Криворазбраната солидарност

Повече от година и половина след убийството на 15-годишния Георги Игнатов в Борисовата градина, което поне за ден-два изтръгна стадото от сковалата го летаргия и го накара да се възмути и да прояви някои черти на гражданско общество, бе задържан предполагаемият извършител. Казвам „предполагаемият“, макар и едва ли да има човек със здрава логика, който при събраните доказателства да се съмнява, че престъплението е дело именно на 19-годишният в момента Йоан Матев, понастоящем студент и кротко момче, според единодушното мнение на познатите си.

Нямам намерение да размишлявам нито върху ефективността на системата, макар че си струва да се замислим върху нея. Как ли очакваме да бъде заловен извършителят на някое поръчково убийство, след като коства такива кански усилия да се щракнат белезниците на някакъв тийнейджър „спонтанно“ наръгал смъртоносно друг на пъпа на столицата? Не ми се ще да се впускаме и в обяснения около гнилата йерархия на ценностите в обществото ни, след като децата на очевидно сравнително състоятелни родители (Йоан  е бил възпитаник на частно училище по време на убийството) колят други деца по парковете за левове. В конкретния случай друго обстоятелство ми направи огромно впечатление.

В залата съдия Ралица Манолова разкри, че след пускането на видеозаписите от околни камери, заснели бягащ младеж минути след убийството, много хора са разпознали Йоан, но никой не е сигнализирал на полицията. Какво излиза? Съученици, учители, вероятно приятели, близки, съседи, роднини, са били наясно повече от година и половина, че на свобода се разхожда персона на крехка възраст, способна хладнокръвно да убие почти връстник. И целокупно са си мълчали.

Подобно поведение разбива на пух и прах разпространеното мнение, че българите сме предатели, олицетворено в оня стар лозунг „Един българин – чета; двама – чета със знаменосец; трима – чета със знаменосец и предател…“. Да, предателството наистина е една от митологемите, дълбоко заложени в народопсихологията ни и тежащи като воденичен камък на вратовете ни. Османлиите превзели Търново след коварно предателство на жидовете, Левский, Ботйов, Априлското въстание… според легендите и слуховете ние предаваме героите си, устоите на държавността си, всичко, на което трябва да държим и това е в основата на бедите ни.

А ето, че десетки, може би стотици хора защитават, макар и чрез обикновено бездействие, един откровен престъпник, за когото непълнолетието по време на деянието лично според мен не е облекчаващо, а утежняващо вината обстоятелство. Защото след кратката школовка на затвора твърде е вероятно да се превърне в изпечен рецидивист. Безспорно има базата, само трябва да надгради…

Три неща ме изумяват.

На първо място, каква е мотивацията на група граждани, които очевидно не са мангали от гетото или редови маргинали (обичайните заподозрени), да отказват да съдействат на правосъдието да залови човек, отнел хладнокръвно живота на дете, избягал от местопрестъплението, променил вида си и способен да носи на плещите си подобна вина повече от година и половина? Очевидно е, че убиецът е със садистични наклонности и във всеки един момент „нещо“ може да отключи неоправданата му агресия отново. Той няма справедлива кауза, за да получава подкрепата на народа като Вилхелм Тел или Зоро, например. Не, става въпрос за зловещ убиец, който трябва да лежи много повече от осем години в затвора. По-скоро бих се научил да решавам нехомогенни диференциални уравнения, отколкото да схвана логиката на „ятаците“ му…

На второ място особено силно ме вълнува (по-скоро чисто като писател) поведението на брата на обвиняемия, Марсел Матев. Ако той е свидетелствал срещу родната си кръв от чисти подбуди, би трябвало да има характер и морални устои за завиждане, особено след като е ясно, че само няколко години по-късно отново ще се изправи очи в очи с брат си, а родителите му може би винаги ще му вменяват вина за „предателството“. Ако мотивацията му е била користна, не ми се влиза в библейски словослагателства. Тук поне е ясно, че резултатът от действията на Марсел е положителен за обществото.

Най-важно ми се струва обаче друго. Що за народ сме ние, по дяволите!? Една солидна група от хора дружно премълчава информация за убийство от 5 юни 2014 година. Без да има никакви логични причини да го прави. След като част от българите могат да се обединят около подобна „кауза“, защо целокупно не успяваме да се изправим срещу туморите на обществото и държавността си?

Щом се започне протест срещу някоя несправедливост, моментално се появяват контрапротестиращи. Когато се организира митинг пред Съдебната палата, на него идват шепа смелчаци, а останалите гледат безучастно. Безучастни сме и пред Яневагейт; гнилите ябълки; по-преди не се и обадихме за Мишо Бирата; обръчите от фирми, които с времето крепко се превърнаха в респектиращ с размерите си пояс на Шиши; корупцията… Не са една и две проявите ни на безучастност, за да вземе човек да ги изброява.

Може би това е общото между мълчанието за убийството в Борисовата и тефтерчето на Златанов например. Ние сме безучастни наблюдатели на процесите около нас. Каквото не ни е в градинката не ни интересува. Не сме предатели, а послушни кротушковци. Малцина са онези, които се осмеляват да говорят дори и за очевидните неща. И простата математика, а не нехомогенните диференциални уравнения, говори, че си заслужаваме хала… Безучастност = безразличие.

Ако бъркам, простете ми, ама надали…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-009.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...