Дебилизъм с щипка имбецилност или на политическия фронт нищо ново

ivo hristov

То достатъчно и предостатъчно се каза по темата, но и аз да взема да поумувам малко. Цялото народонаселение ревна до Бога след изказването на социалистическия депутат (най-паче университетски преподавател) Иво Христов, в което между навеждащи на много по-важни разсъждения приказки, той спомена (почти в прав текст), че 80% от българите са дебили. И нека шоуто започна сега!

Както е модерно през последните години, в основна сцена на милитаристичните действия се превърнаха (а)социалните мрежи и в частност Фейсбук. От едната страна застана старата изпитана гвардия от носталгици по времето на правешкото слънце, както и армията от тролове (изключително добре дисциплинирана и действаща все едно е завършила школите на ДС),
които без никакво колебание се изправиха като Матросов на амбразурата и понесоха с… щом Иво Христов, в качеството си на депутат може, значи и ние можем… дебилна лекота удара.

А той не беше лек и не дойде от една посока. Кажи-речи всички българи, обитаващи Територията и необятната ни диаспора, в чиито вени все още тече поне капчица достойнство и непримиримост с извратеното представление, което лицемерно наричаме „български политически живот“, наскачаха със съвсем справедливо възмущение.

Сега, длъжен съм да уточня, че не оспорвам тезата на Иво Христов, поне не и в тази й част. Ето какво казва за дебилизма една бърза справка с най-добрия приятел на съвременния мързел, чичко Гугъл. „…обозначава най-слабата степен на интелектуална недостатъчност или още наречена умствена изостаналост…“. Ами, длъжни сме да признаем, че процентът може да е завишен (според някои публикации в мрежите занижен), но обективната оценка на ситуацията
през последните вече повече от седемдесет години ни принуждава да се съгласим, че дебилизмът има почва, и то тлъсточерноземна почва, у нас.

Редица процеси, развиващи се след величавата дата 9.IX. 1944 година не могат да се обяснят по друг начин, освен с някаква все още неизследвана от психолозите и психиатрите форма на колективен дебилизъм, а след началото на печално известния „преход“ като че ли нещата вървят още по на зле. Примерите са милиони, но нека спомена мимоходом само два, един от „преди“ и един от „след“.

Цялата комунистическа клика по висшите етажи на властта си мълчи дружно за случилото се в Чернобил през 1986-а и оставя населението да се излага на корем на преките и потенциални опасности, които ще влияят на генофонда десетилетия, ако не и векове наред. Това ако не е за съд, ама поголовен, до дупка, не знам кое. Съучастие в хладнокръвен геноцид над собствения ти народ… Не знам какво да добавя, за да стане ясно.

И от след „промените“ (разбирай смяната на тапетите, която ни пробутаха като основен ремонт)… Какви преходи тръгнахме да правим без незабавна лустрация? Със старите курви нов бардак? Никога не е работило и ние сме само поредното доказателство за това. Да правиш разлика между всички партии, които участваха във властта след 1989-а и да не проумяваш, че котенцата от едно котило може да са с различни шарки, ама са носители на изключително сходни генетични особености, също е сериозна форма на дебилизъм, за мен няма никакво съмнение.

Ако съберем процентите на парламентарно представените партии от броя на общо гласувалите на последните избори, се получава малко над цифрата, посочена от родения в Киев (вмятам го само между другото, кой разбрал, разбрал) Иво Христов. В рамките на статистическата грешка, както се казва. Така че не знам дали не реагирахме първосигнално и преекспонирано на думите на многоуважаемия професор, който мина доволно пъти под политическата дъга през кариерата си. Не знам и дали реакцията ни не беше признак за лека форма на дебилизъм. Виж, за тази на защитниците му нямам никакво съмнение, че си е чиста проба имбецилност.

Безспорно е и друго. Професор Иво Христов се нарежда на първа линия в марша на дебилите. Заедно с недоразумения на природата като бат‘ Сали, Кузов, Янев, Бареков, Баракова, Карадайъ, Вал Саймън и много други знайни и незнайни воини, изправили се от нищото в тази нездрава среда.

Нямаш право, в качеството си на народен избраник, да наричаш избирателите си дебили, сеш‘ли се? Може и да си го мислиш, ама това е равнозначно на изказване от сорта на „4/5 от заплатата ми я плащат дебили“. Кой работодател ще ти прости подобно поведение и ще има мира, докато не останеш трайно безработен? Никой. Освен, ако наистина е дебил, разбира се…

 


Статията е публикувана в Биволъ

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

„Иваил цар - книга първа" - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек.


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

"Най-добрия исторически роман, който съм чела"
Бойка Костадинова

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), можете да я поръчате на цена 40 лв. вместо 43 лв.

Ако пък искате към трилогията да добавите и  "Иваил цар", цената на четирите книги ще бъде 53 лв. вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Прелетните птици поеха на североизток

borisov putin

Преди няколко години АЕЦ „Белене“ според Пожарникаря-слънце беше гьол за 800 милиона лева. Оттогава той смени мнението си неколкократно. Типично за един провиденчески държавник, но ние си го знаем. По същия тертип се направи на приятно разсеян и когато Европейската комисия наложи на Россия, Страна Огромная, правила според които трябваше да се преговаря за цените на природния газ и те да не са с 40% по-високи в България, отколкото в Германия, да речем.

Прочети още...

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

b-14.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...