Доле ръцете от Кобилкина!

Обикновено я съм сред обичайните заподозрени, коги е да се пишат некви простотии по адрес на публични личнусти. Кой ли не съм наранил – оно са политици, общественици, ора на изкуството, секви пишман специалисте у знайни и незнайни  областе на живото… Ама тоа път ше се изпраим като Матросов на амбразурата и ше изревем с плъни гръди „За Наталия Кобилкина или добро, или нищо!“.

Е, оно ми писна на дедовио значи! Жената само таферни работи прикаа, отпрая недвусмислени посланеа за либоф, безразборно мандръсанье у сички отверстеа и йоще нещо, а вие я напраихте на пет стотинки. Айде олам!

От камара време се дразним на простотиите, къде четем по ньйон адрес, ама вече не издръжах. Днеска издзаранка се дигам и по стар навик след къпаньето и пръвата рикиа, улатам у Клюкарнико. И кво да видим? Пак подета злостна кампанеа срещу таа мома. Она била казала, че ако секи мъж се буди (я го разбирам бива събуждан) с френска либоф, свето ше бъде млого по-убаво место с млого по-малко агресеа. И тия гадове хиените, дека не получават нужната доза сутрешни орални ласки, веднъга се нафрълили връз ньеа като гладен циганин на джанарка.

Да била дошла да поработи за спаданьето на агресеата нги. Лично на тех, видите ли, що не моат самечки да си намерат некоя сгодна мома да нги връти минети. Да не знаа млого, оти не било прилично да се прикаа с плъни уста. Да почне да води курсове за начинаещи свиркаджиики и кво ли йоще не. Абе, секви думи без закони са й думали на таа светиня на разкрепостеното гнявенье.

Ей, кавали, да остаите женицата на мира, че не знам дали ме разбирате! Нема по-добър старт на деньо от една сутрешна тромпетчица. Показва емпатия, грижа за партньоро, либоф и лично отношенее. Затва и води до хармонеа. И у отношенеата, и у личнустен, ако щете душевен план.

Некой ше кае „Ама оно същото важи и за лиз-близ, па и за доброто старо ебанье…“. Да, ама не е верно и Кобилкина йоще еднъж показва завидна ерудицеа и тънък усет къде сексуалнио живот. Лизаньето и ебаньето са млого по-интимни работи от една нищо и никаква свирка. Демек, изискват повече подготовка, определено настроенее, ухажванье, тинтири-минтири. При духаньето не е така. Единио подава, другата заапва и додек да виаш работата опечена.

Една талантлива мома с достатъчно опит и въображенее би могла да извръти тва начинанее за неколко минути, да изплакне усната кухина и да знаа, че е свръшила богоугодно дело, къде ше помогне макар и манку свето да стане по-добро место за живеенье. И нищо нема да й стане, никой нема да й вади око, така че дребните усилия си заслужават резултато. Та, да не съм чул нищо лошо за Кобилкина! Таа женица дава мило и драго за добруваньето на човешкио род, вия само я клепаторите! Она е истинска майка Тереза на дваесе и пръви век, у тва съм убеден. Ама некък по-вдъхновителна майка Тереза…

---

Ако споделяте философията ми за живото, мое да се зачетете и у научните ми трудове: "Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде...", както и в историческите ми импресии "Иваил цар". ТУКА са.