За каките и бацетата

Толкова е психоделично, че да се чудиш дали да се смееш или да ревеш с крокодилски сълзи. Някакви Буди, успели млади мъже, преминали през катарзис, каки и безкраен низ „служители“ на Темида ни разкатават фамилията всеки божи ден, а ние само се вайкаме, ама тихичко, за да не събудим гнева им. Защото те са си повярвали, че са всемогъщи, а ние, като истински граждани на Европейския съюз, изпитваме емпатия към тях и също ги приемаме като такива.

Всъщност, май не е емпатия, а стокхолмски синдром. Нашият народ е с толкова притъпен рефлекс за оцеляване, че е готов да приеме всичко, дори и да слави мъчителите си. Като целокупен организъм губим имунната си система със страшна сила и това няма как да не доведе до хронични заболявания, а даже и до смърт. И то в обозримо бъдеще…

Всяка нормална общност от хомосапиенси би разтърсила ябълката  из основи, за да опадат гнилите плодове от овошката. Ние обаче сме замрели в ступор и няколко седмици сме под упойка, при положение, че записите на разговорите между каките и произлезлите от публикуването им събития ни дават идеална възможност да обрулим цялата гнила гад, която се е настанила удобно на върха на уж плодното ни дръвче.

В коя нормална държава гнилите ябълки сами ще решават дали са гнили!? Представяте ли си колко дълбоко втъкана във всяка клетка на държавния ни организъм е порочността!? Или пък сме толкова наивни, че да вярваме, че същите тия опраскващи се кой когото дохване в брутална оргия политици и магистрати са способни да покажат морал, подобен на този на японски самурай, и ще си изсипят червата, правейки си харакири? Подобни размисли са повече от наивни. Но въпреки това независимо разследване няма да има, а ние си кротувкаме…

Не, никой не го вярва. Щели сами да се разследват. Хаха! Мижи, да те лажем! Политическата класа пък за пръв път от десетилетия насам показа завидно единство и мощно защити Буда срещу „нападките“ към светлата му, величава личност.

Едва ли има здравомислещ човек, който да не осъзнава какво се случва и колко дълбоко в държавническото ни бунище е заровено кучето. Въпреки това обаче сме изпаднали в невъобразим ступор и изпускаме реален шанс да разринем Авгиевите обори за едно денонощие и да се опитаме да започнем на чисто.

Къде сте, драги протестъри!? Май се намърдахте на топличко по креслата в тая и оная агенция, институция или друга службичка…

А вие, реформатори!? Единственият премиер в ЕС, който учи английски от разговорник за предучилищна възраст, возейки се от едно рязане на лентичка кък друго рязане на лентичка, ви погали с могъщата си банкенска десница и вие започнахте да реформирате общественото мнение, наричайки черното – бяло. Той, Буда, бил незаслужено окепазен… Както казах, мижи, да те лажем…

Грозната истина е, че системата е така организирана (с нашето любезно мълчание), че работи перфектно. Всички замесени в скандала, техните кукловоди и изобщо цялото блато се размириса яката, но постепенно бурята ще отмине, водите му ще се успокоят и жабурнякът ще си остане жабурняк.

Именно защото губим рефлексите си за оцеляване. Ние живеем в паралелна реалност. Още по-лошо, свикнахме, примирихме се с това. Не ни прави впечатление, че е така. Просто си мълчим, молейки се да не прескочим ръба на физическото оцеляване, а ония горе да си правят каквото искат. „Така е в България“, мислим си, свеждаме глави и толкова.

Никое трезвомислещо общество не би приело да му отклоняват вниманието от истинските корени на злото с разни протести на полицаи, циркове на русофило-националисти с ментални отклонения и силно съмнителни медикаментозни независимости. Още по-малко пък с покачването на цената на винетките.

Длъжни сме да осъзнаем, че всички абсурди няма да са факт единствено, ако не са факт техните организатори. Докато те не са в затворите, а по висшите етажи на политическата и съдебната власт, единственото, което ще правим, е да се чудим откъде ни е дошло поредното бедствие. И малцина от нас ще успяват да схванат кристално ясната причина. А именно, че самите ние сме си виновни заради овчедушието ни…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.