Цаца… Цацаратура… Цаца… Цацаратура… Не ме обича!

Неведнъж съм споделял милото си мнение за новинарските медии по света и у нас, но, тъй като вярвам, че повторението не е майка на затъпяването, а на прозрението, ще го направя пак. Преди няколко часа прочетох заглавие във „водещ“ български сайт, което твърди, че военните учения по Черноморието изплашили цацата и не се намира прясна черноморска риба.

Дотук всичко добре. Ако сме цъфнали и вързали това би било нещо, с което можеш да си запълниш неделната норма. Пък и е август месец, всеки, който се е докосвал до журналистиката, знае колко изсмукано от пръстите занимание е тя през отпускарския сезон.

В родната политико-икономическа среда е чисто престъпление да плямпаш на хората за цацата. Това автоматично те прави престъпник и съучастник на кликата, която ни влачи към дъното, за да ни изсмуче и последната глътка въздух от дробовете, преди да се издигне стремително и да поеме към Монако, Амстердам, Лондон или Маями. А, Йоханесбург забравих, ще ме извините.

Цацата е важна, в това спор няма. Но тя трябва да бъде изплашена с военни действия, а не учения. И не черноморската, тя не е толкова оядена. Хубаво е журналистите в България да обръщат внимание на новини като ония за ЦУМ(гейт), гумите на служебния автомобил на Лозан Панов, агнешките главички или куршумлиите, които всяка година оставят Черноморието безмълвно с наглостта си.

В нормалните държави словото също е оръжие, особено, когато е аргументирано. Безспорно, кофти е някакви шапкари да съсипват летуването на цаците, но без военни учения не може, поне, докато не заживеем в един по-справедлив свят, което, за огромно съжаление, не се очертава да се случи скоро.

В България словото е просто, за да си правим вятър на устата. Показват го всички международни статистики за свободата на същото това слово. То не е в началото, както твърди Библията. Не е длето, чрез който да къртиш закърнели мозъци и да променяш съдби, за каквото са го използвали големите мислители на Ренесанса. Не е и инструмент за формиране на гражданска позиция и критично мнение.

В нашата мила Родина, но смляна до оскотяване територия словото е чисто и просто начин да наплашиш цацата. Едно време, може и да е градска легенда, не съм експерт по биология, имаше една рубрика „Знаете ли, че…“ в учебниците ни. Та, там пишеше, че рибите губят всички знания, като вземат да направят… завой. В примитивните им мозъци остават само безусловните рефлекси и придобитите инстинкти.

Това е целта, за мен не подлежи на съмнение. Щото цацата е риба, нали така? Бой, ебанье и сръбска музика от всички посоки, за да наплашим цацата! Включително и от медиите. Нито на Магнолителството, нито на Цацаратурата, нито на Катарзисния им трябват медии, които да задават правилните въпроси и да дават информацията, чрез която обществото може да се ориентира правилно и да насочи енергията си към темите, чието разискване би могло да го измъкне от безвремието.

Друго е важно. Военно учение. Цаца. По барчетата на милото Черноморие цаца нЕма да има. Шок! Ужас! Живи да не бЕха тия военни!

На кого му пука, че крайбрежието ни е циментирано толкова яко, колкото оная простотия край Белене или че, къмпингуващите са третирани подобно на лайната, опа, фекалиите, заливащи гъзарските ни курорти? Кой се интересува, че разни чиновници организират мирни протести и се преструват на бедни селяни с нивици, дълги и широки по един хвърлей, за да защитават маститите мафиоти, обсебили цялата ни крайбрежна ивица?

Кой си отваря плювалника за смрадта около банковата ни система? За стотиците хиляди чиновници, които са безполезни и предизвикват ярост и срещу малкото си работещи колеги (на вторите всички ние дължим огромна благодарност и уважение, тъй като на тях се крепи това, което притежаваме като държавност)? За това, че баба Райна от Чурулинково не е изнасилена и убита за два лева, щото бай мангал е бахти гадО, а подари предпенсионно-седящото и носещо-папковото ежедневие на повече от „половината родна полиция ни пази“?

Кой? Не и медиите. Поне не тези, за които водеща новина е, че ебем си коя цаца била стресната от ебем си кое учение и нЕма с к‘во да си жулимЕ бирата на Весна Змиянац, докъде тумбаците ни къркорАт, оти сме се наглътали с лайна на почивката черноморска.

Слушайте медиите. Слушайте Ангелакова. Слушайте Цацата, Магнолията, Праси, Физкултурника, Корни. Слушайте когото искате. Но, ако поне за момент, чуете главите си, ще разберете, че медиите в България не са пречиствателна станция, а отделителна система.

Бъдете здрави, румени и замени!

 


Tекстът е публикуван в Биволъ

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

rosen-manchev.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...