Битийно ми е някак…

parno remont

Няма тоталитарен строй в историята на света, който да не залага най-ценните си „семейни бижута“ на panem et circenses. Хлябът и зрелищата са ас пика и вършат доста работа, поне за известно време. Няма какво толкова да се обяснява, нали простите решения са най-ефективни. Даваш му там да не умре от глад, осигуряваш му циркаджийски забавления, които изкарват на показ пикантни истории ала „аз го гледам как се бие за живота си на гладиаторската арена и люпя семки на удобната скамейка; и тая се прави на голямата работа, ама излезе бахти коврата“ и т.н.

Целта е проста. Плебсът е относително спокоен, бачка робски, трупа богатства за малцината избрани, които лекичко му отклоняват вниманието от истинските проблеми и го оставят да пръска негативната си енергия в ефимерни посоки. Моделът panem et circenses е като жив организъм, пулсиращ според възможностите на малцината избрани да не се самозабравят и да поддържат системите в относителна изправност. Плебсът е способен да понесе много, но ако прекалено дълго го държиш в неравновесно положение, той рано или късно ще откачи абокатите и ще избуши кочината.

Сега, ясно ми е, че на пръв поглед няма връзка между това, което пиша, и това, което ще напиша. Ама кой разбрал, разбрал, кака се омъжи…

Преди точно десет дена нещо зачезна парното у нас. Да, „Топлофикация“ Велико Търново е много стриктна, когато трябва да си вземе левовете и изпраща едни императивни писма, в които заплашва със съд и т.н. Нали е държавна, та може да си го позволи. Отворих сайта им. Имало авария и честити осем дена без парно в „разгара“ на отоплителния сезон!

Хубаво, не ми е само това на главата. Айде там две-три духалки, че тримата невръстни и жената нямат моята суперсила да издържам на минус двайсет по тениска няколко часа и това да ми причинява само еднодневна хрема. Когато живееш в условията на тоталитарен режим, някак сетивата ти закърняват и гражданският рефлекс закърнява. Прекалено много зрелища, люпене на семки и рязане на лентички. Прекалено малко смисъл, съмишленици, мисловни процеси в каквото и да било.

Както и да е. Препсувах няколко пъти, ама после си помислих „Добре, че имаме бойлер“ и продължих напред, раздадох се на 110%, България на три шкембета и така. Няколко ракии по-късно се кротнах и си викам, че това си е една седмица, търпи се, все пак температурата не е като в Оймякон. Пък и то толкова биткойни изчезнаха от съкровищницата на Територията, та сега за едно парно ли да рИвем? Не бива така! Нали безброй пъти цензурираната Библия твърди, че възмездието иде, ама преди това трябва да сме хрисими и да свеждаме главички пред господарите.

А „Топлофикация“ Велико Търново точно като господари се държат. Осемте дена минаха. Как да е. В която и грънчарница да идеш и да си поръчаш голям гювеч, ще можеш да си го вземеш според уговорката, особено, ако сте подписали договор. Към „Топлофикация“ Велико Търново обаче си длъжен да изпълняваш финансовите си ангажименти, но срещу това е напълно нормално да получаваш едното нищо.

Търпеливо изчаках до уречения петък. Оня ден, тоест. Не. Нито сутринта, нито следобеда, нито вечерта. По тръбите не се чува и звук, камо ли да се затоплят.

Тоя път и няколко ракии не помогнаха да вляза в графата „panem et circenses“. На сайта на „Топлофикация“ Велико Търново си стоеше старото съобщение. Кажи-речи една трета от частта на старата столица, отоплявана централно, щеше да е лишена от услугата, за която си плаща пребогато, заради „авариен ремонт“. Днес обаче срокът на ремонта изтичаше и потърсих контакти с тях, за да получа информация като съвестен потребител. Да, ама кОр! Имам предвид „Грешка 404“. Но пък имаше дежурен телефон, на който, за сметка на това, не ми вдигна никой.

Прегледах възможните варианти за „…и на вас да ви евама*ката“ няколко пъти, но не открих. „Топлофикация“ Велико Търново не са служители на държавата, респективно на гражданите, те са самодръжци. И на хляба, и на зрелищата. Сатрапи, които не дължат обяснение никому.

На сутринта звъннах пак. И какво мислите? На дежурния телефон вдигна не особено заинтересован, но за сметка на това богопоставен служител. Той бил в командната зала и задължението му било да следи температурите, изобщо нямал информация за развитието на аварийния ремонт. Троснато обясни, че сега било събота, почивен ден. Само той и още един били на работа (разбирай, играят сантасе).

На аргументите, че сме съвестни платци и просто искаме да получаваме услугата, за която сме получили реципрочен ангажимент, получих търпеливо мълчание. Също и на заканите за съд. Най-много обаче ми хареса „Ами, не е ясно точно кога…“. На девети декември не искаш да получаваш такъв отговор за елементарно нещо в ЕС през XXIвек.

Особено, когато на следващия ден пътуваш за половин месец извън града, за да се срещаш с читатели на Панаира на книгата и по няколко представяния. Няма значение. И за Луната да пътуваш, пак ще ти е битийно, защото (поне)  половината ти ум ще е при жена ти и децата ти. И не само, защото изпитваш желание да си при тях час по-скоро. А и поради причина, че си безсилен, тъй като елементарните ви хлябове са превърнати в зрелища от простичкото „Ами, не е ясно точно кога…“. В тоталитарните държави е така. И така си остава, докато стискаш палци парното да дойде час по-скоро, вместо да вземеш сопата, напук на всички панаири…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

5 knigi

Новата "Иваил цар", книга втора, заедно с книга първа и със Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...") може да си поръчате за 67 лв. вместо на редовната цена 73 лв. за петте книги.

Ако пък искате да прочетете само един от Иваиловците плюс трите части на Северозападната трилогия, общата цена е 53 вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

И нека свободното тъ(р)гуване започне сега!

papki

Не можах да схвана каква е тая цялата драма покрай Търговския регистър. Не можело по електронен път, пък не можело и на гише… И какво пък, та сте се развикали из всички социални мрежи, където все още не сте блокирани?

Вижте, в България пенсионерите не са малка част от населението. Същото важи и за „трайно безработните“, както обикновено наричаме маргиналите, клошпънковете, ДС агентите, децата и внуците им. И в държавната администрация хич не работят малко хора, съгласете се.

Прочети още...

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

b-16.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...