Книжен битпазар

Преди близо две години издадох първата си книга на хартия. „Северозападен романь“. Няма да ви обяснявам каква радост беше. Повече от десет години се сблъсквах с недоверието на близки и познати, с полуподигравателни погледи ала „наивник си, ама ще все някога ще ти дойде акъла“, с издателския бизнес, работещ по стриктни правила, заимствани сякаш от корпорация за правене на болтчета и гайки на поточна линия.

Нито ще ви плямпам разни сълзливи глупости колко безсънни нощи, колко разочарования, колебания съм имал, нито ще ви споделям какви мозъчни еквилибристики, само и само да се убедя, че има смисъл да продължавам съм завъртял в главата си… Това си е мой избор и явно съм дошъл на този свят с името си, стоях зад него неотлъчно. Няма и да ви лъжа, че съм се колебал особено, защото не е било така, дори в моментите, когато битийните нуждички ми се хилеха злобно от празния джоб. Знам две и двеста, пък и притежаването на предмети никога не е било сред основните ми приоритети.

Да, ама стана. Интернетът е голяма работа и дава независимост и нови пътеки на хората, които отказват да влязат в парадигмата, въпреки че „мрежата“ си е мрежа и те улавя неусетно. С всяка следваща глава на „Северозападен романь“, която качвах, блогът ми увеличаваше посещенията си в пъти. Започнаха да ме засипват мейли, лични съобщения, телефонни обаждания…

Сега, целта ми в никакъв случай не е да убеждавам някого, че книгата е върхът на литературата. Никой нито е длъжен да ме чете, нито пък особено ми пука за мнението на хората, които мислят, че трябва да се променям според техните схващания. Който иска да угоди на всички, е безгръбначен глупак. Аз написах нещо, което ме човъркаше отвътре в продължение на години и много хора го харесаха. Това е всичко.

Издадох я. С малко, почти неизвестно издателство. Песимизмът от страна на „специалистите“ отново беше поголовен. Нали знаете – ще подари на роднини, ще продаде неколкостотин (в добрия случай) по книжарниците и после ще се вземе за голямата работа… Да, ама пак стана. РоманЯ се задържа на челните места по продажби в класациите към година. Пак не искам да се хваля. Просто това е необходимо уточнение, за да стигна до същината.

Естествено, че ми беше приятно да получавам вниманието на хората, да надписвам книги, да виждам пълни зали на представянията. И приходите изобщо не бяха лоши, тъй като поех голяма част от отговорностите, които повечето писатели делегират на издателите си.

Дотук добре. Една година по-късно пуснах продължението на „Северозападен романь“ – „Автономията????“. Интересът остана силен, въпреки че прогнозите и нетърпението на кибиците да се проваля с гръм и трясък вече стана неистов. Тук-таме четях и злобни коментари, по правило нямащи нищо общо с книгите ми, но за сметка на това целящи да ме засегнат в най-разнообразни посоки. Тази родна черта обаче ми е отдавна позната и подобни личности и изказвания си ги слагам на оная работа, защото ясно осъзнавам какво стои зад тях. Както казах, нямам амбициите да се харесам или да угодя на всекиго.

И така. Нещата си вървяха повече от прилично. Чувах разни слухове, че на пазара излизат пиратски издания на книгите ми, но не им обръщах много-много внимание. Просто не мислех, че някой може да е толкова нагъл, че да ти открадне нещо и да го предлага от твое име. Не го вярвах, макар и да имам обещани и неплатени стотици хонорари за разни тестове по онлайн издания. С книгите ми се струваше по-различно. Някак по-благородно. Оказа се, обаче че това е защото просто съм наивен идиот, който изобщо не познава подземията на българския книжен пазар.

Съвсем наскоро получих неопровержими доказателства, че печатницата Х е пуснала хиляди пиратски бройки от книгите ми. За капак на всичко се поразрових из интернет и намерих няколко сайта, качили прекрасни pdf фалшификации на „Северозападен романь“. Не оригиналните файлове, категорично не. Колко играчка е да сканираш от корица до корица книга, за да я плеснеш в сайтчето си с неколкостотин посетители, не знам. Каква им е финансовата мотивация, също не знам. Не знам и защо другите писатели (а те хич не са малко), чиито книги са накачулени там, не предприемат нищо по въпроса.

Знам само, че побеснях зловещо и им изпратих десетки мейли и съобщения. Отговор никакъв. Докладвах някои от сайтовете и публикациите изчезнаха. На два от тях обаче упорито си стоят. Така че, сега, вместо да се радвам, че завърших основните редакции на третата си книга, трябва да се занимавам с адвокати. Болшинството отново ме мисли за наивник, че съм тръгнал да съдя сайтове и печатници в България, в българските съдилища. Може и така да е, времето ще покаже.

Но в никакъв случай няма да се примиря с наложеното от „оня строй“ схващане, че интелектуалният труд не е труд и не заслужава адекватно заплащане. И ще се впусна в още едно приключение, колкото и това да не е моята война или поне да не се води с моите оръжия. Защото такъв е единственият начин да бъдат спрени подобни нагли крадци. И не ми пука, че някой би казал, че се вземам на сериозно или че съм алчен.

За добро или лошо живеем в свят на левове, а, когато стигне до щанда в книжарницата, книгата се превръща в пазарен продукт, който струва левове. Едва ли читателите ми предпочитат да дадат определена сума на някакъв си нагъл крадец, вместо и аз да взема полагаемото от нея. Който иска да бъде посредник между мен и читателите, ще си плаща и толкова. Иначе ще го съдя. Не знам, може и да не спечеля делата. След като мултака Вежди Рашидов е министър на културата. Щом според българското правосъдие Христо Бисеров е невинен, а Митьо Очите – легален бизнесмен… Но поне ще им създам големи главоболия и, надявам се, ще ги спра занапред, обещавам!

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

viktor-savakov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...