Когато загубих...

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена, първо псувах Вселената. На майка.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена, ги обвинявах какво са ми причинили. Те. Лично те!

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена, си казах, че аз съм виновен за случилото се. Невинаги съм бил добър син, невинаги съм бил добър батко.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена, не спах. Имам предвид, че не спах крепко, иначе спах, в това няма спор, но сънят не е да припаднеш омаломощен.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена ми представляваше трудност да стана от леглото, за да се изпикая.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена, всяка хапка ми костваше сизифови усилия. Всяка една. Така или иначе, през лятото не съм особено ящен, но в конкретния случай гърлото ми е като на Игуасу антиподът.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена, пресъхнах, за разлика от Игуасу. Или Нил, Амазонка, Дунав… Така пресъхнах, че почти не ревах. Е, ревах, де, няма как да не си призная. Ревах в двора, ревах в плевнята, ревах на терасата, ревах навсякъде, където можех да се скрия в родовата ни къща, в която се опитвам да се закротя за няколко седмици през летата и да съчетавам работата си с детството, което мечтая да притежават малчуганите ми.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена не се държах добре с децата си. Не се държах добре с майка им. Не се държах добре със себе си. Най не добре обаче се държах с оплаквачките и се гордея с това. Може единственото смислено нещо, което направих през тия три дена, беше, че ги накарах да си спестят поне малко от съветите, мрънканиците и опяванията. И го направих по моя си начин, който не е най-толерантният на света.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена отнесох толкова яки шамари, че още ми пищят ушите. Тренирал съм бойни спортове, както в спортни зали, така и по улици и кръчми, та не е да не се е случвало да ме удрят, но такова маваши гери, последвано от ъперкът не бях си и представял, че мога да получа.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена съм в нокдаун, но не съм в нокаут. Ушите ми пищят, главата ми е замаяна, по устата ми още не е избледнял вкусът на ледените им чела. Спомням си всяко едно докосване, усмивка, глупост, усилие, постижение или провал, които сме имали заедно. Спомням си и редките моменти на безвремие, които сме си позволявали, защото в нашия род всичко се прави урбулешката. За който не знае, това значи, че „кое‘ е лесно, не е интересно“.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена разбрах какво е да загубиш част от себе си и колко е трудно да оцелееш след това. Но, знаете ли, във всяко лошо има и нещо хубаво.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена шамарите ме накараха да спра да псувам Вселената и да проумея с тъпата си тиква колко е важно да си с близките си и как битовизмите ни карат да забравяме същината. Да забравяме, че никой от нас не е донесъл, не е отнесъл, не е свършил всичката работа на света и не е мерилото за нещата.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена се приземих. Поне за мъничко. Защото в природата на човека е да се напъва за пепел и плява. И това превръща света в ад.

Брат ми и баща ми вече не са в ада. Те не се напъват, не се кахърят, не бият с вятърни мелници. Те са души, освободени от тленното.

Айде, че се разприказвах сълзливо…