Кой BiT, бит, кой…

kulezich luba

Първо, изрично искам да отбележа, че Люба Кулезич не ми е любимата журналистка. Не ми е и в топ десет или топ сто. Тук обаче не става въпрос за това. Иде реч за съвсем друго и то е формулирано брилянтно от френския писател и философ Франсоа-Мари Аруе, по-познат като Волтер. „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“, отсича той. Векове по-късно и Чърчил твърди, че не е съгласен с конкретното мнение, но ще се бори с всички сили, за да придобие то гласност.

Така че личното ми становище за Люба Кулезич като професионалист и обективен журналист е абсолютно маловажно в контекста на принципите, които изповядваме в качеството си на хора, претендиращи да са част от „европейското семейство“, да отстояват „европейски принципи“ и да поставят на пиедестал свободата на словото. Още повече, че в класацията си по този показател „Репортери без граници“ ни поставиха в предпоследната група, наречена „лоша ситуация“, наравно със страни като Турция, Сирия и Русия, например. Няма нито една държава от ЕС, която да е дори близо до нас на печалното дъно.

Медийната среда у нас на практика е толкова кошмарна, че е и физически осезаема за малкото журналисти, които все още си позволяват да не следват партийните директиви. Точно така, ако случайно на някого му е убягнало, болшинството печатни и електронни медии у нас са сменили кожата си, но не и нрава след ’89-а. С малки изключения през последните 70 години родните медии никога не са изпълнявали функциите си на коректив и конструктивен критик на силните на деня, както и на обективен информатор на обществото. Те го играят инструмент за бълване на пропаганда, фалшиви новини, дезинформация на населението, вменяване на масови психози, страх и отклоняване на вниманието от значимите за обществото теми.

Така че в подобно зловонно блато и Люба Кулезич не е рак, а риба, та нека се държим с нея подобаващо. Преди няколко дни една телевизия свали предаването й от ефир. Разбира се по формален повод. Била издавала „вътрешнозаводска б.а.“ информация. Мисля, че необходими уточнения са, че въпросното предаване „Честно казано“ беше с най-висок рейтинг в имащата претенции за обективност телевизия и че даваше трибуна за изразяване на различни гледни точки, на критични мнения за политическата и икономическата олигархия, което за българската медийна среда си е истинско геройство.

Много хора повярваха, че въпросната телевизия, чието име съм споменал в заглавието на статията, та повече реклама не мисля да правя, е това, което от години чакаме. В ефира да се появи поне малко нормалност. Но трябва само бегло да си наблюдавал процеса на създаване на партии, медии и икономически структури в България, за да си скептичен към всичко ново, което изплува изведнъж отнякъде си, лъскаво и привлекателно. Кукловодите са го измислили и най-лошото е, че схемата работи.

Грубо става въпрос за това, че напрежението от хилядите безумия, случващи се в държавата, трябва да се изпуска по някакъв начин. Когато чалгата, телевизионните формати, пълните с катастрофи, разводи и пластмасови цици новинарски емисии започнат да издишат, ето ти и някой нов медиен проект, който или критикува властта, ама умерено, така че парата да излиза по малко, за да не гръмне котела, или пък ни замеря с небивалици, които са толкова нереалистични, че хората да решат, че и истинските злоупотреби са парлама и жълтиния.

В една такава ситуация се допускат и грешки, макар и като цяло схемата да си е доста ефективна. Например някой журналист вземе, че си повярва прекалено много и започне да губи мярката. Вместо да задава безобидни или абсурдни въпроси или да кани безобидни или абсурдни гости, той взема, че започва да напипва истинския ритъм на нещата и да го представя пред аудиторията. А аудиторията може да е приспана, но не е глупава, и като види подобно сериозно отношение към дневния ред взема, че започва да се вълнува и самата тя да задава неудобни въпроси.

Така е, системата не е съвършена, макар и да се учи от Оруел вече повече от 70 години. Все някъде се получава пробив, понякога дори несъзнателно, без журналистът да е имал желание да го прави. Няма как, трудно е да прикриеш разложената действителност, та и в най-лъскавата опаковка да я натъпчеш. Все ще се прокъса някъде.

Но, системата има решение и за този проблем. Опаковката се зашива с най-дебелата губерка, за да се даде урок на непослушните журналисти. В това няма нищо странно – кукловодите притежават почти всички медии, макар официално те да са собственост на този или онзи. Достатъчно е да врътнат един телефон, за да отхвърчи като тапа и най-рейтинговото предаване. Тук автоматично идва на дневен ред и въпросът как някои водещи го раздават бунтари, а пък десетилетия запазват топлите си, високоплатени местенца, но това е друга тема.

По-важна е нашата роля на гражданско общество. Не да се примиряваме с поредното уволнение, а да направим така, че системните грешки да спрат да се отстраняват най-безцеремонно и да заявим ясно, че може и да „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“.

Защото щом висш политик може да вменява страх на водещ в телевизия, сочейки му празния стол на уволнената му колежка, а друг журналист бива свалян от ефир по правилото на внезапната смърт, докъде трябва да стигнем, за да се поразбудим и да предотвратим превземането на цялата медийна среда от пеевщината?


Текстът е публикуван в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

6 knigi a

 ПРИМОЦИЯ

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на всичките 6 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар"), те ще ви струват 80 вместо 88 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

BULGARIAN LIVES MATTER!

 bulgarian lives

Българските медии винаги са ме изумявали силно. Поработих две-три петилетки в десетина, гониха ме за липса на политическа коректност, разни заплати ми орязваха, казват ти, че собственикът е еди кой си, излиза, че е друг. Ама, няма значение. Не е нужно да минеш по моя наивно-глуповат път, за да схванеш за каква кирлива медийна среда става въпрос. Достатъчно е да разсъждаваш и анализираш това, което е видно за всички. Това, че при мен стана по трудния начин, си е лично мой проблем.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-009.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...