Торлака

Ово йе стандарт!

Ебем ти и браншовите организации, ебем ти и местните администрации, ебем ти и регулаторните органи, ебем ти и главнио прокуратор, KletamajkaBalqariio! Професор Юлиан Вучков за едно е прав. И аз „Гледам и не вярвам на ушите си“.

Хора, вие осъзнавате ли наистина в каква държава живеем? Да оставим настрани сериозните геостратегически, политически и икономически теми, те не са предмет на този текст. Нека насочим погледа си в други посоки, за да видим дали можем да повярваме на… ушите си.

Не панаир, а панаирджийница

Ако трябваше да напиша всичко, което ми мина през главата за последните няколко дни, този текст щеше да се получи приблизително сто хиляди думи. Най-малко. Абсолютно невъзможно е да бъдат предадени чрез инструментите на словото всички емоции, мисли и съждения, които човъркат съзнанието на човек, като следствие от случващото се на най-голямото пролетно книжно събитие в България, наречено без всякакво основание Пролетен базар на книгата.

Mama said…

Мама винаги се е грижила за мен. Тя се опитваше, и продължава да се опитва, да съм добре. Нахранен, облечен и сравнително трезвен. Винаги го е правила, без да иска нищо от мен. Като всяка майка. Освен:

Стокиране по изгрев, стокиране по залез

Искам да си призная честно, че първото нещо, което ми се наби на очи в обяснението на Мария Габриел и ме подразни в чисто личен план беше именно шибаното стокиране. „…просто имах нужда наистина от помещение, в което да си стокирам част от нещата”. Добре бе, мама му стара, затова ли те пратихме евродепутат? Кажи си го на чист български. Чисто и просто твърдиш, че използваш огромен общински апартамент със супер гъзарско разположение за склад. Какво толкова го увърташ? Да, гадничко звучи, че Общината е ощетена заради разликата в реалната цена и това, което си плащала, още по-гадничко е, ако се поставиш на мястото на някой редови софиянец с четиричленно семейство и гарсониера, но, както е казал поетът „да го духат бедните“.

Каварна! Хайде, всички ръце горе!

Този текст наистина не знам как да го започна, признавам си честно. Може би трябва да стартирам с 20 юли 1891 година, когато на Бузлуджа, иначе много красив и панорамен връх, се събират основателите на Българската комунистическа партия. Или пък да дам някои сведения за 16 април, в оная пролет на 1925-а, когато се състои най-кървавата терористична акция на територията на Европа.

Ами, не, чичо Валери, не става!

Чичо Валери (да ме извинява за фамилиарността, но не мога да се сдържа, защото го чувствам близък) оня ден разпростря замечательната си програма за развитие на туризма, икономиката и демографията. Чичо Валери може и да е пич за близките си, не знам и не искам да знам. Само че чичо Валери не е човекът, на когото трябва да разчитаме за каквото и да било по тези иначе изключително важни за развитието (или поне оцеляването на командно дишане) на страната ни насоки.

Живко Тодоров и „Бедечка“ - светъл лъч или поредна греда?

Живко Тодоров е на трийсет и пет. Тренирал е футбол и хич не се е справял зле. Меко казано, поне според думите на очевидци. Сега, че не е станал Божинката или Малката перука, факт. Но, може и за добро да е, защото това пък му е позволило да завърши езиковата в Зарата с английски и немски, а после и Европейстика в Софийския, вместо да замени спортния хъс с НиЛо и Алиска. През 2009-а младият и амбициозен Живко Тодоров става депутат, а две години по-късно вече е кмет на един от най-големите, богати и пълни с дух градове в България, какъвто Стара Загора несъмнено е.

Мисловен и поведенчески преди румънския модел са нужни…

Румънски модел, та румънски модел… Моделът на законодателството и разделението на властите в модерния свят е Roma-нски. Не румънците, а римляните са го измислили.

Той не е от вчера и по него работят всички държавни образувания, към които се стремим да се причислим. Поне на думи, де. А и, трябва да признаем, че и те работят по този модел с променлив успех, защото абсолютна справедливост и върховенство на закона няма никъде по света. Не е имало, няма и няма да има, заложено е не в несъвършенството на законите, а в човешката природа. Но, за сметка на това, поне съществува ясна воля, точни правила и строги наказания за неспазването им. Това води до конкретни резултати. По-малко показна престъпност, по-ниски нива на корупционни практики, повече спокойствие за нормалните хора.