Кумове, СКАТове и астролози, действайте!

Някъде из социалните мрежи видях наскоро публикация „2017-а, усеща се като 1984-а“. Споделих я, макар и да не правя често това, защото ме накара да се замисля силно върху многопластовостта на това послание, особено в български контекст. Джордж Оруел е голям провиденец, един от най-големите на ХХ век, това изобщо не може да му се отрече, макар и да доживява едва до средата на столетието.

Дори и да оставим настрана кретенското шоЛ, в което някакви камери денонощно следят едни хора, затворени в тясно пространство, все едно са заградени от електропастир, е напълно достатъчно да се върнем в действителността. И най-лошото е, че не само България, а уж разумната част от света се превръща в един още по извратен вариант на Големия брат.

Аз за световната геополитика обаче едва ли съм петимен да говоря, защото връзките на кецовете си на двойна панделка не мога да вържа, както се казва. В български контекст „1984“ и нейните послания от какво трябва да се пазим, кога не бива да спим, къде да фокусираме вниманието си, какви са резултатите от малодушието ни, е прозрачна като чалгаджийски тоалет на концерт. Но Биг брадърА е толкова безцеремонен от много преди 1984-а, а схемата му за манипулация – толкова ефективна, че чак е плашещо.

Нека ви обърна внимание на поредния в безкрайната поредица примери. Шуробаджанащина, наречена „Кумгейт“. Да, нищо ново, кой не го знае, кой не е слушал за него, както беше казал великият поет. Някакъв партиен кадър (умишлено не използвам имена, алгоритъмът е важен) бил послушен и партията (забележете, самият генезис на думата „партия“ носи отвратително сепаратистично внушение) щедро му позволява да слага свои хора навсякъде по ключовите постове в администрацията на едно парче (пак до думата „партия“ можем да стигнем без особени затруднения) от България. Разбирате ли – някой си пълни раздутото, тромаво и надменно чиновничество с разни зетьове, кумове, братчеди, вуйчовци и лели, без да минават там разни конкурси и ние им броим каквото (не) им се полага в ролята си на изрядни данъкоплатци.

Същият този, а те са стотици и хиляди, разпрострели се като октопод из всички структури на цялата страна, щедро размята обществени поръчки на кой кум, кой сват, кой на булката брат, а, ние, като европейски данъкоплатци, и за това плащаме, защо пък не? Когато все пак някой (също толкова корумпиран и крадящ, от друго подразделение на Партията майка) търси политически дивиденти и възможност да се докопа до по-голямо парче от баницата (нищо у ползу роду няма, ако някой изобщо се е объркал), започват опорните точки.

„Лейтенантът“ на политическата мафия още е важен, защото дава тлъсти отчисления в партийната каса и слушка каквото му се каже. Имаме подобни случаи от Бат‘ Сали през Искрето, та до „хубавата“ Елена, която така и не стана Станишева. А на местно ниво какъв неофеодализъм е, не е истина…

И без това едва кретащият бизнес е мачкан, рекетиран и гази до кръста в лайната на всякакви бюрократщини, които буквално го докарват до ступор. Просперират само нашите хора с държавните поръчки, еле пък ония дето се докопат до еврофондовете по втория начин.

Но, кадровикът е важен. И въпреки скандала, в който става кристално ясно, че са нарушени редица закони на Република България, елементарни етични и морални правила, за него се застъпва лично Вождът.

Без да представя никакви смислени аргументи, излагайки високопарно единствено кухи фрази, станали печално известни като „опорни точки“. Но партийната машина е яка, изпробвана в партизански войни и грабителства по мандри, та, когато става ясно, че с въпросните опорни точки тоя път няма да се мине, защитава „омерзеният“ и подал оставка кадровик с голи гърди като Матросов на амбразурата и отказва да приеме оставката на незаменимият професионалист, който, видиш ли, нямал сестра, а братовчедка.

И до това място всичко е толкова умилително, че да ти се дореве и да хванеш куфарите за терминала, ама има и още, защото пробуждащото се след вековен сън гражданско общество ревва (по нова традиция не пред ракията и новините в осем, а основно в социалните мрежи) и трябва нова схема. Но и тя е отиграна неведнъж, така че проработва безотказно.

Ако не се лъжа пожарникарите (а ние си имаме такива във властта) му викат „fight fire with fire“, „контролиран пожар“ май е българският термин, не разбирам от това. В общи линии иде реч за това, че когато един пожар на открито не може да се овладее с конвенционални методи, то срещу него се прави друг фронт, за да се изгори всичката растителност на пътя на основното бедствие и в крайна сметка то залинява, защото няма и тревичка, която да го пренесе напред.

Изкуство и въпрос на рутина е да се прецени къде точно да се палне огъня, който да победи брата си. Но това изкуство съвременните разклонения на БКП го владеят до съвършенство. Къде ли, къде? В медиите, разбира се.

Изпращаме един-двама, по възможност държани на каишка, а още по-добре и да са примерно скандализиращ с посредствеността си „гений“ и бивш астролог (забележете, депутатът не е бивш астроном или астронавт, а бивш астролог; пък може и настоящ да практикува, знае ли човек?) да сритат задника на водещ на сутрешно политическо предаване в ефир, да го заплашат малко с уволнение и всичко заспива! Вече няма приказки за „Кумгейт“, цялото медийно и обществено внимание се насочва към справедлив, но неправилно „адресиран“ гняв срещу въпросните дебили.

Да, безспорно, ще се пошуми около скандалните приказки на висши служители на (Народна) Република България, но това е търсен и премерен смешен плач, не се лъжете. Важното е кумови, ЦУМ-оти, тютюнево-складови, беленски, КТБ-ейски и всякакви други гейтове да бъдат затворени.

А медиите да не реват! Сами са си виновни за всичко. В България колко журналистическа етика е останала, си личи по това, което казва статистиката за международната свобода на словото. Докато журналистите облизват мазното на дъното на чинията, така ще е. Не говоря за всички. Има и бели лАстовици, но тях ония, скритите зад гейтовете, се опитват всячески да държат извън национален ефир…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

a-2.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...