Откъси

"Северозападен романь", Глава пета

На Юбица ѝ припарва поди гъзицата

Severozapaden roman predna korica www

Коги Братан се прибра у тех с три кутии цигари поди мишница, Юбица го пострешна още на вратничката. Беше се у’илила от уше до уше и пра’еше едни стойки и физиономии, притрепкваше с очи като плъй у брашно, трошеше китки. Мани мани...

Она знааше, че е у неизгодна позиция, ама толко’ беше ‘юбопитна, че не може да се сдръжи и тръгна урбулешката къде целта си.

- К’во пра’иш, батко? Къде беше? Кажи де! – гласо й беше толко’ лигав, че Братан с кеф би я пратил на куче у гъз, ама не и днеска. Днеска сакаше да а тормози и да а кара да се гръчи. Требваше да а претроши.

- ‘Одих къде си имам работа! – Чворо най-безцеремонно й фкара едно рамо и я подмести на един метър от вратницата. После заджапа по пътеката къде къщата, без ‘ич да му дреме – К’во има за яденье, че съм гладен, та не мо’е да гле’ам?

- Опръжила съм ти мекички, баце! – Юбица го настигна и пак завре уилената си мутра у носо му – Млого са благи, с медец, баш кък ги обичаш...

- Добре си напра’ила! – Братан я отмести за втори път с рамо и отвори външната врата на къщата – Ти поне мекици мо’еш да готвиш, да го еба...

- ‘Ли? – изчурулика Юбица – Да ти турим ли?

- Ама они не са ли на масата, ма, шашло!? – окна из’еднъж Чворо и се закова на место – А като се ожениш, кой ше те тръпи такава неументна, ма!?

- Я мислим да се не женим, баце! – Юбица пак го задмина и му се улендзи от средата на калидоро – Ако се оженим, кой ше те гледа, коги одрътеаш?

- Ше се намери кой, Юбице. Ти мене недей да ме мислиш... – Братан я изгледа некак вепърски, извръте се и зак’ючи външната врата, а после мушна к’ючо у джобо на доченото си палто.

- Абе, баце, к’во пра’иш бе!? – она се изстъпи назаде и се облегна на стената, ‘се едно сакаше да намери к’во да я варди.

- Беги сложи мекиците на масата, ше ти ка’ам к’во пра’им...

Юбица не чека втора покана. ‘Се едно беше ви’рушка се развръте из собата и Братан още не беше седнал на столо, коги пред ньего бе’а подредени една средноголема тенджура с 20-30 мекици у ньеа, пол’вин чиния мед и едно двулитрово ПВЦ шише с бира. Чворо усещаше, че Юбица я беше стегнала невидима ръка за врато, ама ‘ич не бръзаше да й ка’е к’во е намислил. Т’ва беше час’ от тактиката му да изле’е наглава с ньеа.

Преди да ка’е к’во и да било, Братан умете 5-6 мекици с половината ПВЦ-етка, ама не натискаше млого на медо. Като м’яскаше ‘се едно шопар на плъна копаня, Братан фръгаше по едно око на сестра си. Голем кеф му пра’еше, че она стоеше у средата на стаата с ръце, сплетени отпред на престилкята като некоа ученичка. „Чеки да видиш ти мене ли ше срамиш, уруспио ниедна”, рече си на акъл Чворо и побутна къде ръбецо на масата чиникята мед.

- Прибери тоа мед, скоро ше ни потребва... – каза он и изгледа сестра си изподи рошавите си вежди.

- Зак’во ни е бе, бакю? – пита машинално Юбица – ‘Ли имаме мед колко’ сакаш...

- Макя, ние немаме, ама... – Братан се плесна шумно по челото, ‘се едно е забра’ил да иде на ‘юбовна среща с Моника Белучи. После пак придръпа чиникята с мед къди ньего си – Абе, верно, бе! Он свекъро ти ‘ли има близо дваесе кошера. Ше има за благата рикия на сватбата...

- Кой!? Коя!? Кое!? – Юбица изрева на умрело. Ама верно, да а беа наденали на мотовилка, па немаше да избреца така.

- Свекъро ти... Благата рикия... Сватбата... – Братан сплати една мекица одве, натопи я у медо и я убута целата у мундзата си, като джвакаше насила бавно, без ‘ич да му пука, че сестра му се чу’ства като гергьовско ягне на чеверме. След къди две-три минути рече – Ше те женим, я съм забравил да ти ка’ем.

Юбица се извръте покрай ньеа си и се юрна къде вратата със све сила. Братан обаче беше една стъпка напреде и я сепна резко, без да мръда от местото си:

- Къде, ма!? – она замръзна на место – ‘Ли помниш, че зак’ючих?

Юбица веднъгически смени стратегиата и се фръли у краката му, като го сграби за глезеньете ‘се едно умрел дуня.

- ‘Що така бе, баце!? – почна она да мучи, ама Братан не беше баш сигурен, че реве, ‘що а знааше к’ъв е гявол – К’во съм ти направила, бе!? Ти ми съсипа младос’та, бе! Живото ми затри! Умори ме млада и зелена! Ше ме заробиш с некой урунгел, да ми троши кокаяците ‘секи ден, да се прибира мрътво пиян, да ебе къде к’во фане и да ми донесе една торба болести... Да народим един буюк дечурлига и да ме обика’ят по цел ден ‘се един вид дират макье си...

- Ти ше си нги макя ма, шушумиго! – брат й рапна по масата и удари голем глъток бира. После смачка празното шише и го метна у дръвнико – А, да даде господ поне три-четири диванета да народиш...

Братан се беше улабил от т’ва, че сестра му беше подивела от мъка и ‘ич и не можа и да мръдне, коги она се фръли къди масата и фана ножо за ‘леб. После бръже отскочи назаде и добре железото у гръцмуньо си. Т’ва веднъга преобръна разпределяньето на силите, що Чворо трепереше нади сестра си като орлица.

- Маани си тоа нож от гушата, ма сбръканячке! – у гласо му обаче се усещаше молба, а не яд.

- Нема! – Юбица веднъга усети, че е преебала брато си и тропна с нога по душумето – Докъде се не заклънеш у макье ни, че нема да ме жениш! Иначе ше се зако’ям те тука те, да ми фръчи кръвта и да омаже целата соба, къде съм се учувала у ньеа от една мръвка месо!

- Ше те оженим, що ми се смеа целото село, що си бахти курволетината! – пробва се да се запне Братан, ама у главата му вече се моташе друг план.

- Нема да ми викаш така! – Юбица отлепи ножо от врато си и замаана с ньего къде Братан – Я обичам да ми викат сек’ви работи, ама само коги се ебем. Тогива ме възбужда, ама иначе ме дразни, па дебре ли от тебе!

- Ше ти викам к’во сакам! – процеди през зъбе Братан и се приготви да действа.

- Нема! – Юбица стана още по-смела и замаана с ножо, като напра’и една крачка напред.

Т’ва и чекаше Чворо. Он се муана поди ръката й, нищо че беше метър и осемдесе’ и сто и десетина кила и й извръте такъв шамар, че на Юбица й светна преди очите. После още по-пръгаво я фана, та да се не свлече като чувал гнили круши у краката му. Ножо беше отфръкнал у ъгъло и трепереше със звук на жужаща пчела, що се беше забол у душемето.

Братан я прифана през кръсто и колената и я занесе у другата стаа, къде спеше она. После я тури на леглото и се загледа у ньеа. Сестра му дишаше спокойно, ама явно беше загубила съзнание. Сеги беше моменто...


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

„Иваил цар - книга първа" - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек.


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

"Най-добрия исторически роман, който съм чела"
Бойка Костадинова

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

Северозападът искал автономия, защото се чувства осиротял

Интервю за предаването "Денят On Air" по телевизия Bulgaria On Air

 torlaka bulgaria on air

Кой ще инвестира в Северозападна България, където няма никаква инфраструктура? Хората там не искат независимост, искат централната власт да не им пречи да си развиват собствени проекти, като не им помага. Това каза писателят Стоян Николов - Торлака в студиото на "Денят ON AIR".

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-011.jpg

Фейсбук

Loading ...