„Винаги сух от водата!“ Б. Б.

По сайтовете, който все още смеят да пишат нещичко без дитирамби за “Партията – това съм Аз!” на Пожарникаря – Слънце, се чете, че някакъв си Живко Мартинов, депутат бил, преджобил бизнесмен от Добрич за четири тона суджук, както и 60 килограма телешка пастърма и филе „Елена“. Щял да ги дава на Бойко, щото, разбираш ли, въпросният бизнесмен иначе се превръщал в бизнесмен без бизнес. А това е кофти, съгласете се. Бизнесмен без бизнес ако си, не си никакъв бизнесмен. Проста логика.

Кристиан умря, да живее Кристиан!

In memoriam

kristian takov

Имаше време, вече в далечното минало, когато бях набожен. Вярвах в Яхве, Йехова или там, както искате наричайте Господ и в сина му, който спасил хорските души чрез саможертвата си. После ме напъна любовта към историята и ме спаси от доста заблуди. Зачетох се в разни митологии, от Полинезия до Аляска, от Амазония до Чукотка, и забелязах, че този разказ го има навсякъде по света. Разбира се, в различни вариации, но все пак тънката червена линия беше достатъчно дебела, за да проумея, че Йехова не е името на единосъщния бог, а Джисъса може да се казва както Благо, така и Мохамед, Маниту или Кон Тики Виракоча. Примерно казвам.

Каварна! Хайде, всички ръце горе!

Този текст наистина не знам как да го започна, признавам си честно. Може би трябва да стартирам с 20 юли 1891 година, когато на Бузлуджа, иначе много красив и панорамен връх, се събират основателите на Българската комунистическа партия. Или пък да дам някои сведения за 16 април, в оная пролет на 1925-а, когато се състои най-кървавата терористична акция на територията на Европа.

Ела тука, нема да те бием…

Имаше един лаф, че като деца това била ребликата от устата на възрастните, която ни карала да изпадаме в най-висша форма на ужас. Абе, да си пикаме у гащите с две думи.

Не знам за вас, но при мен не беше точно така. Не, че не съм бит, бит съм и още как. Но винаги имаше защо. С ясно съзнание осъзнавах, че като направя еди какво си, само ще ме сгълчат. Като прекаля малко повечко, ще отнеса сериозна караница. Но, когато свърша грандиозна дивотия, неминуемо ще ми изтупат пепелта от задника.

Живко Тодоров и „Бедечка“ - светъл лъч или поредна греда?

Живко Тодоров е на трийсет и пет. Тренирал е футбол и хич не се е справял зле. Меко казано, поне според думите на очевидци. Сега, че не е станал Божинката или Малката перука, факт. Но, може и за добро да е, защото това пък му е позволило да завърши езиковата в Зарата с английски и немски, а после и Европейстика в Софийския, вместо да замени спортния хъс с НиЛо и Алиска. През 2009-а младият и амбициозен Живко Тодоров става депутат, а две години по-късно вече е кмет на един от най-големите, богати и пълни с дух градове в България, какъвто Стара Загора несъмнено е.

Ово йе стандарт!

Ебем ти и браншовите организации, ебем ти и местните администрации, ебем ти и регулаторните органи, ебем ти и главнио прокуратор, KletamajkaBalqariio! Професор Юлиан Вучков за едно е прав. И аз „Гледам и не вярвам на ушите си“.

Хора, вие осъзнавате ли наистина в каква държава живеем? Да оставим настрани сериозните геостратегически, политически и икономически теми, те не са предмет на този текст. Нека насочим погледа си в други посоки, за да видим дали можем да повярваме на… ушите си.

Не панаир, а панаирджийница

ndk 2017 05 15 a

Ако трябваше да напиша всичко, което ми мина през главата за последните няколко дни, този текст щеше да се получи приблизително сто хиляди думи. Най-малко. Абсолютно невъзможно е да бъдат предадени чрез инструментите на словото всички емоции, мисли и съждения, които човъркат съзнанието на човек, като следствие от случващото се на най-голямото пролетно книжно събитие в България, наречено без всякакво основание Пролетен базар на книгата.

Mama said…

Мама винаги се е грижила за мен. Тя се опитваше, и продължава да се опитва, да съм добре. Нахранен, облечен и сравнително трезвен. Винаги го е правила, без да иска нищо от мен. Като всяка майка. Освен:

Стокиране по изгрев, стокиране по залез

Искам да си призная честно, че първото нещо, което ми се наби на очи в обяснението на Мария Габриел и ме подразни в чисто личен план беше именно шибаното стокиране. „…просто имах нужда наистина от помещение, в което да си стокирам част от нещата”. Добре бе, мама му стара, затова ли те пратихме евродепутат? Кажи си го на чист български. Чисто и просто твърдиш, че използваш огромен общински апартамент със супер гъзарско разположение за склад. Какво толкова го увърташ? Да, гадничко звучи, че Общината е ощетена заради разликата в реалната цена и това, което си плащала, още по-гадничко е, ако се поставиш на мястото на някой редови софиянец с четиричленно семейство и гарсониера, но, както е казал поетът „да го духат бедните“.

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв. Така цялата Северозападна поредица (трилогията + "Херакъл от Диви дол") става 55 лв. вместо 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-14.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...