Изборът е цивилизационен

Азербайджанската перачница...

Обикновено графоманията ме пере яката, но сега мисля да го карам направо. Последното шоу с участието на европейско-банко-възстановяващо-развивачът Калин Митрев, пишман кандидатът за председател на ООН, по съвместителство негова съпруга и щерка на едно от най-зловещите комунета Ирина Бокова и министърът на финансите на Република България Владислав Горанов, пак по съвместителство момче за всичко на Бойко Борисов, са емблематичен, но не и уникален случай, ясно дефиниращ славните последни (поне) седемдесетина години от историята на тази държава, която в момента тотално не заслужава да носи името България.

Ние сме шес‘найстата република, дами и господа. От много време. И, за съжаление, за още много време. Поне, ако съдим по случващото се. Никое решение тук не се взема от наперено ходещия банкенски флорист или на крушовишката реститутка на летящата чиния от Бузлуджа (да не се бърка село Крушовица с Крушовската република; нямат (почти) нищо общо). Колкото и държавнически да го раздават те, патрЕотите, „резняците“ и не знам си кой още, осквернил Народното ни събрание през последните няколко десетилетия на преход от пусто в празно, не се бъркайте.

Става въпрос чисто и просто за едни марионетки на Кремъл и това няма да се промени, докато остане и един-единствен, един-единственичък бивш агент на службите на какъвто и да било ръководен пост в която и да било сфера на държавата. И не ми приказвайте, че лустрацията не била решение. Да, така е. Но тя е задължително условие, за да започне да се променя каквото и да било. Без нея никога нищо нормално няма да се случи. Е, друг е въпросът, че никой от политико-икономическо-съдебната ни върхушка не го е е*ал лудия, за да се самолустрира, но съдбата на давещия се е в ръцете на самия давещ се. Не съм го казал аз. Аз просто твърдя, че ние сме давещият се.

Преди няколко дни Владислав Горанов се изхвърли като ч*кия на мокър пЕсък и каза, че няма как да отзовем представителя ни в Европейската банка за възстановяване и развитие Калин Митрев, въпреки сравнително скромното му участие в т.нар. „азърбайджанска пералня“ (само 425 000 евро). И е прав. Да, няма. Нищо че същата тази банка твърди, че можем да го направим, щото той е представител на страната ни там и правителството решава какво да стори.

Ние обаче наистина няма как да го отзовем. Защото Кремъл го иска там, а бацето, авиаторът, коалиционните партньори, опозицията… те просто нямат думата, колкото и да се бият в дръзко изпъчените гърди (в случая на БСП и ВМРО – бюст).

Малко преди „Освобождението“ от османска власт (не турско робство) в България е наложено така нареченото Временно руско управление. Според официалната историческа наука то продължава приблизително две години – до юни 1879-а година. Поводът е в България да се изградят държавни структури и новата държава да тръгне по своя път. В историята, която е к*рвата на науките, защото служи на всяка власт, се прави ясно разграничение между повод и причина. Поводът си е едно, но причината е да се създаде сила зависимост на България от интересите на Североизточния империалист.

Временното руско управление хич не е временно. Каквото и да твърдят професионалните историци, щото аз съм само дипломиран и никога не съм практикувал, Временното руско управление продължава и до днес. И да, ние сме Троянския кон на Москва в Европейския съюз и се излагаме като кифладжии, не, като майстори на блини, всеки път, когато някоя Ирина Бокова или някой Калин Митрев се на*ерат и се омажат до плешките. Защото държавните ни пут*овци и п*тки нямат никакви вторични полови белези, а само услужливи вратове и кръстове. Може и да не съм прав, но така ми се струва…