Скрижалите на П‘ефский

Сексът с животни е извращение според общоприетото схващане. Ако хипотетично допуснем, че си шестнадесетгодишен пастир на лами в Андите, гениталиите ти се бунтуват като Манко Инка Юпанки и не виждаш ни един homo sapiens по шест месеца в годината, може би гледната точка би се променила. Поне веднъж на седмица-две.

Канибализмът също е извращение според общоприетото схващане. В случай, че ти се наложи да изкараш 872 дена блокиран в Ленинград, има вероятност да подходиш към ситуацията по различен начин. Веднъж или два пъти, може и повече. С всичко се свиква.

Посягате на биволите? Помислете пак!

Ако ме обвините в пристрастие при написването на този текст, ще имате пълно право. Пристрастен съм много и то не от една гледна точка. Пристрастен съм и към родния си Северозапад, и към дребния и среден бизнес, и към младите фермери, и към това инатливо, но благородно животно бивола… Пристрастен съм и към истината, така че не можете да очаквате нито задълбочен анализ, нито равно представяне на различните гледни точки. Би било лицемерно да ви го обещавам.

Под брезичките и боровете нищо ново...

Шамарено-истеричната фабрика в бургаската детска градина „Брезичка“ и трагедията в семейството на министър Ивайло Московски нямат нищо общо, но само на пръв поглед. Едва ли ще се намери нормален човек, който да не се стряска от агресивното или безотговорно поведение на възрастни, от което страдат беззащитни малки деца. С това едва ли някой не би се съгласил, поне не би го направил на глас. Ще ми се обаче да погледнем на нещата малко по-отстрани, защото ми се струва важно.

Автономия от свинските чИрва

„Мъж от Монтана ще прави подписка за отделянето на Северозапада от България. Тя реално не е започнала, но се очаква това да стане скоро, защото идеята и целите са конкретни. Според инициаторът Борислав Каменов с отделянето си от България регионът на практика ще се отдели от корупцията и бедността. Още не е ясно дали ще се иска само автономия или трите области ще се присъединят към Румъния…“, пишат колегите от Зовнюз. Предполагам първоначалната реакция на всеки, особено на хората, които не познават особено добре ситуацията в Северозапада е от сорта на „бахти тъпнята!“.

Къде е централната власт, че Северозападът я търси да я бие?

Нали се беше разприказвало покрай празниците за оная инициатива с референдума за автономия на Северозапада, пък и за евентуалното му присъединяване към Румъния. Много хора обявиха инициативата за безумие или пък подходиха към нея със снизходително пренебрежение и/или отвращение към „северозападналите“. Че автономията и Румъния-та са развей прах, то това ясно. Но поне за малко замислихте ли се защо е този отчаян вик за помощ, тъй като бабините деветини за отделяне са точно това? Ами, за да не сме голословни, нека дадем само един пример. Макар и най-фрапиращият, той наистина е само един и би накарал всеки нормален човек да иска да заживее на Луната. Тъй като в Северозапада сме свикнали на всякакви превратности, се задоволяваме само с плахи апели за автономия. Но, по същество.

Новогодишно слово

Драги сънародници! В качеството си на генерал(-губернатор) на Задунайско, искам на първо място да благодаря на съпругата си (оператор 1 насочва камерата към генерал Деси и я задържа поне половин минута върху лицето й, след което още трийсет секунди опипва с обектива всеки детайл от ексцентричното й облекло) за безценната помощ, която ми оказа в написването на тази сама по себе си епохална реч.
Както ми се превърна в традиция, откакто заемам този висок пост, поверен ми лично от вас, носталгиците по развития социализъм, смятам да започна с един апел. Апел към Брюксел, Вашингтон, Отава и всички други мракобесно-контрареволюционни сили, които си позволяват да налагат санкции на Североизточното сияние. Призовавам ви за пореден път! Разберете! Проумейте! Кремъл не се плаши от вашите измишльотини! Всичко, което правите е капка вода в кана водка! Как смятате, че можете да разклатите стабилността на страна огромная? То Тунгуския метеорит не успя, та вие ли!?

Хапки от (не)реалността

Преди няколко дни премиерът Бойко Борисов направи почти толкова епохално изказване в Страсбург, колкото безсмъртният Алеко е сложил в устата на още по-нетленния си герой Бай Ганьо. Само че Бай ти Ганя не ги плямпа тия умнотии от висока трибуна, а в банята, пред камерна публика.

Странно как автори като Оруел и Щастливеца се превръщат в провиденчески репери, но пък не може да се отрече, че им се е получило отлично и на двамата. Тъй като не е възможно да се обхване цялостното творчество на Пожарникаря-слънце, съм извадил само част от епохалната му реч и съм се опитал да не прекалявам с коментара…

Когато котката я няма, мишките танцуват

Стара истина е, че обществата, които работят относително добре, са свързани чрез морални устои. Например толерантно отношение към себеподобните. Към индивидите, които пречупват вселенските закони през изтерзаните си души. Към „декласираните“. Към природата. Към обитателите й.

Всъщност, истината не е толкова стара. Какво са вековете и хилядолетията за пъплещото развитие на хомо сапиенса? Но, за сметка на това истината си е изначална и поставя ясна разграничителна линия между варварите и устоите на цивилизацията.

Драги общества, които работят относително добре, ние категорично не сме част от вас, пък било то извън контекста на настоящата ни стабилност и бъдещото ни европредседателство.