Welcome to our freak sick show!

„Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.“
Христо Ботйов „Борба“

На един роден политик мама и тате са му объркали първата буква на името. Убеден съм в това, съмнения никакви външни, пък камо ли вътрешни имам. Що се отнася до това дали разграденият ни обор е държава, вижте, в това отношение се колебая яката. Болномозъчни, та ти (никакво уважително отношение; като теб – не го проявяваш към никого и към нищо!) си повече от една декада в Народното събрание на Родината ми…

За Пиже и пенделите

Оня ден наш Пиже сбрал маалата и шамаросвал разни репортерки (сЪС граници), оператори и шофьори на телевизионни автомобили. Добре е направил, мисля си аз. Ако не беше го сторил, едва ли щяхме да осъзнаем, целокупно, като общност, каквато би трябвало да представлява всеки един народ, що за лайна поставят партиите на избираемите места в листите си за общински съветници. А общинските съвети реално ръководят живота ни. „Бог високо, цар далеко“, е казал народът ни. Точно в Общините се решава съдбата на малките населени места.

По идолите им ще ги познаете...

Нямам представа от колко време се чудя защо страната ни, народът ни, са на това дередже. Май откакто съм сравнително съзнателна личност. Постоянно си повтарях, че имаме ресурси за селско стопанство, туризъм, високи технологии, умни сме, работливи сме, а сме бедни като църковни мишки и се мъчим да свържем двата края. Но в един момент ми светна пред очите. Все едно някой ме шибна с юмрук. Все едно ме тресна локомотив, барабар с товарните вагони. Челно. Вие преценете за себе си дали съм прав.

О, комунизъм, ти поспри!

Явно и тази седмица няма да излезем от дългата, черна като пушека на уазка, спирала на иначе светлото ни комунистическо минало. Няма да изучаваме престъпленията му в училище, децата ни ще стоят в неведение за  лагерите, в които са потъпкани хиляди човешки съдби, за затворите, в които без съд и присъда са избити хладнокръвно стотици невинни. Само защото са се осмелили да изкажат мнение, различно от това на Партията – кърмилница…

Няма да научат децата ни и за хилядите застреляни по границите ни хора, опитващи се с риск за живота си доброволно да се откажат от великите привилегии на това да си поданик на БКП и жител на Народна република България. Ще си останат в неведение за смазващата цензура, за печатите на бедрата на момичетата, пременили се с полички над коляното, за това как се тичаше от единия край на града до другия, защото били пуснали някоя дефицитна стока…

Едно е кмет, друго е кмет...

Хората, които познават „творчеството“ ми поне малко, биха се учудили искрено на този текст. Не си спомням да съм казвал хубава дума за политик, откакто съм хванал химикала. Символ веруюто ми е, че никой писател или публицист няма право да го прави. Нашата роля в обществото е да сме перманентния трън в задника на управляващите.

Къде са ви горещите точки, фрау?

Надали остана човек на континента, Стария континент, който да не е схванал, че всичките управници на Европейския съюз са тотално изперкали и нямат никаква представа как да се справят с онова псевдоживотно, наречено „бежанска криза“.

Кой каквото иска да си говори, не ми пука дали за осем, десет или дванайсет милиона бежанци е спрежението на държавните ни мъже и жени, аз не вярвам, ще ме прощавате. Фрау баце Боко ни лъже. Никога няма да дойдат толкова хора в милата ни Родина. В това може да сме сигурни. Не заради друго, а поради простата причина, че сме бедни като църковни мишки и дори и по-голямата част от нас, родените в България, не искаме да живеем тук, пък камо ли ония, страховитите бежанци.

За мишките и моя приятел Влади

Миналата седмица бях на кръщенето на русолява и къдрокоса дъщеричка на моя скъп, ама много скъп приятел Влади. Няма да споменавам повече подробности, не е важно къде се е състояла тази инициационна практика, не е важно кой е Влади. Поне за тези, които не го познават. Защото всички, които са имали какъвто и да е досег с него знаят, че той е един достоен и великолепен българин, който би могъл да допринесе много както за семейството си, така и за Родината ни.

Отворено писмо до нашите спасители от бежанци и терористи вкупом

Здравейте, български политици!

Покорно Ви благодаря! Вие сте гении, а ние толкова време, седемдесет години, Ви мислим за мерзки, крадливи и безскрупулни изчадия. Та няма как да не Ви поднеса извиненията си. И рязко да се разгранича от Босия, дето изхаби половината годишна земеделска продукция на милата ни Родина, за да Ви издебва и замерва с нея. Та, да се върна към благодарственото си слово.

Добре бе, генерале...

Добре, генерале, как така? Не, че разбирам от разузнаване, но поне имам дързостта да си мисля, че донякъде познавам законодателството на България, както и на всяка друга нормална страна. Макар че започвам все по-силно да се съмнявам, че ние сме такава, но това е друга бира.

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте си взели.Северозападната поредица, може да поръчате четирите книги ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде..." и "Херакъл от Диви дол") за 55 вместо за 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

Будете и бъдете!

buditeli pero

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

Прочети още...
 

Снимки

radoslav-tsviatkov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...