Ние пък така да не сме разбрали…

Човешкият материал на територията наистина не е като хората, прав е Борис(ов) Три. Докато вярваме на себе си, вместо на силните на деня, все ще се оплакваме, вместо да се радваме на благоденствието си. Тая седмица така ни заринаха сладки новини, че се чудя дали ще успеем да ги смелим, без да хванем захарна болест. Ама, айде от финикийските знаци да почнем.

Абе, ние много сериозни доходи сме имали, какво толкова мрънкаме? Бедни сме били, икономиката ни била пълна парлама, като спрат европейските инжекции сме щели да шибнем дъното толкова яко, че чак ум да ни зайде… По телевизията казаха, че няма нищо такова. Хилядарка, че и нагоре си изкарва средно нашего брата българинът на месец, ама пак не е доволен. Малко се усъмних. После още повече не ми се вярваше, тъй като чух какви били доходите в родния ми Северозапад, щото нали ми е болно за там и доста детайлно се интересувам от процесите, водещи до стремглавото му превръщане в пустиня… Но нещо съм се бил объркал явно.

Пичовете в Монтана например, откъдето мизерията прогони мен, стотици мои приятели и хиляди млади, пълнокръвни и доста способни, макар и генетично чепати хора, средно изкарвали по седем стотака като стой, та гледай. Защо ли съм останал с впечатлението, че седемстотин лева заплата в Монтана взема един на десет, и то в повечето случаи не особено официално? Ама по телевизията казаха, че там, някаква си официална статистика била изчислила. Това са доходите на средния монтанчанин. Точка. Кой съм аз, че да споря?

Бях забелязал, че имам приятели, които работят, но не смеят да отидат с децата си до магазина, за да не вземат малките да поискат шоколадче, защото целият бюджет на семейството се сбърква за седмица напред. Превиват гръб по десетина часа, а се водят на половин работен ден и получават под минималната заплата. Но очевидно съм се объркал. Явно, ако изключим няколкото човека, които изкарват доста добри доходи, но до един си скъсват задниците от бачкане и нито един от тях не е на заплата, познавам само маргиналите в родния си град.

Пък нали обикалям доста България и си говоря с различни хора, та виждам, че статистиката на доходите е завишена не само за Монтана, откъдето съм, и за Търново, където живея, но кажи-речи за навсякъде, ако изключим София. Според официалните цифри обаче явно гледам криво и съдя още по-криво, ама да беше само това…

Това телевизията си е голяма работа, каквото и да ми говорите. Там видях и кака Корни, която се оказа chick with dick, както се казва на чист български, отсече, че или тя или оня. И оня малко се дърпА, ама подаде оставка, да вече и БСП-то ни се катарзисира и в него няма разни ояли се милионери, дето държат панаири и организират явки с главни прокурори. Изобщо, светлото бъдеще е пред нас, даже го държим в ръцете си, ама просто не схващаме някак. Май сме си тъпи, изначално депресирани парчета и това е…

До душевен оргазъм обаче ме докара друго инфо, този път от най-високата трибуна – онази на Народното събрание. Ама ние, българите, не подлежим на никакви норми, бе! Тъмни балкански субекти, за които нито природните, нито човешките закони не важат. Щом всички отговорни органи ни казват, че уранът е нищо работа и не ни вреди завишението на стойностите му, ние какво има да спорим? Пием една студена Менделеева таблица и това е. Дори по едно време, слушайки парламентарния контрол, останах с впечатление, че притесненията на мислещата част от населението ни за завишените норми на уран, които може и да са такива от десетилетия, са някакъв смешен плач. Лиготия и половина. Еврогейщина, един вид…

Народ, който е по-богат, отколкото си мисли; народ, чийто социалисти-милионери се изправят един срещу друг ала „или ти, или аз“; народ, който пие уран на корем и нищо му няма, не може да бъде победен!

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

dinko-herakal.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...