Серьожка Циганчето

По принцип не съм такъв човек, че да взема да пиша мемоари, но това е първият наистина биографичен разказ, който си позволявам да скалъпя.

Ще излъжа, ако вляза в конкретика, но съм бил на петнайсет, най-много на шестнайсет години. По онова време нямаше лято, което да не прекарвам на село. Е, без няколко седмици, през които бях на лагери с футболния отбор, в който тренирах, с планинарското дружество или с клуба по карате. Но това, за което съм ви заговорил, е точно за село.

В планината. Тихо, спокойно, тъмнозелени тучни поляни дори и през август, прохладни вечери даже и през горещниците, грижовната усмивка на баба, ако и да си се събудил със задника нагоре и светът да ти е крив, без да ти е направил нищо.

Облогът

Прокопи не беше правен у дирник, да кажеш, че нема акъл за пет стотинки у главата. Кръчмарин човек прост видели ли сте? За ква ще друга работа да е, мое да се намери некой тъпанар да я връши криво-лево. При кръчмарството не минават подобни мераци. Станеш ли един път зади тезгяхо, за нема и месец ше се провиди, ше те бъде ли, нема ли да те бъде. Ората са го казали преди камара време – кръчмарин и курва се ражда, не се става.

Честно казано, он неколкократно се беше псувал на акъл през тиа неколко месеци, откво се зафана с тоа облог. Колко повече времето минуваше, толко повече Прокопи разбираше, че е лапнал голем залък и нема да е чудно, ако се задави. Макар че подобни облози, басове и секви щуротии се разиграваха у хоремаго секи божи ден. Кръчмарино обикновено беше активна страна у тех. Или поне се явеваше арбитър. Иначе го налегаше скуката и изпадаше у мрачни настроенеа.

В края на работния ден

Само си представете. Вечер. Точно на прага между отърсването от битовизмите на поредния забързан ден и събирането на сили за прекарване на един що-годе приятен остатък от вечерта.

Главната в Пловдив. Мъничко, но стилно, без да е префинено или натруфено заведение, което съчетава в неочаквано успешна еклектика функциите на непретенциозно капанче, уютно местенце, където да се скриеш от калабалъка, вилнеещ в ориенталски безпорядък само на метри от теб и бирария с понякога дори прекалено дискретни сервитьори, по които си принуден да подвикваш, макар и трима човека да обслужват десетина маси. Абе, с една-две думи пълен айляк.

Диви дол "Актуално", Емисеа 52

Информационен бюлетин на Вела Тропоската

Драги дивидолчанье и жителе на поречеето, имам удоволствеето да ви представим педесе и фтора информацеонна емисеана на радиоточка „Диви дол“. Вече имаме нормализирано подаванье на сигнал къде сички наши сюшатейе, така че нема да ви занимаваме с простотии от медийно-регулаторен характер.

Из живото

Кък обещах, ше ви разкаем за Цанчо Въшлето и Сретен Живовляко. Молим ви се, и они рекли да стават кметове. Да де, един от тех да стане кмет, нема кък двамата. Сретен го знаате къв е буцуняк ниеден, рекъл да гледа от Цанчо кво ше праи и да го повтара, ама двойно повече, та да го прибие с ньеговите камънье по ньеговата глава.

И така у четврътък рано издзаранка Цанчо поръчал на Ваня Шугавата да опече триесе кебапчета за вечерта и се юрнал из целото село да лепи плакати, нарисувани собственоръчно със суросинкяв флумастер. Педесе плаката налепил. Пърформансо му бил прост и ясен.