БОЛЯРИ В РЕЖИМ НА ГОТОВНОСТ

parno

Археологическите извори твърдят, че по време на Първата българска държава в Плиска, тогавашната столица, имало не само канализационна система, но и бани, пък и дворецът бил топлофициран чрез хитроумна система от тръби, които отвеждали загретия в подземията въздух до покоите на благородниците и на владетеля.

Сега, може и да кажете, че търновлии не живеят в Плиска, но пък аз съвсем спокойно ще ви отвърна, че не е VII век. Нито пък VIII. В XXI не се прави така. Състоянието във Велико Търново е неприемливо и с радост и прискърбие ще ви обясня защо.

 

Няма топличко. Това не ме притеснява, поне не и физически. Цяло лято чакам зимата. Но не съм само аз в Търново. Там са жена ми, децата ми, а и десетки хиляди хора, които се отопляват чрез „Топлофикация“. „Отопляват“ е силна дума. Твърде силна за конкретната ситуация.

Нека да съм сравнително конкретен. В Европейския съюз. В страна, където по документи плащаш и получаваш услуга срещу парите си. В областен град. Да, но това, което се случва, е продължително държане на фалически символ в едната ръка и на сметка за парно в другата. Не се съмнявайте, и в двата случая очите са разширени и се премятат насам-натам като полуслепи диви котета.

Сметката стряска първо, преди да си усетил температурата на „ребрата“. „Не, няма как да е толкова!“, сигурен си, но гледаш, гледаш и се убеждаваш, че не си прав. От „Топлофикация“ са прави. Пак пипаш радиатора с пръсти, в които има повече студ, отколкото недоверие. Може и обратното, зависи от душевното ти състояние.

 

Не, радиаторите не са особено топли. Даже хич не са топли, а вече са минали две седмици, откакто синоптиците на БАН казаха, че тц!, свърши циганското лято и трябва да се подготвяме да ни натисне така чаканата от мен и толкова мразената от повечето хора зима. Е, зима не дойде, ако изключим няколкото снежинки, които се превърнаха почти моментално в кална, сивокафява киша, но пък студ си има, няма какво да отричаме.

Според законите след определен срок с температура под определената трябва да има определено парно отопление, доставено от определени умници, съблюдаващи задължението да поддържат системите срещу заплащането, което получават, бидейки държавни служители. Дотук всичко изглежда сравнително ясно, но почти всички държавни служители в България могат единствено да хабят на халост парите на данъкоплатците, но не и да вършат задълженията си съвестно.
До преди няколко седмици нямаше топла вода. Отново от „Топлофикация“. Попсувах както си мога могъщо, жената ходи до шибаната им централа. Като да чакаш от умрял писмо. Оставете другото, оказа се, че и разни сметки за месеци, в които не сме си и стъпвали в апартамента, имаме.

Минахме на бойлер. От немай къде. Защото от работа и деца все пак не ни остава време, колкото и лицемерно да звучи, особено на тия без работа и деца. Поне електричество имаме. Все още. Е, с топлата вода се примирихме

Но, колкото и обаждания, посещения на място… не, парното не дойде. Всъщност, кривя си душата. Че има парно, има. Представете си препечена филия. На тостер препечена. Представете си, че я пипате десетина минути, след като сте я махнали от този така гениален електрически уред. Е, толкова топло е най-загрятото „ребро“ на радиаторите.
Осъзнавам, че писанието ми е свръхбитийно. Осъзнавам и че е пределно показващо оскотяването на народонаселението, от което съм неделима част. Осъзнавам обаче, че и няма нищо стряскащо в това. Моуст уонтед? Слави и Баце? Веселина?

Ами, не. Мен ме дразни, че като се прибера от обиколките си насам и натам, за да представям книгите си, у нас няма това, за което съм си платил, а жена ми и децата ми са мръзнали.

Осъзнавам, че не е много възвишено, но, повтарям – не ме кефи жена ми и децата ми мръзнат, а търновската „Топлофикация“ да харчи част от данъците ми. При все, че не съм болярин, а приходящ северозападен индивид, не ми отърва и, в качеството си на такъв, съм сериозен в намерението си да съм отзад в аналното съвокупление със споменатото дружество. Знам, че си говоря на вятъра, тъй като свинските черва са навързани, но какво от това? Ако десетина се разгневим, след нас ще се вдигнат стотина. После още. Положителният пример е заразителен. Както и отрицателният. Само че повече…


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

b-002.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...