Разделението (ни) (им) прави силата!

Може и да ставам досаден, защото го повтарям за en-ти път, но единственото нещо, което крепи българската политико-олигархична КОЙ класа на власт, е разделението помежду ни. Възможно е и по-досаден да стана, тъй като няколко пъти вече пиша за старозагорския парк „Бедечка“, според някои защитена от закона природна зона, съобразно мнението на други – апетитна хапка за булдозери, багери, кранове, бетоновози и в крайна сметка – лява ръка – десен джоб.

Най-вероятно си спомняте, че милото ни Народно събрание пренебрегна гласуването на мораториума върху строежа в парк „Бедечка“ и имаше там едни въздържали се от водещата политическа сила, раздирана от вътрешни конфликти, които позволиха да се отложи решаването на казуса с няколко месеца. А през това време в „Бедечка“ може да се строи. От определени фирми, КОИто имат привилегията да се възползват от завареното положение.

Оня ден се състоя обсъждане на това кое-какво-що.  Не съм бил там, честно си признавам, макар да говоря в първо лице, единствено числи, но новите технологии позволяват да се информираш и дистанционно. Изгледах внимателно записа от общественото обсъждане за Общия устройствен план на Града под липите. Ами, пълна кретения, наистина няма.

Кметът на Стара Загора, Живко Тодоров, си е бил отбой, че така е по-лесно. Нямаше ги и други важни за бъдещето на „Бедечка“ управници. Писах го преди, ще гои напиша и сега – съдбата на „Бедечка“ е в концептуална зависимост със съдбата на цялата ни държава. Докато „ония“, КОИто смятат, че държат властта, не бъдат научени от гражданското общество, че са просто едни изпълнители на народната воля и ние сме им работодатели, „Бедечка“ няма да е изключение, а правило.

С извинение към заралии, но въпросното обсъждане е пълно посмешище. За какво става въпрос? За селски сбор, точно за това. Едни хора защитават правото, на себе си, на децата си, на бъдните поколения, да имат зелени площи и „бели дробове“ в родния си град.

Други хора си искат земите, тъй като не е напълно ясно защо техните ниви в „Бедечка“ не са овъзмездени преди десетилетие-две. Било чрез „заменки“, било чрез финансови компенсации. Така или иначе и те са си прави, уж живеем в законова държава и всеки има право  на собственост.

Инвеститорите пък си знаят тяхното. И са прави за себе си. Всеки иска да строи някъде, а не им се играе със седмица спатия, защото съвсем не са дребни риби или регионални играчи, макар на хартия да са точно такива. Поне за началството им това не важи. „Бедечка“ е апетитна, пак се връщам на думите си, че този парк е една представителна извадка за ситуацията със защитените местности в цялата ни страна.

Въпросът е защо държавата и местната власт в частност не са взели необходимите мерки навреме, за да бъде „Бедечка“ парк като парк, в който да се разхождат майки с колички, преплели пръсти влюбени тийнейджъри и възрастни хора, които искат да се зарадват на последните си слънчеви дни. В продължение на десетилетия казусът се премята от една е друга ръка, а решение не дебне отникъде.

Отговорът е един. Поне аз така си мисля, базирайки се на това и онова, с което бях принуден да се закърмя през годините на „Прехода“.

Когато се наложи, Народното събрание ще си затрае, най-малкото чрез „въздържал се“. Ако трябва местната власт ще се направи на разсеяна. Ония, с парите с неясен произход, ще метнат тук и там по някой лев, а после ще се озъбят като бесни вълци. Шепата будни граждани ще надигнат прегракнал глас. Собствениците на имоти пък ще търсят трийсетте си сребърника.

И накрая какво? Всички се блъскаме яростно като топче в джаги, а един-двама-трима мармота увиват шоколада си в станиол. Схемата работи безотказно.

Засега…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

plamen-bardarski-katalunia.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...