ВЛАК ЗА НИКЪДЕ

geshev kasket

Качвам се вчера на влак. Навън пролет, вътре – парното го докарва на либийско лято. Нищо, свикнали сме. Сядам в едно купе, след като учтиво съм поздравил тримата му разгърдени, зачервени обитатели и съм попитал за свободно място.

Една жена на около четиресет, наборка, но изглеждаща значително по-млада от мен, най-малкото поради това, че е представителка на „противоположния пол“, боядисала си е посребрените кичури в гарвановочерно, не е брадясала и някак е пропуснала да влезе в зимна телесна форма. Другите двама са представители на междугалактическия БДЖ пътник. Мъж и жена, явно семейство (съдейки по картечните откоси мъдрост, която тя сипе върху него, без да си поеме въздух). Със сигурност в следпенсионна възраст, Ако е доверим на поведението и най-вече на старателно поддържаното им, вехто облекло.

Той упорито се опитва да се съсредоточи върху кръстословицата, която е поставил на минималистичното подобие на масичка под прозореца в купето. Вече се здрачава, а оная не спира да му опява, че веднъж в годината ходели в София при децата и внуците, че са забравили да вземат още няколко буркана, че, че, че…

Човекът държи химикала с треперещи пръсти на милиметри над кръстословицата и пуфти от време на време, като й мята коси погледи с тайната надежда да я накара да млъкне и да го остави да се съсредоточи. Лелката обаче си ломоти здравата, а неусетно е минал половин час, откакто съм се качил. Наборката не издържа на какофонията, става, взема си солидната дамска чанта, палтото от кафява кожа и напуска купето, изръмжавайки нещо като „Сбогом, дано горите в ада!“; поне така съдя от тона й, иначе и думичка не й разбрах. Не разбрах и какво сме й направили ние с чичката, за да заслужим такова неприязнено отношение, но това е друга тема.

Набързо забравих за наборката и пренебрежителното й отношение. Кой знае какви лични проблеми си има, та да е толкова лесно избухлива. Отново се опитах да игнорирам неспиращото дърдорене на възрастната жена и внимателно протегнах врат към кръстословицата. Винаги съм бил любител на тази заигравка. Особено, когато имам време за убиване, а БДЖ е идеалното място за това, съгласете се с мен.

Всичко беше попълнено, ако изключим четирите празни квадратчета, разположени точно в средата. Водоравно, хоризонтално, както искате го наречете. Три празни, след тях К, У, Р, О и накрая още едно празно. Липсващите не се засичаха с нито една дума, а още по-голямата беда беше, че заради растоянието помежду ни не можех да видя условието на загадката, колкото и да напрягах зрението си.

Тъкмо се опитвах да се абстрахирам от безкрайната тирада на жената, която вече едва си вземаше дъх и гласът й често преминаваше в кресчендо, когато чичото изръмжа под мустак и, без да казва и дума, се пресегна към празното място до себе си, сграбчи старателно поставения там каскет си и удари с него по масичката така, че вестникът с кръстословицата направи колеблив опит да полети, но в крайна сметка се прислони току пред краката ми.

Айде, стига съм я наричал „лелка“, бабката млъкна на момента и инстинктивно се сви в ъгъла, а аз машинално се наведох и подадох вестника към човека с химикала, като междувременно не пропуснах да метна едно око върху условието на липсващата дума. Той го взе и ми кимна в знак на благодарност с малко крива усмивка.

След това всеки пое по собствените си задачи, макар и да не мърдахме от местата си. Бабката седеше на тръни, навита като пружинка и само чакаше да намери и най-малкия повод, за да премине в контраофанзива, мъжът й невъзмутимо се залепи на прозореца, взирайки се в четирите липсващи букви, макар и мракът да се сгъстяваше, а в купето ни (о, какъв шок!) да нямаше осветление. Аз пък, от своя страна, за собствен ужас не се сещах за нищичко, което да пасва. „Служител на закона“ с осем букви. Първите три празни, после К, У, Р, О и още една празна…

Когато жената най-после беше млъкнала, осигурявайки блаженство на сетивата ни, бяхме бая напреднали с пътя и ми оставаха петнайсетина минути до крайната гара. Нищичко обаче не ми хрумна в главата, колкото и да си напрягах заврелия от жегата в купето мозък.

В крайна сметка нарамих раницата, поздравих, със сигурност по-учтиво от наборката преди малко, и хукнах да паля цигара преди поредната смяна на влак. Обаче често се случва и това. Проблясък, когато най не очаквах. Забързах по калния перон, за да не изпусна влака, от който бях слязъл, и трескаво потропах на прозореца на купето, в което се потях до преди минута.

–          Реших я, младежо! – за моя най-голяма изненада чичката отвори прозореца и се развика с триумфално изражение, размахвайки в едната си ръка вестника, а в другата – каскета.

–          Про… – подхванах аз, но локомотивът забумка тежко и тромаво отнесе влака, заедно с думите ми.

Чичката пак изпусна вестника си и, след поредния плах опит да полети, той пльосна на калния перон в краката ми. Наведох се и го вдигнах. Извадих химикал от вътрешния си джоб и понечих да довърша думата, но внезапно духна леден вятър и сякаш прогони от главата ми всичката жега, дето беше насъбрал мозъкът ми в купето.

„Няма смисъл. Няма как да е това верният отговор“, заключих, докато палех цигара. Смачках вестника и го метнах в най-близкото кошче.

Снимка: „Служител на закона“ с осем букви. Булфото ©

---

Текстът е публикуван в Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

6 knigi a

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

БИКОВ БЕЗМИЛОСТНО РАЗОБЛИЧИ КОРУПЦИЯТА В ЗАПАДНИТЕ МЕДИИ!

toma bikov

Нали обективността изисква да се анализират всички гледни точки, та седя и си мисля. Ами, ако депутатът от ГЕРБ Тома Биков е прав? Кой пък казва, че западните медии са неподкупни? Някой е извадил едни пачки от тайно нощно шкафче, занесъл ги е на „Шпигел“, „Политико“ и цялата там плеяда прехвалени и уважавани вестници и воала! Те ти, брате, цела кампания срещу ГЕРБ! Яростна, безочлива, безцеремонна и неблагодарна.

Прочети още...
 

Снимки

petar-petrov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...