Тишината на самотата

half moon

Знам, знам, не е особено джендърско, политкоректно, а също така не е патриархално и главосемейно. Но го обичам. Обичам тези два месеца, които прекарвам през лятото в планинско село, защото отмиват, остъргват всичко прогнило от кожата, сетивата и най-вече от душата ми. Мразя самотата, страхувам се от нея, точно толкова колкото я обичам и приласкавам, но е част от характера ми, не мога да избягам от нея.

Е, през нощите тук не е така. Самотата, когато всички спят, обгрижени (разбира се, аз не съм обгрижващият, с гърбината си поемам само тежките удари, за детайлите се грижи друг човек - няма да казвам кой е, който се сетил, сетил се), нахранени, завити, изморени от емоциите на деня, а аз седя и слушам нищото, са най-вълшебните, които някога съм преживявал. Е, ако не съм между краката на жена си.

Знам, че трябва да спя, тъй като съм се разглобил на парчета. Знам, че утре трябва да свърша неща по двора. Но седя и слушам тишината на самотата. Не мърдам. Освен за да стана, да погледна звездите и да се изпикая в задния двор, защото не ми се влиза в къщата, вътрешният пикалник е за децата и жената, аз в тоалетна чиния мога да си пикая и в град.

Искам да слушам тишината на самотата и звуците от босите ми крака, шляпащи по плочника, от струята, плискаща се в треволяка, ми причиняват чак физическа болка. Не се шегувам.

Искам си самотата и тишината. С времето свикнах с тях. Свикнах с инсомнията и кошмарите ѝ. Имаше време, когато инсомнията ме плашеше, признавам. И сега ме плаши, но все по-рядко, вече не се чудя как да я овладея.

Не е лесно, признавам. В самотата и тишината чета, пиша, занимавам се с физически упражнения или седя под звездите и консумирам спиртни напитки, разредени с никотинови изделия. Според случая. Понякога съчетавам, понякога се конкретизирам. Ама наистина се конкретизирам, не правя компромиси. И забравям за всичко останало. Денят е минал, друг ще дойде.

Луната е половинка. Месечина. Има-няма шест-седем звезди на небето да се виждат. Другите са скрити, защото БАН са казали, че ще е облачно в Северозападна България и са познали. Нека. Нека да е облачно. Нека да вали. Нека да има повече за косене в задния двор и „долното селище“. Нека.

Това е утре. Това е, когато се съмне. Сега с мен са самотата и тишината.

Утре ще си имам край себе си моето момиче и момчетата си. Ще има кой да ми мрънка за това, да ми иска онова, да ми казва как не трябва, как трябва, кое, защо, какво… Да ме погали, да мине покрай мен с неподражаемата си фина походка, да ми се хвърли на врата, да ми направи сърдита физиономия, да ме накара да му изкарам колелото, да му дам федербала, да му скова пейка за горската къща, да ме събуди двайсетина минути, след като съм заспал…

А аз ще се скрия в задния двор да го окося. Не, никакви моторни коси. Ще я наклепам, както правеше дядо ми. Ще я сложа на косилото. Ще я мина с бруса. Обожавам тоя звук. И ще подкарам „изместо“.

След това ще отидем с жената и децата за един топъл селски хляб и ще се изкъпем в плиткия вир, че дъждовете са отнесли пищежите на по-дълбоките. Няма два дена, откакто съм се прибрал, но усещам как от плещите ми пада с гръмоловна сила напрежението на предишните десет месеца.

И довечера – първа скара за сезона.

Завиждайте!


Ако ви се чете още от Торлака, може да погледнете в раздела Разкази. А ако сте пропуснали някоя от петте му книги, може да наваксате в нашия Магазин.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

viktor-savakov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...