Бъдни вечер мина! Да живее Бъдни ден!

Дори и биволът има нужда от кратки моменти, в които да си поеме дъх. Само за да си подостри рогата, разбира се.

Последните седмици на старата година са повод за много диаметрално противоположни размисли, емоции и действия за повечето от нас. Едни се тюхкат за пропуснатите възможности и скърбят по безвъзвратно загубеното. Други пък му отпускат края като за последно и подлагат стомашно-чревния си тракт, дробеца и джобеца на почти непосилни изпитания. Трети правят що-годе обективна равносметка на миналото, настоящето и бъдещето и запазват относително спокойствие. Четвърти горят стари мостове, преди да са построили нови, пети строят нови, преди да са изгорили старите… Шести и седми вършат всичко гореспоменато накуп.

Има и разни, дето обясняват на всеослушание, че Коледно-Новогодишните празници били дни като всички останали, ама на тях не им вярвам. Убеден съм, че не го мислят. И аз не съм религиозен, но възраждането на природата, обновяването на Вселената са втъкани в нас от зората на времето, така че такива демонстрации на ексцентричност ми изглеждат чиста проба позьорство.

С риск да ви досадя с личните си размисли, това време на годината за мен е период за облизване на раните, разтъркване на натъртените места, но най-вече за укрепване на надеждата, че най-доброто тепърва предстои. Че, ако вървиш по пътя, който си си избрал, без да се съобразяваш с нищо друго, освен със законите на Вселената и Конституцията, ще ни бъде. Защото той е единственият път, който, макар и евентуално, ще те държи в мир със себе си. Гаранция няма, но едно е сигурно – ако следваш широките магистрали, рано или късно я платното се нагънало като хармоника, я си превишил скоростта, я си карал прекалено бавно, я си попаднал в задръстване, верижна катастрофа или си изпуснал правилната отбивка…

Все пак целият този жив организъм, Вселената, от която всеки от нас е една невидима прашинка, има непреодолим ритъм, но дори и снежинките (за съжаление все по-рядко ги виждаме) имат уникална за себе си форма. Всички стават еднакви едва след като полетът им ги приземи в безформената маса, а после ги покрие и калта на злободневието.

Осъзнаването на тленността на битийното, надеждата, съпричастността с вечната победа на светлината над мрака. Това стои в основата на лудостта, която обхваща по един или друг начин всички ни около Коледа. И тези размисли, емоции и действия наистина нямат нищо общо с християнството, да ме прощават религиозните. Те са друга бира, която пулсира във вените ни от зараждането на живота.

Ако махнем опаковката – белобрадия старец, елхата, джингълбелсите, пазаруването, масите, претрупани с чаши и чинии – какво остава? Голата истина. Един миниатюрен отрязък от време, в който можеш да си отпуснеш душата истински и, както да си позволиш да надникнеш вътре в нея (дотолкова, доколкото ти стиска), така и да й вдигнеш чергилото, за да покаже едно око и тя за външния свят. Поне за момент. Дължиш го и на себе си, и на нея. Разбира се, ако го усещаш по същия начин. Меродавни отговори няма. Има само вечни въпроси, но, ако си разиграеш конете правилно, точно в този миниатюрен отрязък от време те може и да не кънтят в главата ти. А само да звънят закачливо като коледни звънчета.

Има време да за борба и време за веселба. Има време за разделение и време за взаимност. Има време за дързост и време за смирение. Има време за крайности и време за умереност. Има време за бой с вятърни мелници и време за градене на въздушни кули. Има време да живееш истински и време да дишаш на пресекулки. Има време за всичко.

Сега е време да сме в мир със себе си и с околните. Ако ни стиска, ако ли не… И в двата случая наздраве и се обичайте! И в буквалния, и в преносния смисъл. Любовта ражда живот и му дава сила да цъфти. В буквалния смисъл.

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...