На мутренския фронт нищо ново

Господин премиерът и обкръжението му не се уморяват постоянно да повтарят за стабилността ни и да изтъкват ефимерните си заслуги за „добрия“ живот в България. Изглежда действат на оня принцип от поговорката за повторената сто пъти лъжа, която става истина. Вече обаче нито услужливите медии, нито лъскавите рязания на лентички, нито глуповато-мачовския изказ могат да накарат някой мислещ човек да повярва на каквото и да било, казано не само от герберите, а от когото и да било, свързан с която и да било политическа партия у нас.

Вие вярвате ли, че в държава, в която някакви хора си размахват пистолети из заведенията и стрелят като в каубойски saloon може да се говори за стабилност? Дори и да приемем трогателно-умилителната версия за шестгодишния стрелец, убиващ собственици на пазарджишки заведения. Та, то това не е само там, не е за първи, не е и за последен път. Покажете се на терасата на Нова година. Ако смеете. В Казанлък например. Не с пистолети „Глок“, а с автомати се стреля. Нашата стабилност е стабилността на гюллето, изстреляно по времето на пиратски абордаж – то е стабилно за вечни времена на дъното на океана. И толкова.

В коя нормална държава всеки ден се отвличат разни синове, внуци, дъщери, съпруги и не знам си какви други роднини на тоя и оня, който има горе-долу приличен бизнес? Помните ли сина на Венци Стефанов? Помните ли пръстите на Ангел Бончев? Помните ли устите на колко неудобни свидетели на това как се кове стабилността изчезнаха безследно или получиха инфаркти?

Кой кога е получил каквото и да е възмездие за подобни престъпления в България. Не говорим за „Наглите“ и другите показни акции за вдигане на пушилка, а за реален резултат. Говорим за това да можеш да отидеш на заведение, без да се чувстваш застрашен, че някой ще те застреля и после ще излезе, че шестгодишно дете било натиснало спусъка. Говорим за това да не се притесняваш за живота и здравето, на себе си и на близките си, само защото си по-състоятелен от околните. Тук изобщо не обсъждаме произхода на парите, говорим с абсолютни факти. Говорим за „стабилността“ на бездържавието ни.

Напук на всякаква логика, в момента България се връща към средата на деветдесетте. Макар че дори и тогава ония с белите якички бяха по-изобретателни и не обвиняваха шестгодишни пикльовци, че стрелят с бойни пистолети и убиват този и онзи по барчетата. Принципът обаче е същият като тогава. Чувство за безсилие у обикновения човек и безнаказаност у бандюгите. Стабилността ни е толкова стабилна, че всеки нормален българин отдавна е изпаднал в апатия и просто се моли да не е следващата жертва на същата тази стабилна стабилност, а единствените престъпници, които се притесняват, че може да им се стовари възмездието на закона, са най-смешните кокошкари, които крадат кисело мляко по магазините или предлагат единадесет лева подкуп на катаджиите.

Лично аз не вярвам, че онова шестгодишно момченце има силата да натисне спусъка и да убие човек. Не вярвам и в нелепите версии за отвличането на сина на собственика на оная автокъща. Това дали е така или не е, както го изкарват за пред хората, обаче не е чак толкова важно. Важното е друго – в България битуват две паралелни реалности. Едната е оная, дето ни представят мазните ни политици по медиите си – държанки, а другата е свързана със страховитите факти. Едната е напудрена, доколкото е възможно от хора „всички-парле-ву-франсе“, а другата е толкова страшна, че даже и мигрантите от страни, в които се води война от години със сълзи на очи искат да ги пуснат, за да напуснат стабилитета ни.

Не знам защо и два милиона и половина наши сънародници избягаха оттук на запад, като ние сме си по всички правила на Запада. На Дивия Запад…

 


Статията е публикувана в Биволъ

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-015-b.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...