ДЮНИ, АМА СЛЕД ВЕК-ДВА

duni

– Не, така никакви гаджета няма да дойдат… – Концесий Ваньо вярваше на интуицията си безпрекословно. – Каква гледка е това? Само пясъчни грамади. Ще се обадя на Манол и ще решим проблема.

Концесий Ваньо си имаше своите обстоятелства. Вече четвърти купон в луксозната му вила се пре*баваше заради шибаните дюни. Той беше сигурен, че никой не идва само заради тях. Иначе каква би била причината? Той беше слънчев човек, симпатичен на вид, с почтен бизнес и…, абе, като цяло, излъчваше положителна енергия по всички паралели и параграфи.

Манол Пазвантоолу не се забави много. Все пак сделката беше примамлива и щеше да му донесе минимум две минимални работни заплати само за ден. За човек без особено богато CV това си е все нещо, няма как да не се съгласите.

– Хайде, сядай да пием по едно кафенце на верандата и да гледаме изгрева – покани госта си Концесий. – Виж колко е хубаво времето днес.

– Ама, то от верандата ти изгрева не се вижда – Манол Пазвантоолу Багериста не знаеше къде да скрие ръцете си. Все пак говореше с един от най-големите батки по Южното Черноморие. Това му беше психологически травмиращ момент, макар и да се явяваше племенник на кмета на село на няма и час път пеша от Созопол, известно със замъка си, където батките колеха и бесеха вече десетилетия наред.

 

– Точно заради това съм те викнал – изсумтя Ваньо и се отпусна в креслото, кръстосвайки крак върху крак. – Не искаш и да знаеш колко пари потроших по тоя плаж, по тая вила, а сега някаква си геодезка, геодезичка или какво се казва там, няма да ми позволява да подравня тук, за да мога да си гледам морето, да си направя джакузи и да си каня мадами на гости.

– Те пясъчните дюни се оформят бавно, векове им трябват – осмели се да вземе отношение Манол. – Чел съм малко по темата. Бели понтийски дюни се водят. Наказуемо е да ги буташ. Недей. Ще вдигнем караваната по-високо и всичко ще е наред. Имам приятели от строителния бранш, ще го направят за нула време.

– Приготвил съм ви по един бон, на теб и на другия багерист, не мога да се сетя за името му… – Концесий Ваньо сбърчи вежди, за да се престори, че се опитва да си възстанови информация, която даже и в хипоталамуса му не беше намерила място и се беше свлякла по гръбначния му мозък, та чак до дебелото черво още, когато онзи му се представи преди няколко седмици.

– Няма значение, той е още дете, не могат да го съдят – отговори тихо Пазвантоолу Багеристо. – Но мен могат.

– Да ти припомням ли колко съм направил за теб? – Ваньо Концесий изпи остатъка от кафето си на един път и рязко подскочи от мястото си, за да се вгледа в дюните със злоба, каквато дори Хитлер и Сталин не бяха изпитвали помежду си.

– Не – отвърна Манол и също кротко допи кафето си, преди да отвърне. – Недей. Така си казал, така ще постъпя.

– Парите са в два плика на масата, действайте! – засмя се под мустак Ваньо. За пореден път печелеше, прегазваше, мачкаше, налагаше волята си.

– До довечера ще сме ти разчистили гледка – рече Манол Пазвантоолу Багеристо на излизане. – Но, ако после има проблеми, да не излезе, че ние сме виновни, а ти да си измиеш ръцете?

– Кога съм го правил? – отскубна се от перилата на своеобразната веранда Концесий. Видимо беше или побеснял, или в абстиненция. Трепереше от глава до пети.

– Винаги – отговори Багеристо и побърза да се насочи към изхода.

– Ако не искате да ви глобя, да сте готови до залез слънце! – гласът на Ваньо все пак успя да го настигне. – А слънцето по това време на годината залязва доста рано, нали знаеш?

– Знам, всичко знам…

Някои приказки имат хубав край, освен, ако не са на Ханс Кристиан Андерсен, мили деца. Ваньо Концесий можа да си види залеза, без да му пречат досадните бели понтийски дюни, Манол Пазвантоолу Багеристо и тайнственият му ортак си взеха хилядарките, а караваната, която, за да обогатим текста си и внушението от него през цялото време наричаме „вила“, си е още там. За разлика от дюните, чието формиране може и столетия да отнема, но заравняването им е въпрос на броени часове. Тези приказки са андерсенови. Единственото необходимо условие е да не си сред шестте милиарда най-умни хора на света и да имаш някой лев…


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

koleda-06-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...