Приказка с тъжно начало и още по-тъжен край

Няма да обяснявам на никого кой е 25-годишният охранител Даниел Тасев и как „загина“ при „нелеп инцидент“. Никакво намерение нямам и да споделям мнението си за обединената патриотка Султанка Петрова. Едва ли е важно за някого, че фирмата, която „ремонтира“ Партийния дом е подхвърляна като горещ картоф от ръцете на един член на семейството ѝ в ръцете на друг, докато се окаже собственост на „бащата на внуците ми“.

Може и да прозвучи безсърдечно, но този инцидент изобщо не е инцидент в изначалния смисъл на думата. И не само това. Той ще се повтаря отново и отново во веки веков. Време е да го проумеем – България не е държава. България е територия, на която различни мафиотски и шуро-баджанашки клики си разпределят капитала, който успеят да усвоят от данъците на балъците, европейските фондове и каналите за внос-износ на психоделични вещества, никотинови продукти, субекти, предлагащи платена любов и… а, да щях да забравя това, което лично мен най-много ме боли по чисто субективни причини – поголовно осакатяване на гори.

Султанка си е Султанка. Ако не е тя, други султани има колкото искаш. По селията има онбашия, по градовете – дерибейове, каквото си поискаш, всичко можеш да видиш на територията. Близо петте века османска власт по земите ми са заложили нещо, което трите четвърти век (ако някой каже, че комунизмът е свален през 89-а, е по-кух и от гнил дънер) власт на мандраджийските обирници развиха до съвършенство. Тук, за да успееш, трябва да си човек на Някого или поне да си приятел, братовчед, съсед на Някого. Иначе единственият начин е да дадеш рушвет, колкото е нужно и където е нужно или да хващаш терминалите. А, има и друг – да си седиш с преклонена главица и да го караш в мизерия и скотщина, защото сабя не я реже. Но нека ви разкажа една приказка, мили деца.

Имало едно време една Султанка. Тя била обединен и убеден патриот. Тя била част от едно общество с размити ценности и висока пропускливост що се отнася до „ти знаеш ли кой е вуйчо ми!?“. Царят бил от селяшки (не селски; разликата е огромна) произход, но се издигнал до „всички тука парлеву франсе“ и се срещал с най-големите владетели на изток и на запад, на север и на юг. Особено на североизток и на юг от Балтийското море, но и на югоизток не пропускал да препуска с правителствения самолет, дума да няма.

Добре, но царският трон постоянно се клател и на него му била нужна подложка за да го закрепи. Чудил се дълго, всъщност, кратко било, в натюрела му не било да се колебае, каквато и глупост да му е дошла в главата, та взел обединената патриотка Султанка и всички обединени русофили, опа, патриоти, за съюзници срещу всенародната любов.

Били се сбрали русофили от всички страни и се обединили родолюбиво, следвайки отколешна комунистическа директива. Всички те обаче знаели колко дълбоко султанът от Банкя бърка в кацата с меда, та не се забавили да започнат да му извиват ръцете, а и, поради не особено силна воля да се борят за бъдещето на България, а най-паче за това с какво да напълнят собствения си дирник, да се карат помежду си. За кокала, то се знае.

Та, един от тия патриоти била Султанка. Тя нямала никакво съществено различие с останалите от кликата си, ако изключим, че не се било видяло или чуло да е със свръххолестерол, свръхнаркоза или свръхслабоумие. Обикновените будали, които подкрепяли подложката на Султана от Банкя, не били виновни с нищо, освен с наивността си.

Това обаче не променяло нищо. Русофилстващите псевдопатриоти по висините си делели имамбаялдъто с банкенския султан, а това, че се чуло за далаверите на Султанка, довели до трагичния инцидент с някакъв си Даниел Тасев, било чудо за три дни. Като всичко в тази държава с отдавна увехнало величие, в която всички са „три дена всички пили, яли и се веселили“. И така до следващите три дни…

P.S. Но, нека си седим мирни, че не би да видим чудо, мили деца. Защото иначе трябва да са и банкенският султан, и Султанка, и Москов, и още хиляди онбашии, дерибеи и султанчета по затворите…