И к‘во пра‘им сега?

Днес е изборен ден и не му е времето да се отправят каквито и да било послания, склоняващи хората да отидат и да пуснат бюлетината си за този или за онзи. Сега, колко е правилно да се преструваме, че живеем в някакъв измислен свят, не мога да кажа. Дали избирателите, чиито глави месеци наред са пълнени с агресивни и натрапчиво повтарящи се като китайско мъчение внушения, принуждавани са на всяко кръстовище да гледат плакати с изкуствено ухилени физиономии и изпразнени от каквото и да било съдържание слогъни, и са облъчвани от всички видове медии, държавни, частни и социални, кой е правилният избор, ще могат да си отдъхнат в деня за размисъл, да си съберат и днес да дадат гласа си необременени?

Лаура, ние тия неща си ги знаемЕ…

Много се изкушавам да напиша един много гневен, изпълнен с псувни, поръсен с жлъч и омраза текст за скорошните проникновени констатации и пророчества на Сокола, но това би било просто поредния път, когато се подвеждам по емоциите си и падам в капана на евтините циркаджийски трикове на кукловодите. Темата на седмицата не е свързана с „прозренията“ на почетния председател относно Ердоган. Ние т‘ва много добре си го знаемЕ отдавна. И за опасната лудост на неосултана, и за гафовете на „Булгартабак“ на П‘еФски, Баце и Догана в югоизточната ни съседка, и за прехвалената бежанска вълна, която аха да ни залее вече няколко години. ЗнаемЕ си го, ама предпочитаме да си кротуваме или да споменаваме мимоходом през зъби.

Широка лъка, тесни души?

Ще започна малко по-издалеко, защото така ми е кеф, пък и в натюрела ми е изначално заложена графоманщината.

Край Говежда, селото, в от което произхожда родът ми, преди няколко години преструктурираха един пионерски лагер в период на полуразпад в дом за хора с ментални увреждания. Разбира се, това не се случи без първоначалната съпротива на местните. „Закво баш тука требва да ги заселат тия, лудите?“. В повече подробности няма да влизам, защото това беше преобладаващото настроение.

Едно си баба знае, едно си баце бае, а Белене не трае…

Няма подобна по трогателна примитивност предизборна кампания поне от времето, когато Жорж размяташе императивни послания към брата българин. Лидерите на двете политически партии, които очевидно ще се кантарят на върха след изборите на 26 март, надминават и най-смелите допущения за това как трябва да се води деструктивен и безсмислен ди-монолог около бъдещето на KLETAMAJKABALGARIQ. И вместо да застанат един срещу друг, да се изправят очи у очи със смислени аргументи, ясни стратегии и вдъхновяващи послания, те ни пълнят главите с алабализми, без ни най-малко да се свенят.

Баце, нема да ни биеш дузпа трети път!

Политическото блато накрай село малко се поразмъти и вижте какво става сега. БКП-то на БСП-то (както много сполучливо един приятел нарича партията на пожарникаря-слънце) се скъсва да обещава. Заплати, пенсии, магистрали, борба с корупцията по високите, пък и по ниските етажи на властта… Растежът и стабилността няма какво да ги коментираме, те са си изтъркан от бой в масата коз от време оно. Ножовете май обаче толкова са опрели до кокала, че ухажването на уважаемия гласоподавател отново минава и през енергийни проекти, в които и храбрият шивач не би повярвал.

Айде малко по-леко, а?

По стара родна традиция ние залитаме в крайности до безкрайност. Половината сънародници се бият в гърдите каква велика нация сме били, припомнят древни и по-скорошни победи на българското оръжие, кирилицата, Златния век, трите морета, хайдутите, революционерите, киселото мляко, неравноделните тактове, песента за Дельо хайдутин в Космоса, първия компютър и най-старата държава в Европа, която носи оригиналното си име…

Викай ми както искаш…

Имаше един древен, но златен виц, дето двама солидно почерпени младежи излизат от един бар и единият пита другия:

  • Да ти викам ли такси?
  • Викай ми както искаш… – отговорил другият.

Не знам защо, но тази история ми създава дебели като корабни въжета асоциации с политическия живот в България. БСП, ГЕРБ, ДПС, ДОСТ, РБ, РЗС, АТАКА, ВМРО, НДСВ, СДС… Със сигурност съм пропуснал стотина грандиозни политически проекта, които ни обещават да живеем в светлото бъдеще. Свързва ги обаче само едно – „Викай ми както искаш“.

Криворазбраната солидарност

Повече от година и половина след убийството на 15-годишния Георги Игнатов в Борисовата градина, което поне за ден-два изтръгна стадото от сковалата го летаргия и го накара да се възмути и да прояви някои черти на гражданско общество, бе задържан предполагаемият извършител. Казвам „предполагаемият“, макар и едва ли да има човек със здрава логика, който при събраните доказателства да се съмнява, че престъплението е дело именно на 19-годишният в момента Йоан Матев, понастоящем студент и кротко момче, според единодушното мнение на познатите си.

Разделението (ни) (им) прави силата!

Може и да ставам досаден, защото го повтарям за en-ти път, но единственото нещо, което крепи българската политико-олигархична КОЙ класа на власт, е разделението помежду ни. Възможно е и по-досаден да стана, тъй като няколко пъти вече пиша за старозагорския парк „Бедечка“, според някои защитена от закона природна зона, съобразно мнението на други – апетитна хапка за булдозери, багери, кранове, бетоновози и в крайна сметка – лява ръка – десен джоб.

 

Иваил цар

„Иваил цар - книга първа" - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек.


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

"Най-добрия исторически роман, който съм чела"
Бойка Костадинова

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), можете да я поръчате на цена 40 лв. вместо 43 лв.

Ако пък искате към трилогията да добавите и  "Иваил цар", цената на четирите книги ще бъде 53 лв. вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Прелетните птици поеха на североизток

borisov putin

Преди няколко години АЕЦ „Белене“ според Пожарникаря-слънце беше гьол за 800 милиона лева. Оттогава той смени мнението си неколкократно. Типично за един провиденчески държавник, но ние си го знаем. По същия тертип се направи на приятно разсеян и когато Европейската комисия наложи на Россия, Страна Огромная, правила според които трябваше да се преговаря за цените на природния газ и те да не са с 40% по-високи в България, отколкото в Германия, да речем.

Прочети още...

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

a-8.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...