан, Юбица, беше точилка та дрънка. Кък се вика, толко блага, че да ти се припие от пиченцето й водица. Я ви каам, убава та дрънка. Но едни чръни коси, се едно нощеска, коги е толко тевно, че и у гъзо да ти бръкнат с колец за домати, нема да разбереш к’во баш е станало. Длъги до дирнико и къдрави като влъната на дрът пръч покрай мъдуряцете. Очите й беа зелени, де че ли са изскубани от жабурняко у блатото до ТКЗС-то, а физиономията й беше тесна и некак заоблена, ‘се едно ше рекламира нек’ъв ексфолиант. Верно ви ка’ам.

А телото, леле телото! Само като требва да го описвам и се накокръжих като преди уволнение, да му го спущим. Юбица ич не беше длъга, ама кръсто и не надвишаваше пегя и половина, и но коги беше омела половин тигань пръжен боб. Цицки като по поръчка – тамън да ти наплънат шаката, остречки като лисичи муцунки, зръната стръчът нагоре, се един вид са видели макье си. Бе, к’во да ви прика’ам? А, верно, забоварих за надоле. Гъзо й беше стегнат като на ямайска лекоатлетка, ама манко по-големшък, да му е благо на човек да си я напяска, докъде я мандръса. И едни бедъре, стройни, подвижни, направо да я нагръчиш на пъто...

Юбица имаше само един недостатък и он у никакъв случай не беше физически. Абе, като се замислим, но не е й недостатък, ама ‘секи да преценява за ньего си. Сестрата на Братан беше най-големио таралясник у целото поречие.

Дали що двамата бе’а израснали без баща, а макье нги натискаше на пиенье; дали зар’ди нек’ъв ген, къде се предаваше през поколение, що баба им беше изпонаебала целата немска рота, къде беше разпределена у селото (барабар с обозо, ако се верваше на злите езици) през Втората световна война; дали що Витко Бозавио й го беше нагньел за пръв път още, коги она беше у пети клас? Нема кък да разбереме без регресивна прихотерапия и гадаенье, а ние не верваме ни на науката, ни на разните шмундели, къде се праат на врачки по телевизоро. Кък и да е.

Но се знаа, Братан беше отнесъл иядо подигравки зар’ди сестра си. Не беше да му разпраат с подробности к’во пра’и у сексо (а она праеше такива работи, че Ава Дивайн би се закопала у земята от срам, ако види), ту да го подбъзикват да а доведе да си изкарат по-убаво, па се беше случило еднъж Божо Цифуняко да го пита дали и он не ребри сестра си от време на време. Т’ва обаче никогиж не се повтори, що Братан беше голем сътвер и, макар и по принцип кротък, като побеснееше мо’еше да прееде гръцмуньо на влък единак. Та, Цифуняко отнесе неколко вратняка и си тръгна ревешком.

Конретнио повод за притеснението на Братан беше, че преди неколко дена Юбица беше надминала и ньеа си и беше се изтрескала с Бай Руско, къде едно време вардеше стопанскио двор, с двамата му сина, с един от унуците му и с некакъв ньегов племенник, къде се беше явнал у селото преди има-нема две недии. Никой не знааше баш к’во е станало, що Бай Руско беше заповедал на ‘сички мъжки учас’ници у случката да си мирват под заплаха да ги изфръли на пъто. Юбица обаче не беше издръжала да се не пофали и беше разказала к’во е сфръшила на най-големата клюкарка у целото село – Денка Мандрамуняка. Отишла у Бай Руско изрепчила се, докъде они обедвали (‘сички жени у ньеговио дом бе’а или измрели, или избегали), и се надвесила нади масата, та да и пъкнат чак зръната. Они отначало почнали да гледат като теле у железница, ама после и се изредили по страшинство. Що го направила ли? Па, ебем ли й макята. Май се дочу, че се била фанала на бас...

Денка от ньейна стрън беше бафнала пред брато си Рачо Изклесяка и он се беше стръчал къди кръчмата...

Оттогива Братан не смееше да си покаа носо от тех. Одеше повънка до нужнико само нощеска, не пушеше, пиеше само домашна скоросмрътница, немаше с кой да обели една приказка, що Юбица ‘ич и го не ебеше за чървива слива. Абе, в две приказки Братан живеаше като скот и но без да а обол куче у гъз.

Мина се близо недиа обаче и момъко подиве. Он моеше без ‘сичко, ама без тутунец не дръжеше ‘ич. Вече два дена кък стискаше последната цигара у ръка и се слуняше из къщата като митиява овца. Не знааше к’во да пра’и. Виновницата за целата ситуациа, сестрата-уруспия, не щеше и да чуе да му купи цигарки. „Връви ти бе, да не си гръбав!?”- каза она и се фръцна изподи мерденьо, къде се чръвеше, пудросваше и гласеше.

И така, Братан требваше да ‘земе едно млого трудно, а може би и съдбовно решение. Съдбовно, що се беше заканил, че следвеащио, къде му ка’е, че сестра му е единствената утеха на мъжете у целата селищна система, ше бъде утрепан на место. Ще не ще обаче, Братан требваше да иде за цигари, ‘що му се пушеше, та две не видеше. И он пална последнио фас, сгнявен ‘се едно го е дръжал поди мишницата си, и пойде.

---

Щом прецени ситуациата, Братан се спущи къде тезгяхо като палаш къде хамбурски салам. Сички у кръчмата се беа струпали покрай масата у дъното, креоте’а се, ручаа, нещо си навиква’а... ‘Зе си цигарите лесно, Ваня Шугавата нещо се беше сдухала и ‘ич и го не погледна – само фръли кутиата на омазанио със секва клес барплот и го загръби.

Братан фана цигарите едва ли не у въздухо и тамън рече да се стръча къде прогнилата мрежа за му’и, къде служеше за врата, коги...

- Братанеееййййй! – изрева некой и нашио убавец застина на место. Такова гласище немаше никой, ос’ен Генчо Сипаничавио – Довлечи се тука, да ти го намаам! Денчо Пръжката ше черпи, що дъщера му ше се жени.

- Па она не е ли женена? – измуча машинално Братан.

- О, не е! – изкреоти се Пеньо Жаблето. Сички се беа удзерепили у Братан. У кръчмата беше некък зловещо тихо или поне така му се видеше на нашио тутунджиа – Она нема равна на ньеа си. На 26 годин’ е и има четири сватби и четири развода. Сега ше я зимат пак. Кък е тръгнала, ше удари онаа Лиз ли е, Близ ли е, Тейлър, актрисата, у земята като маче у дирек. Айде, Денчо, беги за пиенье.

- Абе, ‘ора, маанете ми се от главата ви, да ви ебем ‘сичко мило! – Пръжката се репчеше, ама си личеше, че е разколебан като Деян Икебаната у магазин за изкуствени уйеве – Я да не съм арабски шейх да черпим ‘сека годин и да ‘дигам сватба!? Айде, улево! Да черпи мъжо й, я к’во да черпим.

- Ше черпиш, що си я пробутал па’! – изгъгна Гръбавио – Я не знам кой улав ше ‘земе некоа, къде се е женила повече пъти, отколко Братан е ебал.

Целата кръчма се разтресе от дружен щас’лив рев. Сички се извръна’а къде местото, къде стоеше Братан преди нема и минута. От ньего обаче немаше ни вес’, ни кос’.

- Тоа па къде отлете, да го спущчим у сестра му, да го спущим... – почти изшъпна Пеньо.

- Фана шущавата – отсече Ваня Шугавата – Нема да седи и да ви слуша простотиите като мене...

- Оуууу, я да мирваш там, че се пробваме да ти осигуриме оборот! – среза я през кръсто Генчо – Айде, Денчо, занимавай да ‘земеш нещо за пиенье, че зажаднеаме, да го еба...

---

У т’ва време Братан ма’аше гащи къде них си и смучеше оня ми ти фас като невиждал...


Още от "Северозападен романь" и продълженията му "Автономията????" и "Май ше ни бъде...":

- "Северозападен романь", Глава 2 - На Юбица ѝ става тесно покрай врато

- "Северозападен романь", Глава 3 - Свилко улавио

- "Северозападен романь", Глава 4 - Неочаквано предложенее

- "Северозападен романь", Глава 5 - На Юбица ѝ припарва поди гъзицата

- "Автономията????", Глава 1 - Ега измре таа гад

- "Автономията????", Из глава 42 - Бъгня вечер

- "Май ше ни бъде...", Глава пръва - Къде дузина бесни бабичкоре

- "Май ше ни бъде...", Из глава 14 - Данчо Муфтечката барабар с мъжете

- "Май ше ни бъде...", Глава 21 - Данчо миничката Муфтечка

- "Май ше ни бъде...", Из глава 59 - Чък Норис от Диви Дол


 

Стоян Николов-Торлака е автор на трилогията "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...", както и на историческия роман "Иваил цар". Може да си поръчате книгите тук. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

„Иваил цар - книга първа" - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек.


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

"Най-добрия исторически роман, който съм чела"
Бойка Костадинова

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

Северозападът искал автономия, защото се чувства осиротял

Интервю за предаването "Денят On Air" по телевизия Bulgaria On Air

 torlaka bulgaria on air

Кой ще инвестира в Северозападна България, където няма никаква инфраструктура? Хората там не искат независимост, искат централната власт да не им пречи да си развиват собствени проекти, като не им помага. Това каза писателят Стоян Николов - Торлака в студиото на "Денят ON AIR".

Прочети още...
 

Снимки

plamen-bardarski-katalunia.jpg

Фейсбук

Loading ...