Викай ми както искаш…

Имаше един древен, но златен виц, дето двама солидно почерпени младежи излизат от един бар и единият пита другия:

  • Да ти викам ли такси?
  • Викай ми както искаш… – отговорил другият.

Не знам защо, но тази история ми създава дебели като корабни въжета асоциации с политическия живот в България. БСП, ГЕРБ, ДПС, ДОСТ, РБ, РЗС, АТАКА, ВМРО, НДСВ, СДС… Със сигурност съм пропуснал стотина грандиозни политически проекта, които ни обещават да живеем в светлото бъдеще. Свързва ги обаче само едно – „Викай ми както искаш“.

В България няма партии поне от преди 72 години. Самата етимология на думата „партия“ вменява внушението за разделение. Идеологическо, морално, ментално. Тук няма такова нещо. Нашите партии са едно хомогенно общество, изградено от безлични персони с твърде съмнителни идеологии, морал и разум. Хубавият израз „двулики лопати“ изобщо не може да обхване целия спектър на техните превъплъщения.

Имаме леви, които водят десни политики, десни, които водят леви политики, националисти, които любят страстно други държави (предимно североизточни, спрямо местоположението на територията) и борци за права и свободи, насаждащи страх и омраза в избирателите си (предимно на югоизток от територията). Имаме шоумени, водещи на сутрешни блокове, тартори на гета, бивши царе, селяни, кореняк-столичани, имаме прости хора, които се „разбират“ с народа и сложни хора, които са над нещата и изобщо не намират за необходимо да не се държат надменно със суверена си.

Имаме строители на магистрали, имаме и саниращи сгради, имаме спечелили в Полски Тръмбеш, не е като да не ни се намират и такива, дето са ни майка на нацията или пък други, които ще борят демографската криза, за да натрият носа на живеещите си в чужбина деца. Имаме политици, които строят крепости от стиропор и пътища от някакъв още по-нетраен материал. Намират ни се и такива, дето съвсем откровено ни обясняват как властта се определя на принципа тия обръчи от фирми са си за нас, ония обръчи от фирми са си за вас.

Имаме визионери, месии, катарзисчии. Имаме премиери, които са прочели една книга (в която се разправя за индианци), а имаме и такива, които са писали книги (защото са социалисти). Имаме собственици на ВЕИ-та, неофеодали, притежаващи държави в „държавата“, имаме (тук даже и на целия китайски народ биха му дошли в повече) дисиденти с агентурно минало.

Имаме си политици, които си назначават прокурори, митничари, журналисти, министри, областни управители; всичко – от пъдаря до царя. Имаме си грижовни управници, които милеят за младите, перспективни и можещи българи и правят всичко възможно, за да ги накарат да се махнат от тая скапана държава и да се реализират в нормалния свят, за да могат бъдните им поколения да заживеят наистина като бели хора, необременени от родната действителност.

Едва ли можем да се отблагодарим на Вселената, че ни е изпратила подобни светила в държавността и просперитета. Няма как да го направим. Можем поне да й се отблагодарим, че ни е дала мозъци и да им викаме както си искаме. Да им викаме с пълно гърло, докато не ги стреснем и разгоним. Това е единственият шанс да се запомнят имената им. Защото историята забравя посредствените мижитурки.

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-004.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...