Не фелен булгаришен!

Те тоа те убавец Ставри Ситнио бил активен борец срещу фашизъмъ. Демек качил се на осми септември четиресе и четвръта у Балканьо, изкарал една нош на дзиндзириканье и на девети слетел заедно с партизаньете у село, та да приемнуйе аплодисментете и почестете.
Така и станало. Нарогнята влас го уредила на убаво место, канцеларска работа, мекечко кресло и никой го не занимуйе с нищо. Нищо че не могъл да раздели на две магарета сено. Цел ден гони секретаркята я за шпек, я за шише винцок, я я пощипва по сгоднио дирник. А она тръпи. Оти и она е на топлечко, оти сичко е у името на градежо на комунизъма. Светлио комунизъм...

Минало се там ебем ли го колко време и Нарогнята влас решила да даде йоще от тепсията на наш Ставри. Изпратила го на командеровкя у ГДР-то. Он бил полуграмотен, та и на блъгарски не можел да се опраа, па камо ли на немски. Кво е правил там, я не мом да ви каем. Само знам, че стоял два месеци и коги се прибрал бил забраил блъгарски.
Улата у селскио оремаг, отоди до тезгяо и само сочи и мъца нещо, дека и Ангела Меркел, па и папата не мое да го разбере. И сочи. Сочи с пръс кво сака. Кръчмаро му сипва, кво да праи. Ли са от едно село, другите ора одат при ньего, питат го кък е минало по чужбинята, а он само мирва и показва с ръце, че не сфача.
Иначе един изтупан, да ти не е у памет. Едни кожени батуше, високи до колената. Един шлифер, пак кожен, до глезеньете. И каскето, малиии, каскето. Плъна шестица за сроко ви каам. Обработен за стра свински бокс, ония шевове, ония чудесии. Красота! И йозгоре един пискюл, да го еба и ньего.
Абе, с неколко думи, на Ситнио му порасла работата. Улене у оремаго важно-важно, стъпиня тежко със свите си шеесе и пет кила, гледа срашно поди козирката на каскето. Седне с кожените си дреи на самостоятелна маса, пине, праи се, че не познава никой, вика "Не фел булгаришен", ако некой го заприказва... После се дига пак важно-важно и кой откъде е.
Добре, ама те, у селото имало и един Стоимен. Скромен и работлив човек, ама серт, та знаа ли се. И он седел самечък на маса. Най у дъното на оремаго, у сумрако, не приказвал с никой. Секи ден доваждал след работа. Жена му умрела млада, немал дечор, та да си отули мукуту с неко и друго мастичку. После се дига, фръга точно пари на тезгяйо и си бега. Бил стриктен и на работа, и като човек. При ньего немало тън-мън. Връши кво требе, пине си и айде дом. Режимо му бил по-точен от часовнико на онаа наклесена английска кула, знаате я.
Та така. Една вечер, зимаска било, кюмбето, от ония кръглите вареле с туч йозгоре, дека са били модерни през седемдесете, па и после, си бумка яката, а Стоимен юя последнуту мастику за таа вечер. У кръчмата имало десетина човека, ама вече понапити.
И те ти го те Ставри Ситнио. Улаза наперен като джинка, сочи там нещо по рафтовете, зима си поръчкята и айде на ньеговата си маса. Баш до кюмбето, усреди оремаго. Ваньо Ребренио се бил понафукал повек и отишел при ньего. Седнал и си подал чашлето напредоска:
- А, наздраве бе, Ставри!
Оня се изврътел на другята стрън и се загледал у таваня.
- Не фел булгаришен! - казал важно и кръстосал крак връз крак.
- Ей, мани се не праи на откачен, да те еба! Кой ше ти поверва, че си забраил езико за два месеци!
- Не фел булгаришен! - повторил урбулешката Ситнио и посочил с глава на Ваньо да се маиня от при ньего.
Тогива от масата у дъното се изпраил Стоимен. За пръв път ората у кръчмата го видели ядосан. Он емоции не показуйел никогиж. Съг обаче чеюстите му се били стегнали, а кокайчетата на пръстете му попуквали, стиснати у песница.
Коги стигнал он до кюмбето, зел машата и спокойно маанал тучо. После резко се обрънал къде озадачено гедащио Ставри, с бръзо движенее му смъкнал каскето йозглави и го запофичил у огино. Па зел та врънал тучо на местото му и се утренчил у Ситнио.
Целата кръчма онемела. Неколко секундечки свите мирвали. После Ставри се осеферил и подскочил като петел на жежки лайна:
- Кво праиш, бе!
Стоимен се засмел, ама само с уста, не и с очи, и се обадил с дрезгавио си глас.
- Аааа, знаял си блъгарски значи!
После си излезнал у декемврийската вирушкя навънка, се едно нищо не е станало. Даже и вефтата си ватенкя не закопчал, да го еба...

---

Ако сте пропущили некое от книжлетата на Торлака ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Иваил цар", книга първа и книга втора, мое да компенсирате тоа голем пропуск те ТУКА те.