Гроздобер

grozdober

Я съм се родил по гроздобер. Мое и зарди тва толко да се плашим да не би да земе да ми остане празна чашата, немам представа, мое и зарди друго да е, ама ми не е тва приказката. Коги е забременела с мене, макье ми е била осенмаесегодишна , тамън оженила се за дивио торлак, допълнително закален у минно-геоложкио техникум у Перник и у тамошната боксьорска школа, къде по настоящем ми е баща, и ич й не е било лесно. Он й казал (предполагам, че на майтап, ама оно с ньего никогиж се не знае), че ако не роди до една годин, й сбира багажо и тъпъра, тъпъра, та у тех.

Женицата прифанала, кво да праи? И почнала да язди магарета по ливади с ебем ти наклоно, да се кикерчи по ябълки и да рипа от тех, да пада по мерденьо… Кво се сетиш, само и само да ме пробва дали съм със здрава семка. Я обаче не съм се дал и съм се родил три дена след годежо им, дека у Северозападо му се вика пристануша и, кой знае що, се тачи повече и от сватбата. Я си имам теория и за тва, кък за сичко на тоа свет, ама айде да се не отплесваме, кво ше каете, а?
И те. Навремило да се пръквам на тоа сбръкан свет и, понеже се очертавало да съм пръвио унук на деда ми Кольо, баща ми оишел при ньего и му казал, че сака да ме кръсти на ньего.
- Ооо, нема! Мойто име е дръто и грозно! - казал дедо Никола. Бог да го прости, дано е добре там, къде е, оти я по-таферен човек мое и да не съм срещал.
- Добре тогава… - рекъл Старшията и заминал за Градо да ме чека.
Почекал бая. С таа голема глава и макя пръвескиня съм излазал триесе и седам часа, ако се не лъжем. Закарали ме у Говежда да ме покаат на боба ми и деда ми. Они ги нема дом. Старшията веднъга се сетил къде са. Ние у Балканьо си береме грозгьето по-късно от доле у Пойето. Де, ако мое да сбере повечко слънце, да натрупа още некой градус захарнус, те така, за упойка по-силна.

grozdober

Лозето ни беше на един сипавичав баир с южно изложенее. Големо, убаво лозе, да ти се прекине кръсто, додек го обереш. С едно убаво дръво у среди, да се скуташ, та да те не прекине слънцето, додек го окопваш летоска.
И те ме те мене. Още не знам на кой свет съм, увит у едно одеяло, та само носо ми се види (оно колко да е било нос ми кажете?). На гроздобер.
- Айде, честит ти унук, татко! – рекъл Старшията.
Деда ми се изпраил изподи гижата, къде сбирал непокорните зръна бел отел и очите му светнали, като видел вързопо. Собствено, я.
- О, да е живо и здраво, да ияди! – очите му кък си светели, така и текнали – Кво е?
- Мъжко…
- А кък го кръстихте?
- Стоян. На майка.
- Да бе! – освен светък и влага, у очите му се появила и неква доза учудванье.
- Е, те! – Старшията див на кукуружянка, отишел до деда ми и му показал акто за ражданье. Стоян Петров Николов.
У очите на дедо вече немало нищо. Изпразнили се и он се облегнал на колецо на гижата, та да се не срине наземи. Понекогиж, като се праиш на ощипана мома, така се получава. Ората приемат буквално думите ти и не кръщават пръвороднио ти унук на тебе.
У другио край на лозето на боба ми Стоянка очите светнали и текнали. Та така.

Я съм роден по гроздобер. Името се не затри. Чича ми кръсти братовчед ми Николай.

А деда ми Кольо и боба ми Стоянка ме учуваа през пръвите пет години от живото ми. Най-влъшебните ми години. И съм сигурен, че не са обичали никой друг повече от мене. И я не съм обичал никой друг повече от тех, преди да ми се родат моите сътвере, дзверове, вепъре, животни. Петър, Никола и Боян. Забележете средното име. Старомодно ли е дедо? Триесе години по-късно на мене не ми се виде старомодно. Бог да ви прости с баба Стоянка, а я съм роден по гроздобер…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-015-b.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...