Един чичка, един маркуч, прекалено много лелки

Знам, че мина доста време от онова знаменателно събитие със свалянето на гащите пред дерибея и позакъснях с реакцията, но все пак си мисля, че мога да бъда извинен, особено при положение, че моята пътеводна светлина, моята Светая светих Реформаторският блок постъпиха по идентичен начин. Те надигнаха глас, та реших и аз да се изкажа по темата.

Много години вече станаха, откакто Банкенджи Баце има имидж на оня мъжкар, дето гледа смръщено, разпорежда се на тоя и на другия, дори и да няма правомощия за това, излиза от водата сух, от всеки свой гаф извлича грандиозни дивиденти, затваря със замах устата на всички журналисти, протестиращи, изобщо всякакви плямпала, които се опитват да поставят под съмнение харизмата и свещенодействията, извършвани от негова страна в името на нашето добруване. Дори прекалено много години, струва ми се…

Но му се получава. Поне до скоро му се получаваше отлично. Репортерки му пипаха мускула, присъстваше във всеки мокър сън на средностатитическата самотна (не задължително неомъжена, просто усещаща себе си като неудовлетворена, направила грешен избор, все още потръпваща от страсти) лелка. Рязането на лентички, гръмогласните му изказвания, императивният му тон, имиджът му на човек, който не цепи басма на никого и говори на простонароден език сякаш му осигуряваха комфорт, за какъвто си би мечтал всеки политик.

Каквото не успяваше да си привнесе като народна любов чрез тези „достойнства“, се допълваше с по-нелицеприятни средства – безрезултатни спецакции с помпозни имена, гърмене на бушони (буквално и преносно), политически и икономически чадъри, вербална девалвация на темите, които истински вълнуват обществото, замеряне на същото това общество с помпозни опорни точки и откровени лъжи… Сякаш така желаната „стабилност“ (на статуквото) можеше да продължи вечно. Коварният план вървеше. В началото със замах, после криво-ляво, но пак си вървеше. Къде со кротце, къде со благо, къде со малко кютек.

Настана време обаче, когато Банкенджи Баце изведнъж се оказа в доста по-различна позиция от оная, комфортната, дето беше свикнал с нея. Всъщност, изобщо не стана изведнъж. Беше доста постепенно. Българинът е доказал, че обича месиите, та ако ще да са водопроводчици, изказващи се за генно инженерство. Стига да са решителни и да изплюват постулатите си самоуверено.

Стабилност. Магистрали. Борба с престъпността. Развитие. Европейските ни партньори. Пред Румъния сме по всички показатели. Здравеопазването си е супер. Образованието също. Съдебната система още повече. Да не говорим за това колко скъпи коли караме, бидейки сами по себе си разглезени мрънкачи заради ниския си (според всички международни статистически данни) стандарт на живот.

С времето даже и на лелките обаче им дойде повечко, спряха да се подмокрят от суровия поглед и мъжественото му излъчване на Банкенджи Баце, а опорните точки започнаха да отпадат една по една, а миналата седмица и на талази, на талази. К‘во стана бе, Банкенджи Баце!?

Къде ти отидоха мъжествеността, евроатлантическата ориентация, впереният в светлото бъдеще поглед и стабилността? Бююк ли ги отнесе? През турска граница, дето го даваш като хубава Яна на заптиетата. Въпреки Конституцията на Република България, на която поради нещастни стечения на обстоятелствата си служител-самодържец, въпреки всички международни спогодби и простички морални ценности. Или пък си свил ушите заради една контрабандна схема за износ на папироси за брадатите психопати от ДАЕШ? Кой знае…

Това, което лъсна и е сигурно обаче, има няколко аспекта. ГЕРБ заминава по пътя на БСП със сигурни крачки. На Столетницата спряха да вярват дори и червените бабички в качеството им на титаново електорално ядро, лелките пък, изпълняващи същите функции за партията-това съм аз(!) приключиха с илюзиите си за мачото, дето мачка наред и налага безкомпромисната си воля, реже, уволнява, причинява инфаркти и „Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам“. С нервните жестове, избухвания, подхлъзване покрай въпросите в сутрешни блокове, вадене на вода от девет кладенеца и надупвания на югоизток, гарнирани с теманета. не става тая работа.

Стана ясно и, че Банкенджи Баце всъщност е оплетен в ужасяващи не само вътрешно, а и външнополитически зависимости и измъкване няма, независимо колко често изкарва от гардероба призраците на бежанците и „ако не съм аз стабилността си замина“. Най-важното, което вече не знам как не ни е извадило очите на всички е, че ако продължаваме да пазаруваме от щанда на това, с което разполагаме като политическа класа, в обозримо бъдеще сме пътници. За момента мафията си има държава, което явно успяваме да преглътнем с  кървави сълзи, но скоро и Руската мечка и (или) Анадолският вълк ще си имат допълнителна територия.

Е, не е задължително да е официално, но управниците ни си имат по-сериозни интереси от това дали се превръщаме в бутафорно образувание, което само номинално се води държава. Който разбрал – разбрал, аз съм убеден, че на Банкенджи Баце тези перспективи са му пределно ясни, но хич и не му дреме. Важното е да се усвоят повече средства по време на мандата. Надявам се последния!

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

b-018.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...