2015-а – в Абсурдистан нищо ново

Резюме на годината

В края на годината всеки от нас е склонен да си прави равносметки, да се зарича да промени нещо към по-добро, да се пита „къде сбърках“… В това няма нищо лошо, нали в крайна сметка в човека е заложен стремежът към усъвършенстване и по-добър живот?

Негативното обаче излиза на показ когато осъзнаваме кои са кусурите ни, знаем какво е нужно да направим, за да се отървем от тях, но бездействаме и животът ни продължава да се движи в някакъв омагьосан кръг на абсурдите, от който сякаш няма измъкване. Ако трябва да направим равносметка не лично за себе си, а за държавата ни като цяло, то 2015 година може да бъде приета като представителна извадка на целия така наречен преход. Много от най-наболелите ни проблеми вече окончателно излязоха наяве, решенията им изглеждат измамно лесни, а промяната май е по-далеч отвсякога, макар и да се натрупва все повече обществена воля в смисъл „това повече не може да продължава така“.

От години е публична тайна, че най-голямата язва в държавността ни е калпавата съдебна система. Без читаво правораздаване има корупция, престъпност, безнаказаност, отчаяние, униние, безкрайни опашки по терминалите на летището. Без читаво правораздаване няма инвестиции, работеща икономика, предприемчивост, спокойствие, що-годе приличен стандарт. Това си го знаехме. Знаехме си и че крайното време да се направят спешни и дълбоки реформи в съдебната система отдавна е минало. Но въпреки това отново повярвахме на политиците, че са способни да инициират и приемат нужните промени. И, естествено, станахме жертви на поредното разочарование.

Държавните ни мъже и жени показаха недвусмислено каква е истинската гражданска война в момента. На реални конституционни реформи, които да доведат до осезаеми резултати в съдебната система, се противопоставиха задружно всички политически партии. Някои само на дела, други и на думи, и на дела. Независимо от гръмките си приказки едни срещу други и демонстрациите на непримиримост между леви, десни, либерали, социалисти, демократи, патриоти и какви ли не, те категорично ни показаха, че всичко е бутафория и се боричкат на дребно само, когато ние си мируваме. Ние, народът, сме истинския им враг, срещу когото са готови да използват всичките си сили. Когато е нужно да запазят привилегиите и топлите си кресла, когато има реална опасност да се окажат зад решетките, политиците са единни като петте пръста на десница, стиснати в юмрук. Юмрук, който се стоварва върху непослушната глава на претендиращия за нормалност народ.

Та така… Вече едва ли има мислещ човек в България, който да се самозаблуждава, че притежаваме каквито и да било шансове да заживеем по-добре, по-сигурно и по-малко абсурдно преди да се отървем от целокупната си политическа класа. Друг е въпросът обаче доколко и дали изобщо съществува подобна възможност. Защото все по-очевидно е, че политиците ни изобщо не са на върха на хранителната пирамида и че над тях стои една друга класа, която им дърпа конците, защитава единствено своите користни интереси и интересите на чужди държави и не е склонна да се раздели с властта си при никакви обстоятелства. Пък камо ли без закона за лустрацията, който изглежда все по-невъзможен с всяка следваща година.

Вече изминаващата година затвърди убежденията ни и в други посоки, в които имахме основателни подозрения и преди това. Наглостта на управляващите е безгранична и сякаш абсолютно безнаказана. Христо Бисеров и Емилия Масларова се оказаха невинни по обвиненията срещу тях, следите по аферата с КТБ бяха грижливо прикрити, едни каки ги опраскаха публично, а Цветан Цветанов също се оказа света вода ненапита, в което едва ли сме се съмнявали. А силните на деня продължиха да си печелят обществени поръчки за милиарди, да секат гори, да държат контрабандни канали и да минават за каймака на обществото поне в собствените си очи.

През 2015-а разбрахме и че оня един милиард, дето го изтегли Орешарски и срещу който скочихме яростно си е направо никакъв заем. Бойко Борисов ни показа как се вземат дългове с размах и тотална незаинтересованост за бъдещите поколения. Но на него му е простено, защото може би провижда в десетилетията напред. Все пак три папи са го галили по главата. За последните дванадесет месеца за пореден път изпитахме на гърба си прословутото геостратегическо положение на държавата си и ни побиха тръпки от сянката на заформящия се руско-турски конфликт, който се явява нещо като бонус към барутния погреб в Близкия Изток.

За пореден път осъзнахме и че, колкото и да спадат, цените на петрола нямат почти нищо общо с цените на горивата у нас. Няма реформи, нещата сякаш са капсулирани и ние сме осъдени да си останем най-бедната, нещастна и несправедлива държава в Европа. Осъдени сме и да гледаме безпомощно как нацията ни се стопява по терминалите, гробищата и празните креватчета в родилните отделения. И няма смисъл да се залъгваме, че по Коледа ставали чудеса. Няма нищо такова, а и на нас не ни е нужно чудо. Ясно виждаме какво трябва да се промени, кои се борят с всички сили, за да спънат реформите и какъв е пътят към изграждане на една по-нормална държава. Така че всичко е в наши ръце. Ако поискаме да си помогнем сами, 2016 година е пред нас, още повече, че все още крехкото будно гражданско общество намери и неочаквани съюзници вътре в съдебната система. Ако ли не излезем от летаргията си, 2016-а ще е просто поредната година в извратения списък на нещастното ни вегетиране като нация и държава. Изборът е наш, колкото и клиширано да звучи…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

a-2.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...