Едно си баба знае, едно си баце бае, а Белене не трае…

Няма подобна по трогателна примитивност предизборна кампания поне от времето, когато Жорж размяташе императивни послания към брата българин. Лидерите на двете политически партии, които очевидно ще се кантарят на върха след изборите на 26 март, надминават и най-смелите допущения за това как трябва да се води деструктивен и безсмислен ди-монолог около бъдещето на KLETAMAJKABALGARIQ. И вместо да застанат един срещу друг, да се изправят очи у очи със смислени аргументи, ясни стратегии и вдъхновяващи послания, те ни пълнят главите с алабализми, без ни най-малко да се свенят.

Айде малко по-леко, а?

По стара родна традиция ние залитаме в крайности до безкрайност. Половината сънародници се бият в гърдите каква велика нация сме били, припомнят древни и по-скорошни победи на българското оръжие, кирилицата, Златния век, трите морета, хайдутите, революционерите, киселото мляко, неравноделните тактове, песента за Дельо хайдутин в Космоса, първия компютър и най-старата държава в Европа, която носи оригиналното си име…

Викай ми както искаш…

Имаше един древен, но златен виц, дето двама солидно почерпени младежи излизат от един бар и единият пита другия:

  • Да ти викам ли такси?
  • Викай ми както искаш… – отговорил другият.

Не знам защо, но тази история ми създава дебели като корабни въжета асоциации с политическия живот в България. БСП, ГЕРБ, ДПС, ДОСТ, РБ, РЗС, АТАКА, ВМРО, НДСВ, СДС… Със сигурност съм пропуснал стотина грандиозни политически проекта, които ни обещават да живеем в светлото бъдеще. Свързва ги обаче само едно – „Викай ми както искаш“.

Криворазбраната солидарност

Повече от година и половина след убийството на 15-годишния Георги Игнатов в Борисовата градина, което поне за ден-два изтръгна стадото от сковалата го летаргия и го накара да се възмути и да прояви някои черти на гражданско общество, бе задържан предполагаемият извършител. Казвам „предполагаемият“, макар и едва ли да има човек със здрава логика, който при събраните доказателства да се съмнява, че престъплението е дело именно на 19-годишният в момента Йоан Матев, понастоящем студент и кротко момче, според единодушното мнение на познатите си.

Разделението (ни) (им) прави силата!

Може и да ставам досаден, защото го повтарям за en-ти път, но единственото нещо, което крепи българската политико-олигархична КОЙ класа на власт, е разделението помежду ни. Възможно е и по-досаден да стана, тъй като няколко пъти вече пиша за старозагорския парк „Бедечка“, според някои защитена от закона природна зона, съобразно мнението на други – апетитна хапка за булдозери, багери, кранове, бетоновози и в крайна сметка – лява ръка – десен джоб.

Широка лъка, тесни души?

Ще започна малко по-издалеко, защото така ми е кеф, пък и в натюрела ми е изначално заложена графоманщината.

Край Говежда, селото, в от което произхожда родът ми, преди няколко години преструктурираха един пионерски лагер в период на полуразпад в дом за хора с ментални увреждания. Разбира се, това не се случи без първоначалната съпротива на местните. „Закво баш тука требва да ги заселат тия, лудите?“. В повече подробности няма да влизам, защото това беше преобладаващото настроение.

Някои размисли за позитановската борба с демографската криза

Нека да пропуснем велелепните изказания на премиера в оставка и дясната му ръка физкултурник, с които за пореден път се опитват да ни вменят вина и да ни убедят, че си живеем отлично, колкото и да ни се струва, че не е така.  Да не се занимаваме и с голите снимки на директора, за когото подозираме, че е добър специалист, попаднал в капана на кризата  на средната възраст. Достатъчно се каза и за поредния поръчков участък от магистрала „Хемус“, оная схема ни е до болка позната. И президентът каза каквото трябваше, а дяволите зачетоха Евангелието на когото както му изнася. Смях през сълзи…

Баце, нема да ни биеш дузпа трети път!

Политическото блато накрай село малко се поразмъти и вижте какво става сега. БКП-то на БСП-то (както много сполучливо един приятел нарича партията на пожарникаря-слънце) се скъсва да обещава. Заплати, пенсии, магистрали, борба с корупцията по високите, пък и по ниските етажи на властта… Растежът и стабилността няма какво да ги коментираме, те са си изтъркан от бой в масата коз от време оно. Ножовете май обаче толкова са опрели до кокала, че ухажването на уважаемия гласоподавател отново минава и през енергийни проекти, в които и храбрият шивач не би повярвал.

Да, България!

Смело и обнадеждаващо, ама нека по стара българска традиция да започна с негативното, пък да оставим хубавите думи за после. Дали сме закърмени или научени да мислим така, не се наемам да казвам, просто си имам теория, която бих се осмелил да запазя за себе си. Някои го наричат „прагматизъм“, други „черногледство“, но така се получава обикновено, когато гласуваш доверие на независимо кого в личен или обществен план и отнесеш няколко яки удара в гръб, долу ниско, право през бъбреците.

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

a-2.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...